Чуждо тяло

Глава 35

19 октомври 2007 г.

Петък, 16:40 часа

Ню Делхи, Индия

Топката премина на милиметри от ръцете на мъжа. Бившият колежански куотърбек я беше запратил с такава сила, че тя полетя като куршум и рикошира в гладката водна повърхност на басейна. Втория път се удари в земята и отскочи към хълбока на Нийл.

Той беше задрямал и стреснато скочи от шезлонга. Мъжът в басейна, който беше пропуснал паса, му извика да върне топката, докато бившият куотърбек в другия край се прививаше от смях. Ядосан, Нийл я хвана и я запрати с всички сили към него, но тя прелетя високо над главата му и се изгуби сред дърветата, ограждащи двора.

— Мерси, човече — извика недоволно онзи.

— Моля — отвърна Нийл. Беше се разсънил достатъчно. Погледна часовника си. Беше заспал някъде около три, след като бе чакал доста време Дженифър да се появи. Бе оставил няколко съобщения на телефонния секретар в стаята й. Фактът, че досега не се е появила, започна да го плаши.

— Четири и четирийсет — каза той на глас. Беше шокиран. Събра си нещата, облече халата и влезе в хотела. Докато минаваше покрай фитнес залата, надникна вътре: Дженифър я нямаше. Когато се качи в асансьора, помоли служителя да спре на деветия етаж. Искаше му се да провери в стаята й, преди да се преоблече.

Когато застана пред вратата, той почука и разклати бравата в очакване на отговор. После притисна ухо към дебелата дървена повърхност.

— Да-а-а… — въздъхна той полугласно, след като не получи никакъв отговор.

Прибра се в стаята си, свали банския си костюм и се преоблече. След това слезе до рецепцията и поиска да се види с мениджъра. В типичния за хотел „Амал палас“ стил, мениджърът се появи веднага, като по магия.

— Добър ден, сър. Аз отговарям за обслужването на гостите ни. Казвам се Сидхарт Мишра. Как мога да ви помогна?

— Приятелката ми Дженифър Ернандес от стая деветстотин и дванайсет трябваше да остане да спи — каза напрегнато Нийл, — но това вече е прекалено. Минава пет часът, а тя не отговоря на обажданията ми, нито на чуканията по вратата.

— Много съжалявам, сър. Нека позвъним ние. — Сидхарт щракна с пръсти към жената, която седеше пред едното от гишетата на регистратурата. — Дамини, би ли проверила дали някой ще се обади от стая деветстотин и дванайсет.

— Друг път изчезвала ли е така? — попита Сидхарт, докато Дамини се обаждаше в стаята.

— Не, никога — отвърна Нийл.

— Ако никой не отговори, ще се качим да проверим.

— Много ще ви бъда благодарен — усмихна се Нийл.

— Никой не се обажда — обяви Дамини. — Включи се телефонният секретар.

— Да вървим тогава — каза Сидхарт. Той помоли Дамини да ги придружи.

Докато се изкачваха нагоре с асансьора, Нийл започна да се притеснява дали е дал добър съвет предишния ден, когато каза на Дженифър да не се свързва с полицията. Той знаеше, че при подобна ситуация в Съединените щати щяха да бъдат наказани за това, че са напуснали местопрестъплението.

— Възможно ли е госпожица Ернандес да е отишла някъде? — попита Сидхарт. — Например да напазарува или нещо такова?

— Със сигурност не — каза Нийл. Той се изкушаваше да спомене опита за покушение и това, че тя се страхуваше да излезе от хотела, но се въздържа.

Пристигнаха на деветия етаж и забързаха към стая деветстотин и дванайсет. Сидхарт посочи табелата с надпис „Не ме безпокойте“.

Нийл кимна и рече:

— Виси там цял ден.

— Госпожице Ернандес — извика Сидхарт, след като позвъни на вратата. Почука няколко пъти, след което извади универсалната карта. Отключи вратата и отстъпи, за да даде път на Дамини. Жената влезе вътре, но почти веднага се появи отново.

— Стаята е празна — каза тя.

Тогава вътре влезе и Сидхарт. Огледаха стаята и банята. Като че ли нищо не липсваше, само вратата на душкабината зееше широко отворена и върху нея беше метната една суха кърпа. Сидхарт дори протегна ръка и я опипа.

— Изглежда сякаш просто е излязла навън — рече той.

Нийл трябваше да се съгласи. Като се изключи вратата на душкабината и табелата „Не ме безпокойте“, която все още висеше на бравата, всичко друго изглеждаше наред.

— Какво искате да направим, господин Маккългън? — попита Сидхарт. — Не забелязвам нищо подозрително. Може би приятелката ви ще се върне за вечеря.

— Нещо не е наред — отвърна Нийл и поклати глава. Той влезе в стаята и когато се обърна, забеляза повредената каса на вратата на мястото, където преди беше прикрепена предпазната верига.

Хотелските служители вдигнаха рамене.

— Например това — каза той. — Предпазната верига и пантата й липсват.

— Прав сте — отвърна Сидхарт. Той извади мобилния си телефон и се обади на рецепцията. — Пратете веднага охраната в стая деветстотин и дванайсет.

— Искам да извикате и полицията — каза Нийл. — И то веднага. Мисля, че става въпрос за отвличане.