Чуждо тяло

Глава 21

17 октомври 2007 г.

Сряда, 21:05 часа

Ню Делхи, Индия

Дженифър никога не беше имала толкова разстроен режим на съня. Когато се прибра в стаята си след вечерята с Лусинда Бенфати, тя беше толкова изморена, че едва не заспа, докато си миеше зъбите. Но щом си легна и угаси лампата, мислите й започнаха да препускат като полудели. Преди да усети, тя вече се питаше дали Лори и Джак ще пристигнат скоро, и дали не трябва да се обади, за да уреди някоя от колите на хотела да отиде да ги вземе от летището. Изглежда, че повечето международни полети пристигаха в интервала между десет вечерта и два сутринта, така че хотелските автомобили бяха най-заети тогава.

Притеснена, че вече може да е закъсняла, тя седна в леглото, светна лампата и се обади на портиера. Докато разговаряше с него, научи, че превозът на гостите от летището до хотела е задължителен и за Джак и Лори вече е резервирана кола. Тя попита дали може да отиде да ги посрещне и портиерът я увери, че няма никакъв проблем, каза й кога тръгват и обеща да информира шофьора, че тя ще пътува с него.

След като отхвърли тази задача, Дженифър угаси отново лампата и се мушна под завивките. Първо легна по гръб с отпуснати на гърдите ръце. Но след като вече се беше разсънила от разговора, се запита дали Джак и Лори биха имали по-голям успех с асистентката и дали това щеше да помогне, в случай че решат да поискат аутопсия.

Няколко минути по-късно тя се обърна настрани; замисли се за цианозата. Дали Херберт Бенфати също бе получил цианоза и как би могла да разбере това.

Пет минути по-късно вече лежеше по корем, обмисляйки програмата си за следващия ден. Със сигурност нямаше намерение да се мотае из болницата „Кралица Виктория“ и да се ядосва. Може би трябваше да разгледа забележителностите, но после се отказа. Познаваше се достатъчно добре, за да знае, че не си пада особено по старите сгради и гробници. Интересуваха я най-вече хората.

Даде си сметка, че изобщо не познаваше Индия, индийците и индийската култура.

— По дяволите! — изруга тя в тъмнината. Въпреки умората в тялото, мислите й жужаха като пчели в кошер.

Дженифър се надигна раздразнена, светна нощната лампа и стана. В сака си намери няколко пътеводителя за Индия, които беше купила преди да тръгне, и ги пръсна върху леглото. След това отиде до телевизора и го обърна към леглото. Мушна се отново под завивките и взе дистанционното, за да намери CNN. Отново изруга, защото установи, че е забравила да си донесе вода. Измъкна се от леглото, отиде до минибара и взе бутилка студена минерална вода, която остави върху нощното шкафче. Върна се в леглото, натрупа възглавниците една върху друга и се облегна върху тях. След като най-накрая се почувства удобно, тя взе един от пътеводителите и отвори на раздела за старата част на Делхи.

Докато водещите бъбреха за някакви френски предприемачи, които възнамеряват да строят Дисни хотели в Дубай, Дженифър четеше за Червения форт, построен от династията на Великите Могули. Имаше много факти и цифри, имена и дати. На следващата страница откри описание на най-голямата джамия в Индия със същата досадна статистика. Но след това попадна на нещо, което наистина я заинтригува: дълго описание на прочутия пазар на Стария Делхи.

Докато се опитваше да намери на картата прочутия пазар за подправки, телевизорът привлече вниманието й. Водещата обяви:

— След съобщенията за два смъртни случая в прехвалените индийски болници, току-що получихме информация за трети, само преди час и половина. Както ви осведомихме, първите два бяха в болница „Кралица Виктория“, докато трагедията тази вечер се е случила в медицинския център „Асклепий“, също в Ню Делхи. Починалият е бил здрав, макар и с наднормено тегло, четирийсет и осем годишен мъж от Джаксънвил, Флорида, на име Дейвид Лукас. Той е претърпял операция за намаляване обема на стомаха тази сутрин. Оставил е съпруга и две деца, на десет и дванайсетгодишна възраст.

Дженифър се изправи като хипнотизирана.

— Каква трагедия — съгласи се водещият, — особено когато става въпрос за деца. Знаем ли каква е причината за смъртта?

— Да. Изглежда е някаква комбинация от сърдечен пристъп и инсулт.

— Ужасно. Хората отиват до Индия, за да спестят някой и друг долар, а се връщат у дома в ковчег. Ако аз се нуждаех от операция и трябваше да избирам между малко по-евтина процедура и смърт, и малко по-скъпа процедура и живот, не би имало никакво съмнение какво ще предпочета.

— Естествено. Изглежда, че доста от останалите им клиенти са стигнали до същия извод. Тук в CNN получаваме все повече съобщения и имейли от хора, които отказват назначените си в Индия операции.

— Никак не съм изненадан — каза водещият.

Когато преминаха на следващата тема за Хелоуин след две седмици, Дженифър намали звука на телевизора. Беше озадачена. Нова смърт от сърдечен удар в частна индийска болница на здрав американец по време на възстановяване след успешна хирургическа операция.

Тя погледна към часовника и се опита да изчисли колко е часът в Атланта. Стигна до извода, че е единайсет и половина по обяд. Взе импулсивно телефона си и използвайки указателя на AT & T се свърза със CNN. След като им обясни какво я интересува и беше прехвърлена през няколко отдела, най-накрая се свърза с някаква жена, която, изглежда, знаеше за какво става въпрос. Жената се представи като Джеймилин.

— Току-що гледах по CNN International материала за смъртните случаи, свързани с медицинския туризъм — каза Дженифър. — Бих искала да знам кой…

— Съжалявам, но не издаваме източниците си на информация — прекъсна я Джеймилин.

— Страхувах се, че ще реагирате така — каза Дженифър. — Всъщност ме интересува часът, в който сте научили новината. Това по никакъв начин няма да компрометира източника ви.

— Така е — съгласи се Джеймилин. — Сега ще попитам. Изчакайте на линията! — Тя се изгуби за няколко минути, след което отново се появи. — Мога да ви кажа кога е пристигнала, но това е всичко. Получена е в десет и четирийсет и една минути източно стандартно време и беше излъчена за пръв път в единайсет и две минути.

— Благодаря ви — отвърна Дженифър. Тя си записа часа в тефтерчето до телефона. След това звънна на портиера и помоли за номера на медицинския център „Асклепий“. Щом го получи, веднага го набра. Наложи се да изчака няколко секунди. Когато от другата страна вдигнаха, тя помоли да я свържат със стаята на Дейвид Лукас.

— Съжалявам, но след осем часа не ни е позволено да свързваме пациентите.

— А роднините как могат да се свързват с тях след осем? — Дженифър знаеше отговора, но реши да попита за всеки случай.

— Те разполагат с директен номер.

Дженифър затвори, без да се сбогува. Усети познатата тръпка и звънна на рецепцията. Попита дали в хотела имат записана госпожа Дейвид Лукас. Докато чакаше, се запита дали ще намери смелост да се обади на жената толкова скоро след събитието.

— Съжалявам, но в хотела няма регистрирана госпожа Дейвид Лукас — каза рецепционистката.

— Сигурна ли сте? — Дженифър беше разочарована.

Рецепционистката повтори името по букви и попита Дженифър дали е вярно. Дженифър потвърди и тъкмо се канеше да затвори, когато се сети за нещо.

— Аз съм настанена в хотел „Амал палас“ заради болницата „Кралица Виктория“. Останалите частни болници ползват ли услугите на други хотели, за да настанят в тях съпровождащия роднина?

— Разбира се — отвърна жената. — Дори от „Кралица Виктория“ го правят, когато сме пълни.

— Бихте ли ми казали имената на хотелите, в които мога да проверя?

— Разбира се. На всеки един от останалите петзвездни хотели. „Тадж Махал“, „Оберой“, „Империал“, „Ашок“ и „Гранд“ са най-популярните, но „Парк“ и „Хаят Риджънси“ също се използват. Зависи от заетостта им. Ако искате да се свържете с някой от тези хотели, операторът с удоволствие ще ви помогне.

Следвайки съвета на жената, Дженифър се обади в хотелите по реда, по който й бяха изброени. Не й отне много време. Късметът й излезе на третия път, хотел „Империал“.

— Да ви свържа ли? — попита операторът на „Империал“.

Тя се поколеба. Независимо дали жената вече знаеше за смъртта на съпруга си, или не, обаждането на Дженифър щеше да я разстрои. Но при всички тези съвпадения между смъртта на баба й, на господин Бенфати и последния случай, тя просто нямаше друг избор.

— Да — каза най-накрая тя.

Когато жената отсреща вдигна телефона, Дженифър побърза се представи и продължи с многословни извинения за безпокойството.

— Не, не ме притеснявате — възрази госпожа Лукас. — И моля ви, наричайте ме Рита.

„Няма да ме молиш да те наричам Рита, след като ти кажа защо се обаждам“ — помисли си Дженифър, докато се опитваше да намери смелост да продължи. Вече беше разбрала, че също както в случаите с нея и госпожа Бенфати, Рита все още не е уведомена за съдбата на съпруга си, въпреки че CNN вече го бяха излъчили в ефир. За да омекоти удара, Дженифър започна да разказва на жената как тя и Лусинда са научили всичко от CNN.

— Какъв ужасен начин да научи човек такова нещо — съчувствено каза Рита, но гласът й леко потрепна, сякаш в съзнанието й се бе прокраднало подозрението защо Дженифър й се обажда след девет вечерта.

— Да — съгласи се Дженифър, — особено при положение че медиите в Щатите винаги се стараят семейството да научи първо. Затова исках да ви кажа, че преди няколко минути си бях пуснала CNN International и в момента водещите обсъждаха каква трагедия е смъртта на съпруга ви.

След като най-после се престраши да го изрече, Дженифър млъкна. Секундите минаваха и тя не знаеше дали да изрази съчувствие, или да изчака жената в другия край на линията да реагира. След известно време усети, че вече не може да се сдържа.

— Ужасно съжалявам, че точно аз трябваше да ви съобщя ужасната новина, но има причина за това.

— Това да не е някаква груба шега? — попита гневно Рита.

— Уверявам ви, че не е нищо такова — отвърна Дженифър.

— Но аз оставих Дейвид само преди малко повече от час и той си беше съвсем наред! — извика тя.

— Разбирам как се чувствате, госпожо Лукас, при положение че някаква непозната изведнъж ви се обажда ей така от нищото. Но ви уверявам, че по целия свят беше излъчена новината, че Дейвид Лукас от Джаксънвил, Флорида, е починал преди малко повече от час в медицинския център „Асклепий“, и че е оставил жена и две деца.

— О, господи — проплака отчаяно Рита.

— Госпожо Лукас, моля ви, обадете се в болницата и проверете информацията. Ако е истина, за което се моля да не е така, моля ви, свържете се отново с мен. Просто се опитвам да помогна. Ако е истина и се опитат да ви принудят да решите дали да го кремират, или балсамират веднага, откажете им. Заради онова, с което се сблъсках в болницата, където починаха баба ми и господин Бенфати, започвам да си мисля, че има нещо нередно, нещо ужасно объркано с индийския медицински туризъм.

— Не знам какво да кажа! — отвърна Рита ядосана, но и объркана, защото Дженифър звучеше толкова искрено.

— Не казвайте нищо. Просто се обадете в болницата и след това се свържете с мен. Всъщност аз вече звънях там, но отказаха да ми дадат информация, което е глупаво, защото историята вече е излъчена по телевизията. Аз съм отседнала в хотел „Амал палас“ и ще чакам на телефона. Още веднъж искам да изкажа съжалението си, че аз трябваше да ви го съобщя, при положение че това е задължение на болницата.

В следващия миг Дженифър осъзна, че в ухото й звучи сигнал свободно. Рита й беше затворила телефона. Тя бавно остави слушалката. Сигурно в подобна ситуация щеше да постъпи по същия начин. Ролята на вестоносеца с лошите новини изобщо не й допадаше. От друга страна, като бъдещ лекар, знаеше много добре, че щеше да й се налага да го прави много пъти.

Запита се какво да прави, осъзнавайки, че едва ли ще заспи. Отново се зае с пътеводителя, но бързо се отказа. Не успяваше да се концентрира. През главата й мина мисълта, че дори CNN да се окажат прави, Рита можеше да не й се обади, обвинявайки я несъзнателно за лошите новини.

Най-накрая Дженифър просто усили телевизора и се загледа разсеяно в течащия в момента репортаж на CNN от Дарфур. Тъкмо се намести удобно върху леглото, телефонът й иззвъня. Вдигна го още преди първото позвъняване да заглъхне. Както и очакваше, на другия край беше Рита. Гласът й беше променен. Тя хълцаше толкова силно, че думите й едва се разбираха.

— Не знам каква сте, нито какво представлявате като човек, но съпругът ми е мъртъв.

— Ужасно съжалявам за загубата ви и за това, че тъкмо аз трябваше да ви съобщя тази новина. Потърсих ви единствено, за да ви предупредя, че болничната администрация може да се опита да ви принуди да избирате между кремация и балсамиране.

— Какво значение има вече? — сопна й се Рита.

— Няма да може да се направи аутопсия. Вече има индикации, че съпругът ви е починал по същия начин, както баба ми и господин Бенфати. Започвам да се притеснявам, че не се касае за естествена смърт.

— Какво искате да кажете?

— Безпокои ме, че смъртта им може да е предизвикана умишлено.

— Искате да кажете, че някой с убил съпруга ми?

— Да — отвърна Дженифър, осъзнавайки колко параноично звучат думите й.

— Защо? Никой не знае, че сме тук. Никой не може да спечели от това.

— Боя се, че нямам никаква представа. Но утре вечер пристигат двама съдебни патолози, мои приятели. Те ще ми помогнат по случая с баба ми. Бих могла да ги помоля да проверят как стоят нещата и при вас. — Дженифър знаеше, че предлага услугите на Лори и Джак, без да се е допитала до тях, но беше сигурна, че ще се съгласят да помогнат. Освен това беше наясно, че при наличието на повече случаи, шансовете да се разкрие една конспирация нарастват.

Тя чу как Рита подсмърча. Дишането й звучеше накъсано, сякаш се опитваше да сдържи плача си.

— Моля ви, госпожо Лукас. Не им позволявайте да унищожат която и да е потенциална улика. Поне това дължим на любимите ни хора. Освен това можете да попитате човека, който е намерил съпруга ви, дали той е бил посинял. И баба ми, и господин Бенфати са намерени така.

— С какво може да помогне това? — Рита се бореше със сълзите си.

— Не знам. Ако онова, от което се страхувам, се окаже истина, няма как да кажем кои факти ще помогнат да разрешим загадката. Научих го по време на следването си в медицинския университет, докато се опитвах да поставям диагнози.

— Вие лекарка ли сте?

— Все още не. Студентка съм последна година. Ще се дипломирам през юни 2008 година.

— Защо не ми го казахте досега? — попита жената далеч по-спокойно.

— Не мислех, че има някакво значение — отвърна Дженифър, макар да беше установила, че когато кажеше, че е студентка по медицина, хората обръщаха повече внимание на мнението й, дори по въпроси, несвързани с медицината.

— Нищо не обещавам — каза Рита. — Сега отивам в болницата. Ще помисля върху думите ви и ще ви се обадя утре сутринта.

— Много добре — отвърна Дженифър.

Пожелаха си довиждане и линията прекъсна. Жената не само щеше да й се обади, а и щеше да й сътрудничи. Но когато Дженифър се замисли за третия поред смъртен случай, в главата й изникна прочутият цитат от Шекспир: „Има нещо гнило в Дания“. Ами ако подсъзнателно използваше идеята за заговор като поредния начин да се предпази от истинския удар, който щеше да й нанесе смъртта на баба й?