Чуждо тяло

Глава 2

15 октомври 2007 г.

Понеделник, 11:05 часа

Ню Йорк, САЩ

(По същото време, когато наставникът на Дженифър я мъмри за закъснението й)

— Виждаш ли ги? — попита д-р Шърли Шьонер.

Д-р Шьонер беше гинеколожка, специалист в лечението на безплодие. Въпреки че никога не си го признаваше, тя се беше заела с медицината като начин да преодолее суеверния си страх от болести, а след това бе решила да специализира в областта на безплодието заради собствените си притеснения, че самата тя страда от нещо такова. И в двата случая резултатът беше положителен. Понастоящем тя беше абсолютно здрава и беше майка на две страхотни деца. Освен това имаше процъфтяваща лекарска практика с превъзходен процент успешни бременности.

— Така мисля — отвърна д-р Лори Монтгомъри.

Лори работеше като патолог в Центъра по патология в Ню Йорк. На четирийсет и три годишна възраст тя бе почти връстница на д-р Шьонер. Двете бяха учили заедно в университета и дори бяха приятелки и съкурснички. Разликата между тях, като се изключат различните специалности, беше, че Шърли се омъжи сравнително рано — на трийсет, веднага след като завърши специализацията си — и когато му дойде времето се появиха и децата едно след друго. Лори изчака да навърши четирийсет и една, което беше преди две години, преди да се омъжи за колега патолог, Джак Степълтън, и да се откаже от „вратарчетата“, както беше свикнала да нарича противозачатъчните методи, които бе използвала през годините. След като спря противозачатъчните, Лори предполагаше, че веднага ще забременее и ще роди. В края на краищата беше забременяла по погрешка, когато беше решила да използва само календарния метод за предпазване. За нещастие бременността й се оказа извънматочна и трябваше да бъде прекратена. А сега, когато трябваше да забременее, нищо не се получаваше, и след като безуспешно цяла година бяха правили секс без „вратарчета“, тя стигна до неприятния извод, че ще трябва да приеме действителността и да се опита да промени нещата. Свърза се със старата си приятелка Шърли и започна лечение.

През първия етап трябваше да се изясни дали има някакви анатомични или физиологични проблеми в нея, или в Джак. Отговорът се оказа отрицателен. За пръв път в живота й тя се беше надявала, че медицинските прегледи ще открият нещо нередно в нея, което да може да се излекува. Както можеше да се очаква, след извънматочната й бременност едната й фалопиева тръба беше спряла да функционира, но другата си работеше напълно нормално. Всички смятаха, че това не би трябвало да представлява проблем. Беше пила известно време кломид2 заедно с вътрематочното оплождане, чието старо име, изкуствено осеменяване, беше променено по-късно, за да не звучи твърде неестествено.

След приемането на кломида, което не даде резултат, те преминаха на инжекции с фоликулостимулиращ хормон. Сега Лори беше започнала третия си цикъл инжекции и ако резултатите се окажеха отново отрицателни, както при предишните два, щеше да прибегне към инвитро оплождане като краен вариант. Напълно естествено, тя беше на ръба на нервна криза, на път да изпадне в депресия. Никога не беше предполагала колко стресиращи могат да бъдат процедурите по лечение на безплодие и какъв емоционален товар ще се окажат те. Сякаш тялото й си играеше с нея, след като през годините беше положила всички усилия да не забременее.

— Не разбирам защо не ги виждаш — каза д-р Шьонер. — Фоликулите са толкова ясно изразени, поне четири са и изглеждат превъзходно. Размерът им е добър: нито твърде големи, нито твърде малки. — Тя хвана екрана на машината за ултразвук и го изкриви надолу, за да може Лори да го погледне по-добре. След това последователно посочи всяка една фоликула. Пъхнала дясната си ръка под чаршафа, тя насочи ултразвуковата палка наляво.

— Добре, видях ги — каза Лори.

Тя лежеше на гинекологичния стол, пъхнала крака в стремената. Когато за пръв път я бяха прегледали с ултразвук, беше доста объркана, защото очакваше сензорът да бъде поставен отвън, върху корема й. Но сега, след като беше преминавала през процедурата на всеки няколко дни през първата половина на петте цикъла, вече я приемаше спокойно. Усещането беше леко некомфортно, но не и болезнено. Най-големият проблем беше, че се чувстваше унизена, но пък от друга страна приемаше цялата тази история с безплодието си за унизителна.

— По-добре ли изглеждат от предишните пъти? — попита Лори. Имаше нужда от няколко окуражителни думи.

— Няма особена разлика — призна д-р Шьонер. — Но онова, което особено ми допада този път е, че повечето са се образували в левия яйчник. Не забравяй, че лявата ти фалопиева тръба е функциониращата.

— Смяташ ли, че това би имало някакво значение?

— Стига с този негативизъм — рече д-р Шьонер, докато изправяше монитора на ултразвука.

Лори се изсмя сухо и измъкна краката си от стремената. Прехвърли ги от едната страна на гинекологичния стол и се изправи до седнало положение, увила чаршафа около кръста си.

— Не трябва да губиш надежда — продължи д-р Шьонер. — Откриваш ли някакви хормонални симптоми?

Лори отново се изсмя, този път леко пресилено, и завъртя очи.

— Когато всичко това започна, си обещах, че няма да му позволя да ме разстройва. Колко съм грешала! Трябваше да ме чуеш вчера как се разкрещях на една възрастна женица, която се опита да ме пререди на опашката в супермаркета. Както се казва, от ругатните ми и моряк би се изчервил.

— А главоболие?

— Случва се.

— Топли вълни?

— Непрекъснато. Но онова, което най-много ме притеснява, е Джак. Държи се така, сякаш няма нищо общо. Всеки път, когато ми дойде цикълът и аз отново се разстроя, че не съм забременяла, той просто изтърсва: „Е, нищо, може пък следващия път да стане“, и продължава да говори за работата си. Иде ми да го цапардосам с тигана по главата.

— Той иска деца, нали? — усмихна се д-р Шьонер.

— Ами, честно казано, съгласи се на това най-вече по мое настояване, въпреки че когато имаме дете, ако въобще имаме, той ще е най-страхотният баща на света. Убедена съм. Проблемът му е, че е имал две чудесни дъщери, но и децата, и майка им са загинали в самолетна катастрофа. Толкова тежко го е приел, че сега се страхува да не бъде наранен отново. Едва го склоних да сключим брак.

— Не знаех — отвърна с искрено съчувствие д-р Шьонер.

— Малко хора го знаят. Джак не обича да споделя емоционалните си проблеми.

— Няма нищо чудно в това — каза д-р Шьонер, докато разглеждаше компютърните разпечатки от ултразвуковия тест, след което ги хвърли в кошчето. — Освен в случаите, когато мъжът е причината жената да не може да зачене, което приема много навътре, мъжът обикновено се отнася към безплодието по доста по-различен начин от нас.

— Знам, знам — отвърна нетърпеливо Лори. Тя се изправи, все още увита в чаршафа. — Знам го, но въпреки това ме дразни, че не проявява повече интерес и разбиране към онова, през което преминавам. Изобщо не ми е лесно, особено когато над главата ми е надвиснала заплахата да развия синдром на яйчникова хиперстимулация3. Проблемът е, че като лекар знам много добре от какво да се страхувам.

— За щастие при този цикъл няма никаква опасност от хиперстимулация, така че бих искала да продължиш със същата доза. Ако нивото на хормоните в днешната ти кръвна проба е твърде високо, ще се обадя и ще коригирам дозата. В противен случай държиш същия курс. Справяш се страхотно. Този път имам добро предчувствие.

— Същото каза и миналия месец.

— Казах го миналия месец, защото наистина имах добро предчувствие, но този месец е по-добро заради повечето фоликули в левия ти яйчник.

— В такъв случай кога предполагаш, че ще бъде извършено самото оплождане? Джак предпочита да бъде предварително предупреден за точния момент, когато ще бъде извикан в тъмната стаичка.

— Като се имат предвид размерите на фоликулите, бих казала след пет или шест дни. Запиши си още един час за ултразвук и за измерване нивата на естрадиол след два-три дни, когато ти е удобно. Тогава ще мога да ти дам още по-добра прогноза.

— Само още едно нещо — каза Лори, когато д-р Шьонер се запъти към вратата. — Снощи си лежах в леглото, налегната от безсъние, когато изведнъж се сетих за нещо, свързано с работата ми. Смяташ ли, че в моргата може да има нещо, което да е свързано с безплодието ми — като фиксаторите за тъканни проби или нещо такова?

— Съмнявам се — поклати глава д-р Шьонер, без да се колебае. — Ако при патолозите се забелязва по-голям процент на безплодие, щях да знам за това. Не забравяй, че в медицинския център се мотаят доста лекари, включително и няколко патолози.

Лори благодари на приятелката си, прегърна я и се шмугна в съблекалнята, където беше оставила дрехите си. Първото нещо, което направи, беше да погледне часовника си. Още нямаше единайсет и половина, което беше страхотно. Щеше да успее да се върне в кабинета си по обяд, тъкмо навреме, за да си сложи ежедневната хормонална инжекция.