Чуждо тяло

Глава 32

19 октомври 2007 г.

Петък, 11:05 часа

Ню Делхи, Индия

Грамадният ключ, който Кал завъртя в ключалката, издаде силен звук.

— Никога няма да успеем да се промъкнем тихомълком при нея — рече той на Даръл, който вървеше след него, и се засмя. Отвори вратата и я задържа, докато Даръл не се приближи и не я хвана. — Дръпни резето за всеки случай — добави той, докато слизаше по стълбите. Когато стигна до долу се спря, за да изчака Даръл.

— Истинска тигрица е — каза Кал. — Трябва да действаме внимателно. Освен това когато я донесоха, беше напълно гола, което направо ме разби.

— Успя да привлечеш вниманието ми — призна Даръл. — Отваряй вратата!

Кал пъхна ключа в ключалката, завъртя го и отвори вратата. Дженифър не се виждаше никъде.

Двамата се спогледаха.

— Къде е? — прошепна Даръл.

— Откъде да знам! — отвърна Кал. Той отвори вратата по-широко, докато дръжката й не остърга стената. — Госпожице Ернандес? — извика той. — Това няма да ви помогне.

Двамата мъже се ослушаха. Не се чуваше никакъв звук.

— По дяволите — изруга Кал. — Не ни трябват усложнения. — Той влезе в стаята. Даръл го последва.

— Нека заключим за всеки случай — каза Кал и побутна Даръл напред, за да затвори вратата зад гърба му. След това завъртя ключа. — Или е в някоя от спалните, или е в банята — рече той. Поне се надяваше да е така. Особено го обърка видът на двете хавлии, захвърлени на дивана.

— Оттук по-голямата част от банята се вижда — отбеляза Даръл.

— Добре, значи е в някоя от спалните. Ела!

Кал прекоси стаята и се приближи до вратата. Бутна я и я отвори докрай. Единствените мебели вътре бяха походното легло, малко нощно шкафче, старомодна лампа и дървен стол. Имаше още и малък килер, чиято врата зееше отворена. Дженифър не се виждаше никъде. Кал се обърна и излезе в коридора, минавайки покрай тоалетната. След това провери във втората спалня. Тя беше огледален образ на първата стая, само че нямаше стол.

Даръл, който се тътреше след Кал и надничаше през рамото му, забеляза липсващия стол и тъкмо отвори уста да каже нещо, когато се разнесе пронизителен вик, от който и двамата замръзнаха по местата си. Дженифър изскочи от сенките на тесния килер, вдигнала над главата си единия крак на стола.

Кал успя да реагира достатъчно бързо, за да спаси главата си, и ударът се стовари върху рамото му. Даръл нямаше такъв късмет. От удара по главата залитна назад и се срина на пода.

Дженифър отново нададе вик и се обърна към Кал, но той се беше съвзел от удара и се хвърли към нея с намерението да я избута назад. И успя, докато тя отчаяно се опитваше да го удари с крака на стола. Накрая се озоваха на пода между леглото и стената, като Дженифър не спираше да се опитва да удари Кал. Междувременно Даръл се беше съвзел достатъчно, за да дотича до тях и да изтръгне импровизираното оръжие от ръката й. Битката приключи също толкова внезапно, както и започна и Кал и Даръл се опитаха да укротят Дженифър.

— Дявол да го вземе! — Кал я пусна. Същото направи и Даръл. Тримата стояха, олюлявайки се, и се гледаха. Даръл държеше дървения крак на стола, изкушен да го стовари върху Дженифър така, както тя го беше направила. По челото му се стичаше струйка кръв.

— Това не беше необходимо — изръмжа Кал.

— Напротив, вие ме държите в тази черна дупка — озъби се Дженифър.

Даръл продължаваше да не сваля очи от нея. Кал отиде в другата стая, разтривайки с длан мястото, където Дженифър го беше цапардосала с дървото. Взе една от хавлиите, които беше видял на дивана, и я отнесе в спалнята. Подаде я на Дженифър да я облече.

После се върна в другата стая и седна на дивана. Опита се да открие подходящата поза, при която рамото да не го боли. Кал се стовари тежко до него. Накрая се появи и Дженифър. Беше облякла халата и го връзваше. Застана предизвикателно пред тях със скръстени ръце.

— Не очаквайте от мен прояви на стокхолмския синдром.

— Оставих лампите светнати, за да се чувстваш по-добре — каза Кал, без да обръща внимание на коментара й. — Следващия път, когато се нахвърлиш върху нас, ще ти спра тока.

Дженифър не каза нищо.

— Върнахме се тук, за да разберем дали си размислила върху думите ми — продължи той с уморен глас. — Искаме да ни кажеш какво те е накарало да се усъмниш в сърдечния пристъп на баба ти. Това е всичко. Кажи ни и веднага ще се озовеш в хотела си.

— Нищо няма да ви кажа, мръсници такива — изсъска Дженифър. — Ако искате да ви се размине, по-добре ме пуснете веднага.

Кал погледна към Даръл.

— Мисля, че ще й е нужно повечко време, за да осъзнае положението си, преди да започне да ни сътрудничи. Сега трябва да си сложа малко лед на рамото.

— Мисля, че си прав — каза Даръл и се изправи. — И на мен ми бучи главата, ледът ще помогне.

— Ще се върнем — каза Кал на Дженифър. Той също стана, опитвайки се да не движи лявото си рамо, и примижа от болка.

Дженифър не каза и дума, докато двамата куцукаха към вратата.

След като заключиха горната врата, Даръл попита Кал дали наистина смята, че правилната тактика е да се държат мило с нея.

— Прав си — каза Кал и отиде до таблото с бушоните. Отне му известно време да разбере кои точно са за мазето, но щом ги откри, побърза да ги развие.

— Малко тъмнина ще ни помогне — промърмори той.

Малко по-късно, докато прекосяваха поляната към къщата, Кал отново заговори:

— Нали ти казах, че е истинска тигрица.

— Така е! — съгласи се Даръл. — Хвана ме напълно неподготвен. Мислех си, че вече е напълнила гащите. Между другото, какво е това „стокхолмски синдром“?

— Нямам никаква представа — отвърна Кал. — Смяташ ли, че има някакъв шанс да проговори? Вече не съм толкова убеден, както в началото.

— Що се отнася до мен, аз изобщо не съм убеден в това.

— Може би ще се наложи отново да молим Вийна за помощ — каза Кал. — Тя вече е говорила с нея.

— Идеята не е лоша. Тя ще играе ролята на доброто ченге, докато ние двамата ще сме лошите ченгета, нали ме разбираш?

— Напълно — отвърна Кал. — Страшен си!