Чуждо тяло

Глава 7

15 октомври 2007 г.

Понеделник, 19:54 часа

Лос Анджелис, САЩ

(По същото време, когато приключва сутрешното заседание на „Международни медицински сестри“)

Нийл Маккългън остави химикалката, за да разтрие очите си. Графикът, по който работеше, все още беше недовършен. Софтуерната компания, с чиято програма работеше, наскоро бе сменила ръководството си, и след като го нямаше предишният президент да държи нещата под контрол, някои неща в софтуера се бяха променили и съответно се налагаше Нийл да преправя графика на ръка. Той погледна часовника си. Наближаваше осем, а трябваше да го е предал до седем. Чувстваше се изморен.

Първата причина да не е успял до момента беше голяма верижна катастрофа на магистрала 405, предизвикала няколко смъртни случая и множество сериозни наранявания. Пострадалите започнаха да пристигат с линейки, преди да е изтекъл половин час от излизането на Дженифър Ернандес от кабинета му. Цялата бъркотия отне часове: отделянето на мъртвите от живите, стабилизирането на най-сериозно ранените и изпращането им в операционната, и най-сетне — оказването на съответната помощ на по-леко ранените.

Втората причина да се мотае все още с прословутия график беше, че Нийл не можеше да се съсредоточи.

— По дяволите! — изкрещя той към стената. После поклати глава.

Завъртя се в креслото си и погледна към триажа6. Двама пациенти гледаха към него, повдигнали вежди. Смутен от избухването си, Нийл стана от креслото, и след като махна успокоително на двамата пациенти, затвори вратата и седна отново зад бюрото.

Нийл не можеше да се концентрира заради Дженифър. Въпреки че смяташе да използва детинското поведение на Дженифър за бъдещо оправдание на решението си да не отиде в Индия, той бавно започваше да приема, че се е справил ужасно със ситуацията. Всъщност истинските причини бяха много по-егоистични. Извинението, с което й беше излязъл — преработване на графика — беше прозрачна лъжа. Трябваше да е по-откровен, така щеше да се получи поне честен разговор.

По едно време Нийл набра мобилния телефон на Дженифър, но тя не отговори на обаждането. Нямаше представа дали е защото е забелязала, че той се обажда, или защото вече пътува. В момент на безразсъдност дори си помисли да отиде на Международното летище на Лос Анджелис и да я хване, преди да е отлетяла, но пропъди идеята, защото нямаше представа кой полет ще вземе тя. От организирането на пътуването си до Индия преди пет месеца той знаеше, че множество компании извършваха полети от Лос Анджелис до Ню Делхи.

През целия следобед Нийл се измъчва, че се е отнесъл с Дженифър толкова зле. Терзаеше се до такава степен, че започна да се обвинява, задето се е държал незряло и егоистично. А и вече му се струваше, че е постъпила съвсем правилно, като си е тръгнала, без да поглежда назад.

Той се изправи импулсивно, при което креслото му се плъзна назад на колелцата си и се блъсна във вратата. Взе от закачалката зад вратата чистото си бяло сако, облече го и отиде до регистратурата. Попита първата сестра, която му попадна, дали знае тръгнал ли си е Кларънс Ходжис. Официално работното му време свършваше в същия час като на Нийл, но подобно на него, и той рядко си тръгваше навреме. За късмет на Нийл се оказа, че Кларънс е в една от манипулационните и зашива разкъсване. Сестрата му посочи въпросната завеса.

— Мили боже! — възкликна Нийл, когато надникна над рамото на Кларънс.

Кларънс зашиваше дясното ухо на пациента, нанасяйки грижливо стотици тънки шевове с подобен на паяжина черен копринен конец. Нийл беше вербувал Кларънс. Двамата бяха съученици в гимназията. За колежи бяха избрали конкурентни училища, Нийл — в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, а Кларънс — в Университета на Южна Калифорния, но за медицински училища и двамата избраха Калифорнийския. Това, което ги беше направило особено добри приятели, беше общата им любов към сърфинга.

— Това се казва разкъсване!

Кларънс се облегна назад и се протегна.

— Боби и неговият скейтборд са имали малък спор с едно дърво, и мисля, че дървото е надделяло. — Кларънс дръпна завесата и погледна пациента си. За негова голяма изненада Боби беше заспал. — Господи, мисля, че това ще ми отнеме известно време.

— Защо не повика някое от момчетата от пластичната хирургия да слязат и да го оправят? — попита Нийл.

— Заради Боби — каза Кларънс, докато отново забиваше иглата. — Когато му го предложих, той каза, че си тръгва, въпреки че ухото му висеше на няколко нишки плът. Каза, че е тук от толкова отдавна, че не смята да чака повече. Искаше аз да направя зашиването, въпреки че не съм пластичен хирург.

— Извинявай, може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. И без това Боби спи, ще се радвам на компанията.

Нийл му разказа набързо историята на Дженифър. Кларънс я изслуша без коментар, докато продължаваше да кърпи злощастното ухо.

— Това е в най-общи линии — каза Нийл, след като приключи.

— За какво искаш мнението ми? Ако е дали бих отишъл до Индия да си сменя бедрената става, отговорът ми е „не“.

— Не е това въпросът. Въпросът е правилно ли реагирах на молбата на Дженифър. Според мен — отвратително. Ти как мислиш?

Кларънс погледна приятеля си в очите.

— Сериозно ли говориш? Какво друго е можело да направиш?

— Трябваше да съм по-честен.

— В какво отношение? Имам предвид, че не мога да си представя, че искаш да изминеш целия проклет път до Индия заради нечия баба, нали? Тоест, не би могъл да я съживиш или нещо такова, нали?

— Вярно е, че не изгарям от желание да бия целия този път до Индия в момента — призна си Нийл.

— Ето, виждаш ли? Справил си се просто чудесно. Начинът, по която е реагирала, си е неин проблем. Не е трябвало да си тръгва.

— Мислиш ли? — попита Нийл. Той не беше уверен. Сега, когато бе разказал случката на Кларънс, всъщност се чувстваше още по-виновен.

— Чакай малко — каза Кларънс, като довърши шева и погледна нагоре към Нийл. — Започвам да си мисля, че тук има нещо, което не ми казваш. Какви са отношенията ти с тази жена? Просто си мил с нея или какво? Да не се срещате?

— Нещо такова — призна си Нийл. — Всъщност не съм сигурен. Имам чувството, че тя ме държи на ръка разстояние. Излизаме от известно време и е чудесно. Никога не оставаме без тема за разговор, и тя се държи наистина открито с мен, казва ми неща, които не е казвала на никого другиго. Знам това със сигурност.

— Не сте ли спали заедно?

— Не, но не защото не сме опитвали. Пробвахме веднъж, но беше неловко. Някак странно. Можем да си говорим за най-съкровени неща, но веднага щом опитам да се приближа към нея — бум! Между нас се издига стена.

— Не звучи добре.

— Знам, но от друга страна тя е наистина умна и работи и учи здравата, и е страхотно да съм с нея. Никога не съм бил с такова момиче.

— Ако е тази, която си мисля, че е, наистина си я бива.

— Не мога да отрека. Хвана ми погледа още първия път, когато я зърнах, като студентка по медицина първи курс.

— Хей — каза Кларънс. — Това променя всичко. Доколкото мога да съдя, май обичаш тази жена.

— Да кажем, че просто съм заинтригуван от нея, но наистина трябва да я опозная по-добре.

— Замисляш ли се по въпроса дали да не я последваш в Индия? Това ли е въпросът, по който искаш мнението ми?

— Да. Ако знам нещо с абсолютна сигурност за нея, то е, че е твърдоглава. Взема решенията си мигновено и след това се държи за тях като куче за кокал. В момента ми е бясна и разбирам защо. Тя ми показа, че ми има доверие, като ме помоли да я придружа, а аз в известен смисъл потвърдих най-лошите й страхове, като й отказах. Ако не отида там, трябва да се сбогувам с всякакви шансове да я опозная по-добре.

— Тогава го направи! Това е съветът ми! Уреждането на проблемите с тялото на баба й ще отнемат не повече от половин час, и край. Ще можете да се помирите. И така няма да изгориш мостовете помежду ви след тази история.

— Значи мислиш, че трябва да отида?

— Абсолютно! А и ти ми каза, че Индия ти се е сторила забавна, така че с един куршум — два заека!

— Казах ти, че е било интересно.

— Интересно или забавно, каква е разликата? При положение че се погрижиш за задълженията си тук, защо трябва да се безпокоиш?

— Следващите четири дни са ми свободни.

— Виждаш какво имам предвид. Иди! Не се притеснявай за работата тук след изтичането на четирите дни. Длъжник съм ти. Ще те заместя, а ако не мога, ще намеря някой друг.

— Със сигурност ще се нуждая от повече от четири дни. Само пътуването отнема четири дни.

— Няма да се безпокоиш за това. Нали? Казах ти, че ще те заместя. Знаеш ли къде ще отседне тя?

— Да.

— Това е всичко, от което се нуждаеш. Кога ще тръгнеш?

— Утре, предполагам — каза Нийл, питайки се дали не е позволил приятеля си да го уговори да участва в нещо по-сложно и напрегнато, отколкото е очаквал.

Само ако знаеше…