Чуждо тяло

Глава 23

17 октомври 2007 г.

Сряда, 22:58 часа

Делхи, Индия

— Извинете, сър. — Стюардесата докосна нежно рамото на Нийл Маккългън. — Бихте ли изправили облегалката на седалката си? След няколко минути ще кацнем на международното летище „Индира Ганди“.

— Благодаря ви — каза Нийл и направи каквото му беше казано. Прозя се, изправи седалката и се настани удобно. Въпреки че бяха напуснали Сингапур с час и половина закъснение, те пристигаха само час по-късно. Някак си бяха успели да наваксат трийсетте минути.

— Учудвате ме колко спокойно спите в самолета — каза съседът на Нийл.

— Предполагам, че просто съм извадил късмет — отвърна той.

Двамата се бяха разговорили през първия час от пътуването и Нийл научи, че мъжът е представител на компанията за професионално кухненско оборудване „Вайкинг“ за северозападна Индия. Оказа се интересен човек, разговорът им го накара да осъзнае, че като лекар в спешно отделение знае съвсем малко за света.

— Къде ще отседнете в Делхи? — попита непознатият.

— В хотел „Амал палас“ — отвърна Нийл.

— Искате ли да си поделим таксито? Аз живея в квартала.

— Ще дойде да ме вземе кола от хотела. Можете да се присъедините, ако желаете, стига да не се налага да чакате за багаж, тъй като аз нося само ръчен.

— Аз също. — Мъжът протегна ръка. — Името ми е Стюърт. Трябваше да ви се представя по-рано.

— Нийл. Приятно ми е. — Той стисна ръката на мъжа. След това се наведе напред и се опита да надникне през прозореца.

— Все още нищо не може да се види — каза Стюърт, който седеше до прозореца.

— Дори светлини ли?

— Не и в това време на годината и при тази мараня. Ще разберете какво имам предвид, докато се придвижваме през града. Прилича на гъста мъгла, но се дължи на замърсяването.

— Звучи страхотно — отвърна саркастично Нийл.

Той се облегна назад и затвори очи. Сега, когато вече наближаваше крайната си дестинация, се замисли за срещата си с Дженифър. По време на двете кацания, които трябваше да направи, той мислеше да й се обади. Въпросът беше, че не можеше да реши дали да я изненада по телефона, или лично. Ползата от телефонното обаждане беше, че щеше да й осигури известно време да свикне с мисълта. Проблемът беше, че тя можеше да му каже да си хваща самолета и да се прибира у дома. Тъкмо страхът, че това може да се случи, го възпря да й позвъни.

Колелата на огромния самолет докоснаха земята със силен удар, който стресна Нийл. Той се хвана за облегалките на седалката и остана така, докато машината не спря.

— Колко време ще останете в Делхи? — попита Стюърт.

— Не много дълго — отвърна уклончиво Нийл. За миг се запита дали да не отмени поканата си да пътуват заедно. Не беше в настроение за лични разговори.

Стюърт очевидно схвана намека, защото не зададе повече въпроси, докато минаваха през паспортния контрол и митницата.

— По работа ли? — попита той, докато чакаха колата от хотела.

— По малко от всичко — излъга Нийл, не особено отзивчиво. — А вие?

— И аз така — отвърна мъжът. — Пътувам често насам, затова имам апартамент. Градът е впечатляващ, но за моите цели предпочитам Банкок.

— Наистина ли — произнесе почти незаинтересовано Нийл, макар че му беше интересно какви ли са точно неговите „цели“.

— Ако имате някакви въпроси за Делхи, обадете ми се. — Мъжът подаде визитната си картичка.

— Непременно — усмихна се неискрено Нийл и пъхна картичката в джоба си, след като й хвърли един бърз поглед.

Двамата мъже се настаниха на задната седалка на хотелския джип. Нийл затвори очи и си представи как ще се срещне с Дженифър. След като вече беше в същия град, той установи, че се вълнува много повече, отколкото беше очаквал. Наистина искаше да я види и да й се извини, че не беше приел да дойде с нея, още когато го беше помолила.

Отвори очи за миг, колкото да погледне часовника си. Беше малко след полунощ и колкото и да му се искаше да види Дженифър, щеше да се наложи да почака до сутринта. Но се запита как ще я изненада, тъй като нямаше представа за дневната й програма. Обхвана го неприятен страх. Странно, че не беше помислял за това досега, но беше напълно възможно тя да е уредила всичко през деня в сряда, първия й ден в Делхи, и точно в този момент да летеше обратно — може би дори със същия самолет, с който беше пристигнал той.

Нийл отвори очи и прогони мисълта от главата си. Засмя се вътрешно и погледна през прозореца на колата към мъглата. Гледката беше достатъчна, за да накара встрастения в здравословния живот Нийл да почувства болка в гърдите.

Малко след това колата спря пред главния вход на хотела. Няколко портиери и носачи заобиколиха колата, отваряйки вратите.

— Обадете ми се, ако има нещо, за което да помогна — предложи отново Стюърт, след като се ръкува с Нийл. — И благодаря, че ме докарахте.

— Непременно — отвърна Нийл.

С известни усилия успя да си вземе куфара от носача, настоявайки да го носи сам — не само че не беше тежък, а имаше и колелца.

Той се приближи до бюрото за регистрация, седна на предложения му стол и подаде паспорта си. След това попита униформения служител, който се представи като Арвинд Синха, дали в хотела има регистрирана Дженифър Ернандес.

— Веднага ще проверя, сахиб — отвърна Арвинд. След това започна да въвежда името на клавиатурата, която измъкна изпод гишето. — Наистина има, сър.

„Да!“ — извика наум Нийл. Откакто му бе хрумнала възможността Дженифър да си е тръгнала, тази мисъл не спираше да го измъчва.

— Бихте ли ми казали номера на стаята й?

— Съжалявам, няма как — извини се Арвинд. — Нямаме право да даваме номерата на стаите на нашите гости от съображения за безопасност. Но операторът би могъл да ви свърже, стига госпожица Ернандес да не е блокирала телефона си и да смятате, че моментът е подходящ. Минава полунощ.

— Разбирам — отвърна Нийл. След като вече знаеше, че тя е тук, не можеше да не се почувства разочарован. Най-малкото можеше да отиде до вратата й и да долепи ухо до нея. Ако чуеше звука на телевизора, щеше да почука. — А знаете ли дали смята да напусне стаята си утре, или вдругиден? — попита той.

Арвинд натисна няколко клавиша и се взря в монитора.

— Не е отбелязана дата за напускане.

— Добре.

След още няколко минути формалности Арвинд стана и столът му се плъзна назад.

— Какво ще кажете да ви заведа до стаята ви?

Нийл също се изправи.

— Имате ли друг багаж?

— Не, това е всичко — отвърна Нийл и вдигна куфара си. — Не обичам да пътувам натоварен.

Докато вървеше след служителя към асансьорите, той се запита как да изненада Дженифър на сутринта. Тъй като не знаеше плановете й, реши да импровизира.

— Извинете, господин Синха — каза той, докато асансьорът се изкачваше нагоре. — Ще се погрижите ли да ме събудят в осем и петнайсет?

— Разбира се, сър!