Чуждо тяло

Глава 29

18 октомври 2007 г.

Четвъртък, 22:32 часа

Ню Делхи, Индия

Като крепеше чантата с всичко необходимо за инжекциите си, Лори се отправи към тоалетната. След като заключи вратата, тя подреди върху малкото рафтче цялата фармакопея за гонадотропина. Сръчно напълни спринцовката с предписаното количество фоликулостимулиращ хормон, след което също толкова сръчно си сложи подкожна инжекция в предната част на бедрото.

Десет и трийсет вечерта индийско време беше само час по-късно от обяд в Ню Йорк, когато ежедневно трябваше да си слага инжекцията. В този момент те летяха над северозападна Индия и скоро щяха да започнат да се снижават над Ню Делхи.

Лори се огледа в огледалото. Изглеждаше ужасно. Косата й беше разбъркана, а тъмните кръгове под очите й започваха да се спускат надолу към крайчетата на устата. А най-лошото беше, че се чувстваше мръсна. Нищо чудно. Първо летяха цяла нощ до Париж, където успя да поспи само два часа. След това имаше тричасов престой, който използваха, за да се доберат до следващия терминал. Последва настоящият осемчасов маратон. Но най-много я дразнеше Джак, който, изглежда, нямаше проблем със съня. Не й се струваше честно.

Тя събра опаковките и спринцовката и ги хвърли в кошчето. Прибра използваната игла в чантата си, където стояха лекарствата и още спринцовки. Не искаше да се проявява като безотговорна. Изми ръцете си и отново се погледна в огледалото. Трудно беше да не го прави, тъй като то покриваше почти цялата стена над умивалника в миниатюрната тоалетна. Запита се за миг какъв ли ефект щеше да има това пътуване върху сагата с нейното безплодие. Нямаше никаква представа защо досега не е забременяла и се надяваше с тази си авантюра да не увеличи допълнително проблемите, каквито и да бяха те.

Тя отвори вратата и излезе от тоалетната. Осъзна, че се е раздразнила от реакцията си на безпроблемния сън на Джак и размишленията върху неспособността да зачене, затова се опита да се успокои. Надяваше се, че по време на посещението си в Индия ще успява да сдържа крехките си емоции, за да може да осигури на Дженифър толкова нужната й подкрепа. В същото време не можеше да не признае пред себе си, че го прави до голяма степен, за да успокои собствената си съвест. Смъртта на Мария беше предизвикала прилив на вина.

Лори се върна на мястото си и погледна към Джак. Той продължаваше да спи кротко, в същата поза, както го беше оставила пет минути по-рано. Беше самото спокойствие, с леката безгрижна усмивка на красивото си лице. Косата му беше разрошена, но тъй като я подстригваше късо, тя съвсем не изглеждаше толкова зле, колкото кечето на главата й.

Също така бързо, както я беше връхлетяло раздразнението от безгрижния му сън няколко минути по-рано, сега я обзе противоположното чувство, което я накара да се усмихне. Лори обичаше Джак повече, отколкото смяташе, че би могла, и се чувстваше щастлива.

В този миг интеркомът на самолета пропука. Капитанът приветства всички с добре дошли в Индия и обяви, че започват спускане към международното летище „Индира Ганди“, където ще кацнат след двайсетина минути.

С внезапен прилив на обич Лори се наведе напред, хвана главата на Джак с двете си ръце и го целуна продължително по устните. Той отвори очи и примигна, след което й върна целувката. Тя му се усмихна широко.

— Пристигнахме.

Джак седна, протегна се и погледна през прозореца.

— Нищо не виждам.

— Няма как да видиш. Не забравяй, че е десет и четирийсет вечерта. Ще се приземим около единайсет.

Приземяването почти не се усети. И двамата се изпълниха с вълнение, когато излязоха от самолета и тръгнаха към терминала. Нямаха никакви проблеми на паспортния контрол, не се налагаше и да чакат за багаж, тъй като не бяха оставили никакъв. Преминаха без колебание митницата.

Щом видя Джак и Лори да се задават по рампата, Дженифър започна да маха като обезумяла и да вика имената им, но се сдържа и нетърпеливо хукна надолу по рампата, за да прегърне Лори.

— Добре дошла в Индия — извика ликуващо тя. — Благодаря ти, ужасно ти благодаря, че дойде! Нямаш представа какво означава това за мен!

— Пак заповядай — каза Лори през смях, стресната от изблика на момичето.

След това Дженифър прегърна и Джак.

— Благодаря и на теб! — каза тя.

— Моля — едва успя да отвърне Джак, придържайки с ръка бейзболната шапка на „Ред сокс“, подарък от сестра му.

Притиснати един в друг тримата тръгнаха нагоре, където ги чакаше Нийл. Дженифър ги запозна и те си размениха ръкостискания.

Лори се изненада от присъствието на Нийл и веднага се поинтересува кой е той. Мислеше, че Дженифър е сама в Индия.

— Нийл е приятел от Лос Анджелис — обясни Дженифър, все още във възторг от пристигането им. — Запознахме се през първата ми година в университета. Беше специализант в спешното отделение, а сега е един от шефовете. Както обичам да казвам, направо се изстреля нагоре.

Нийл се изчерви.

Лори се усмихна и кимна, все още не съвсем наясно.

— Хей, хора — каза Дженифър с огромно въодушевление. — Налага се да ви оставя за минутка, трябва да се отбия до тоалетната. Пътят до хотела е около час. Някой иска ли да дойде с мен?

— Ходихме в самолета — отвърна Лори.

— Чудесно. Ей сега се връщам — каза Дженифър. — Да не тръгнете нанякъде! Не мърдайте от местата си, иначе ще се изгубим в тълпата!

Тя хукна към тоалетната. Останалите трима я изпратиха с погледи.

— Много е възторжена — каза Лори.

— Представа нямате — съгласи се Нийл. — Толкова се вълнуваше, че ще дойдете, никога не съм я виждал такава. Всъщност не, не е вярно. Същата беше и последния път, когато баба й дойде в Лос Анджелис. Тогава също бях с нея на летището.

— Ще се разходя наоколо да поразгледам — каза Джак. — Става ли?

— Добре, само гледай да не се изгубиш. Ние ще останем тук. Не вярвам Дженифър да се забави много.

— Нито пък аз. Мога ли да оставя чантата си при теб?

— Разбира се. — Лори взе чантата на Джак и я остави до своята. Двамата с Нийл го гледаха, докато се разхождаше из тълпата.

— Радвам се да се запознаем — каза Нийл. — Освен покойната й баба, вие сте единственият друг човек от детството й, за когото Дженифър говори. Сигурно я познавате добре.

— Така мисля. Знаете ли, Дженифър не спомена, че сте тук — каза Лори. Не беше сигурна как да приеме факта, че Дженифър има придружител.

— Знам, че не е — отвърна Нийл, — защото самата тя не знаеше, че ще дойда. Пристигнах снощи и се видяхме едва днес.

— Освен това не знаех, че излиза сериозно с някого.

— Е, не си правете прибързани заключения. Дори самият аз не знам колко е сериозно. Мисля, че една от причините да съм тук е, че не искам да изгарям всички мостове между нас. Наистина ме е грижа за нея. Щом съм дошъл чак дотук само заради една баба. Но познавате Дженифър, знаете колко трудно може да бъде понякога, предвид отношенията с баща й.

— Не схващам.

— Имам предвид проблемът със самоуважението…

— Никога не съм предполагала, че има проблеми със самоуважението. Тя е умна, привлекателна — страхотно момиче.

— О, да. Има ги и това може доста да усложни една връзка. И със сигурност не се приема като красива, в никакъв случай. Сложен случай, но не безнадежден.

— За какво говорите всъщност? — Лори застана войнствено пред непознатия, който открито критикуваше един от хората, когото тя обичаше.

— Тя сподели с мен всичко, така че няма нужда да се преструвате. Говоря за тормоза, който е преживяла от баща си след смъртта на майка й. Наистина се справя забележително добре, благодарение на интелигентността и силния си характер. Много е упорита и баща й е извадил голям късмет, че не го е убила, каквато е вироглава.

Лори беше смаяна. Нямаше представа, че Дженифър е била тормозена. За секунда се запита дали може да бъде откровена с този мъж. Реши да бъде откровена.

— Не знам нищо за това — призна тя.

— О, боже! — изчерви се Нийл. — Май не трябваше да казвам нищо. Но от начина, по който Дженифър говори за вас като за най-близкия си ментор, предположих, че вие сте единственият друг човек, освен мен, който знае за това.

— Никога не ми е казвала. Дори не е намеквала за това.

— Трябваше да се досетя. Извинете.

— Не се извинявайте на мен, а на Дженифър.

— Няма да се наложи, ако не го споменете. Мога ли да ви помоля да го запазите за себе си?

Лори се замисли над молбата му, опитвайки се да реши как ще е най-добре за Дженифър.

— Запазвам си правото да й го кажа, ако реша, че е в неин интерес.

— Това ми стига — кимна Нийл. — Но аз съм тук, защото тя дойде при мен и ме помоли да я придружа. Първата ми реакция беше да откажа. Имах твърде много работа, за да зарежа всичко и да тръгна за Индия. Тогава тя просто си тръгна. Помислих, че всичко е свършило. Няколко часа го обмислях, не можах да се свържа с нея, след това реших въпреки всичко да дойда.

— Тя зарадва ли се?

Нийл сви рамене.

— Поне не ми каза да се махам.

— И това ви е наградата, че сте дошли на другия край на света?

— Тя е много обидчива. И все пак, добре че дойдох. Днес на пазара в Стария Делхи, докато се опитвах да я настигна, за да й кажа, че съм тук, се натъкнах на един мъж, който се нахвърли върху нея по най-ужасния възможен начин. Изглеждаше твърде добре облечен, за да е типичен крадец.

— Какво имате предвид под това, че й се е нахвърлил по най-лошия възможен начин?

— Насочи пистолет със заглушител, сякаш е наемен убиец.

Лори зяпна от изненада.

— Какво точно стана? — попита настоятелно тя.

— Нямахме представа какви са били намеренията на този човек, защото изведнъж като от нищото изникна друг мъж, който по-късно се оказа цивилен полицай, и го простреля от упор.

— Какво стана после? — попита Лори. Тя беше ужасена. Беше предупредила Дженифър да не души много наоколо и ето че се беше оказала права.

Нийл й разказа как Дженифър беше паднала от велорикшата, как се беше смесила с тълпата и как бе успял да я открие в месарския магазин.

— Мили боже! — Лори прикри устата си с длан.

— Беше интересен ден — каза Нийл. — След това се скрихме в хотела. Дори не исках да идва тук тази вечер, но тя беше непреклонна.

— Джак! — извика внезапно Лори и Нийл трепна. Беше го видяла да излиза от тълпата и да се обръща към тях. Тя размаха ръце. — Върни се, Джак!

— Това променя всичко — каза Лори, когато Джак се запъти тях.

— Притеснява ме, че тъкмо ровенето из смъртта на баба й може да е довело до опита за убийство — додаде Нийл.

— Точно така — каза Лори и махна на Джак да побърза.

— Нийл току-що ми разказа един много страшен епизод от днешния ден — каза тя, щом Джак застана до тях. — Нещо, което ще промени смисъла на визитата ни.

— Какво е то? — попита Джак.

Преди Лори да успее да каже нещо, Дженифър изскочи от тълпата и забърза към тях.

— Много се извинявам. Дамската тоалетна беше пълна и трябваше да потърся друга. Както и да е, вече съм тук. — Тя млъкна и огледа лицата им. — Какви са тия тъжни физиономии?

— Нийл току-що ми разказа за днешното ви приключение на пазара в Стария Делхи.

— А, това ли — Дженифър махна с ръка. — Толкова много неща имам да ви разказвам. Това е просто най-драматичният момент.

— Според мен е нещо много сериозно и ще има последици — каза Лори.

— Чудесно — рече Дженифър и размаха ръка над главата си. — Надявах се да го приемеш точно така. Извинявай, но насам идват семейство Бенфати, за които ти разказах.

— Добър вечер — поздрави Дженифър, след като Лусинда представи двамата си синове на Дженифър и останалите.

Запознаха се и размениха ръкостискания. Дженифър погледна синовете на Лусинда. По-възрастният се казваше Луис — това беше океанографът. Тони, херпетологът, беше по-малкият и много приличаше на майка си.

— Дженифър ми разказа за вас — каза Лусинда на Лори и Джак. — Тя предположи, че може да се съгласите да погледнете и съпруга ми Хърбърт, преди да им кажем да го кремират.

— На този етап ми се струва, че случаите на бабата на Дженифър и вашия съпруг си приличат изключително много — каза Лори. — Така че определено бихме искали да ги видим. Не мога да кажа дали ще се стигне до аутопсия. Не им давайте зелена светлина за кремацията, докато не ви се обадим. Ще отидем в болницата утре сутринта.

— Ще изчакам, разбира се — отвърна Лусинда. — Много ви благодаря.

— Няма да има аутопсия — каза Дженифър. — Днес госпожица Варини ми напомни, че при настоящите обстоятелства няма да стане. Само ако се случи нещо наистина необичайно. Тук, в Индия, лекарите не могат да вземат такова решение. Всичко зависи от полицията или от магистратите. Ти чу ли се с нея днес, Лусинда?

— Да. Тя ми предложи да закара Хърбърт във Варанаси, ако се съглася на кремация. Честно казано, въобще не ме интересува това Варанаси. Както и да е, напомних й, че моите момчета пристигат днес и че утре ще се срещнем с нея.

— Заплаши ли те с нещо, свързано с утрешния ден? — попита Дженифър.

— Да, каза нещо за съдебна заповед, която обаче ще получи чак следобед. Аз просто повторих, че момчетата ми ще й се обадят преди обяд и затворих. Досадна жена.

Дженифър се засмя.

— Меко казано.

След като се разбраха да се видят на сутринта, двете групички тръгнаха към мястото, определено за хотел „Амал палас“ и намериха посрещачите си. Те от своя страна се обадиха на съответните шофьори и групата излезе отвън на тротоара, за да изчака колите.

Щом влязоха в буса, Дженифър седна на предната седалка, Лори и Джак се настаниха в средата, а Нийл — отзад.

— Добре — каза Джак, щом потеглиха. — Достатъчно дълго ме държахте в неизвестност за онова, което се е случило днес, и което ще промени същността на посещението ни.

Дженифър посочи шофьора с поглед, подсказвайки му, че е по-добре да отложат обсъждането на темата за по-късно, след като се приберат в хотела. Лори веднага съобрази и прошепна нещо в ухото на Джак. И подеха оживена дискусия за Индия и Ню Делхи. Освен това обсъдиха скорошното дипломиране на Дженифър и избора й да специализира хирургия, прицелвайки се в Презвитерианската болница към Колумбийския университет в Ню Йорк. През всичките петдесет минути на пътуването им Джак не откъсваше очи от уличния трафик.

Когато спряха пред хотела, Нийл каза:

— Да се съберем у Дженифър за всеки случай.

— Защо? — попита Джак.

— Заради онова, което ще ти разкажем по-късно — каза Лори. — Идеята не е лоша. Човек никога не знае какво може да му се случи.

Лори, Джак и Нийл излязоха от колата преди Дженифър, която се опита да протестира. Когато най-накрая смутено се изниза навън, те се бяха скупчили около вратата й. Тръгнаха към входа в плътна групичка.

— Защо не се регистрирате и после да идем да пийнем по една студена бира? — попита Дженифър, възвръщайки достойнството си. — Двамата с Нийл ще ви изчакаме тук.

Тъй като вече беше минало полунощ, барът беше полупразен. Имаше музика на живо, но групата почиваше в момента. Дженифър и Нийл си намериха маса колкото се може по-далеч от подиума и заетите маси. Сервитьорката се появи веднага, щом седнаха. Поръчаха по една бира „Кингсфишър“ за всички и се отпуснаха в меките столове.

— Едва сега се почувствах по-спокойна — призна Дженифър. — Май дори съм малко гладна.

— Приятелите ти ми харесват — каза Нийл. За миг си помисли да признае за неволното споделяне на тайната на Дженифър с Лори, но се уплаши. След целия стрес, който бяха преживели през деня, той се страхуваше, че това няма да й повлияе добре. Проблемът беше, че не искаше тя да го научи от друг, но чувстваше, че може да се довери на Лори. Вярваше, че едва ли ще направи нещо, което да я подтикне да разкаже за случилото се на Дженифър.

— Не познавам Джак много добре, но щом Лори казва, че е страхотен, значи е така.

Сервитьорката донесе бирите.

— Имате ли нещо готово за хапване? — попита Дженифър.

— Имаме, веднага ще ви донеса менюто.

Петнайсет минути по-късно пред Дженифър стоеше огромен поднос с екзотични мезета, а след няколко минутки към тях се присъединиха Лори и Джак. Джак отпи няколко глътки от бирата и се облегна назад.

— Така — каза той. — Достатъчно ме дразнихте с намеци за тоя страшен епизод. Разказвайте.

— Нека аз да му го разкажа — каза Лори. — Ако объркам нещо или не съм го разбрала, поправете ме. Искам да съм сигурна, че правилно съм схванала всичко.

Дженифър и Нийл едновременно я подканиха да започва.

Лори разказа случката на пазара в Стария Делхи, като беше поправена от Дженифър и Нийл само два-три пъти. След като приключи разказа, тя погледна към двамата младежи за някакви допълнения.

— Това е — каза Дженифър, кимайки с глава. — Така беше.

— И не отидохте в полицията? — вдигна вежди Джак.

Дженифър кимна.

— Нийл, който е бил тук на медицински симпозиум, успя да ме убеди да не го правя.

— Местната полиция е много корумпирана — обясни Нийл. — Освен това има нещо, което не ти казах днес. Другата причина да не искам да говориш с полицията е, че според мен тя е въвлечена в това.

— Така ли? — попита Дженифър и се сепна при тази мисъл.

— Не мога да повярвам, че цивилният полицай се е оказал до теб просто ей така. Твърде голямо съвпадение. Имам чувството, че е следил или теб, или жертвата. Ако зависеше от мен, бих заложил на теб.

— Сигурен ли си? — ахна тя. — В такъв случай съм готова да се обзаложа, че когато го видях после пред джамията, той ни е следял.

— Кой знае. Основната ми мисъл е, че полицаите не са просто невинни зяпачи, което никак не е успокояващо, защото, както вече казах, корупцията не е нещо непознато тук.

— Така — обади се Джак. — Заплахата за живота на Дженифър определено променя отношението ни към случая на баба й и онова, което трябва да направим.

— Смяташ ли, че заплахата има връзка с него? — попита Лори.

— Трябва да предположим, че е така — кимна Джак, — а както вече каза Нийл, заплаха, която включва и корумпирана полиция, е нещо твърде смущаващо.

— Нека ви кажа какво ме накара да се отнеса с подозрение към цялата ситуация — каза Дженифър. — Тази заплаха, или каквото там беше днес, е просто черешката на тортата. Онова, което наистина привлече вниманието ми, не само при баба, но и при другите два случая, е несъответствието между часа на смъртта, отбелязан в смъртния акт, и времето, когато са обявени по CNN. Вземете баба например! Видях репортажа по телевизията в приблизително седем и четирийсет и пет сутринта в Лос Анджелис, което е около осем и петнайсет вечерта тук, в Индия. Когато видях смъртния акт, в него пишеше, че е починала в десет и трийсет и пет, два часа и двайсет минути по-късно.

— В смъртния акт се записва часът, в който докторът е установил, че човекът е мъртъв — каза Лори. — Не означава, че човекът е умрял точно тогава.

— Напълно съм наясно — отвърна Дженифър. — Но само си помислете. Разликата е два часа и двайсет минути, но прибавете към това и времето, през което някой е сглобил историята, обадил се е на CNN и я е докладвал. Трябва да се има предвид и времето, през което CNN проверяват достоверността на историята, пишат материал и го излъчват. Става дума за много повече време. Според мен дори за още около два часа.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Джак. — Същото ли се забелязва и при другите два смъртни случая?

— Съвсем същото при втория случай с Бенфати. Репортажът е бил излъчен по телевизията в единайсет по обяд нюйоркско време, което е осем и половина вечерта в Индия. Часът в смъртния акт е единайсет и трийсет и една вечерта. Пак два часа разлика. Сякаш някой съобщава за смъртните случаи в CNN още преди да са се случили. На всичко отгоре забележете, че смъртта е настъпила приблизително по едно и също време. Това съвпадение ли е, или какво?

— А третата смърт? — попита Лори.

— Третата е нещо по-различно, и причината за това е, че жертвата не е била открита изстинала и синя като първите две. Но във всичко останало нещата са същите, включително времевата рамка. Третият пациент е бил намерен все още жив от хирурга и е бил направен опит да бъде реанимиран — за нещастие, безуспешен. Случайно хванах репортажа по CNN малко след девет вечерта и водещите съобщиха, че смъртта е настъпила по-рано. Днес следобед разговарях със съпругата. В смъртния акт е написано девет и трийсет и една вечерта.

— Сякаш някой подхвърля информация на CNN още преди да се разбере за смъртта, особено при първите два случая — каза Джак. — Това наистина е много странно.

— И трите — аз, Лусинда Бенфати и Рита Лукас — научихме за смъртта на близките си от CNN, след като телевизията е разполагала с достатъчно време да напише материал и да му определи ефирно време много преди самата болница да го научи. Ако не бяха тези странни несъответствия, сигурно щях да позволя да кремират баба. Но така не ми остава друго, освен да си мисля, че не става въпрос за естествена смърт. Че е резултат от умишлено действие. Някой убива и после няма нетърпение да го сподели със света.

Когато Дженифър спря да говори, няколко минути цареше пълно мълчание.

— Боя се, че трябва да се съглася с Дженифър — каза най-накрая Лори, нарушавайки мълчанието. — Това ми звучи като индийска версия на Ангела на смъртта. В Щатите си имаме няколко такива: здравни работници, тръгнали да убиват. Със сигурност е вътрешна работа. Но обикновено жертвите имат някаква връзка помежду си. Съществува някаква логика. От онова, което ми разказа, не виждам такава тук.

— Точно така — каза Дженифър. — Възрастта варира от шейсет и четири при баба до четирийсет при Дейвид Лукас. Докато двамата са били в една и съща болница, третият се е намирал в друго медицинско заведение. Двамата са претърпели ортопедически операции, третият — операция за стесняване на стомаха. Единствената връзка е, че и тримата са американци.

— Часът на смъртта е приблизително един и същ — добави Лори. — Като че ли и механизмът, с леки изменения.

— Има ли някаква връзка между двете болници? — попита Джак.

— И двете са от един тип — каза Дженифър. — В Индия има общо взето два типа болници: занемарените държавни болници и новите, впечатляващо оборудвани частни болници, които са построени на първо място за целите на медицинския туризъм и след това за новопоявилата се индийска средна класа.

— Какви са мащабите на медицинския туризъм в Индия? — попита Джак.

— Огромни — отвърна Дженифър. — Малкото информация, до която успях да се добера, предполага, че по приходи от чужда валута успешно конкурира информационните технологии. Очаква се до 2010 година да печели до два милиарда и половина. Това означава растеж от около трийсет процента годишно. Интересно дали тези смъртни случаи ще окажат влияние върху тези впечатляващи печалби. Вече са отчетени доста откази от насрочени операции.

— Може би точно това е причината някои хора да се опитват толкова усърдно да покрият всичко — предположи Джак.

— Джак попита дали има някаква връзка между двете болници — каза Лори. — Ти не му отговори на въпроса.

— Съжалявам — каза Дженифър. — Малко се отнесох. Да. В Интернет открих, че и двете са собственост на една и съща холдингова компания. В индийското здравеопазване ще се печелят големи пари, особено когато правителството го поощрява по всевъзможни начини, включително най-различни данъчни облекчения. В резултат на високите печалби бизнесът се ангажира все повече и влага все по-големи суми.

— Дженифър — прекъсна я Джак, — когато започна да ни разказваш за несъответствието във времето, ти каза, че то е основната причина да заподозреш, че тези хора не са починали от естествена смърт. Което означава, че има и други. Кои са те?

— Ами първо, че още след първите няколко изречения започнаха твърде много да ме притискат да взема решение дали да кремират, или балсамират баба. Тъй като съм наясно, че след подобни процедури аутопсия не може да се извърши, тяхната упоритост включи червената лампичка. След това се появи твърде удобната диагноза сърдечен удар и то след прегледа на баба в медицинския център на Калифорнийския университет, където установиха, че има забележително здраво сърце.

— Не са й правили ангиография или нещо подобно? — попита Джак.

— Не са, но й направиха стрес тест.

— Нещо друго, което да е предизвикало подозренията ти? — попита Джак.

— Цианозата, която са открили и при баба ми, и при Бенфати.

— Това е интересно — каза Лори, кимайки с глава.

— А при третия пациент? — попита Джак.

— При него също — потвърди Дженифър. — Накарах Рита Лукас, съпругата, да поразпита. Имало е цианоза, но само когато са го намерили още жив. Когато започнали реанимацията, тя бързо се изчистила, което ги оставило с измамното впечатление, че от реанимацията е имало ефект.

— Колко време е продължила?

— Не знам точно, но останах с впечатление, че не много дълго. Пациентът започнал да се вкочанява, докато те все още са се опитвали да го съживят.

— Трупно вкочаняване ли? — попита Лори. Тя погледна Джак. И двамата бяха изненадани. Обикновено rigor mortis се появяваше чак след часове.

— Съпругата сподели, че хирургът й го казал, защото не искал да си мисли, че са прекъснали реанимацията твърде рано. Решил, че причината е инсолацията.

— Каква инсолация? — попита Джак.

— Реанимацията е била много трудна. Температурата на пациента се вдигнала много, както и нивата на калия. Опитали се да свалят и двете, но без особен успех.

— Мили боже — каза Джак. — Какъв ужас.

— Оказа се, че и в трите случая се е появила обща цианоза, което според мен няма никаква връзка с диагнозата сърдечен удар.

— И на мен не ми се връзва — каза Нийл, който за пръв път изказа мнение. — В случая имаме по-скоро дихателен проблем, а не сърдечен.

— Или ляво-десен шънт — каза Лори.

— Или отравяне — допусна Джак. — Няма как да е ляво-десен шънт, не и при тримата едновременно. При единия, може би. Но не и при тримата. Мисля, че тук си имаме работа с токсикологичен проблем.

— Съгласна съм — каза Лори. — А аз си мислех, че идвам тук само за да подкрепя Дженифър.

— Ти ме подкрепяш — обади се Дженифър.

Джак погледна Лори.

— Нали знаеш какво означава това?

— Разбира се — отвърна Лори. — Определено трябва да се направи аутопсия.

— Те отказват — намеси се Дженифър. — Нали ви казах. Освен това има още нещо, за което разговаряхме с госпожа Бенфати. Днес следобед ми се обади любимата ми асистентка Кашмира Варини и ми направи ново предложение, което според нея и болничната администрация би трябвало да ме изкуши да дам зелена светлина на кремацията. Каза ми, че изпълнителният директор на болницата използвал някои връзки и уредил труповете на баба, Бенфати и Лукас да бъдат откарани във Варанаси, където да бъдат кремирани и прахът им да бъде разпръснат над Ганг.

— Защо във Варанаси? — попита Джак.

— Потърсих информация в моя пътеводител — каза Дженифър. — Много е интересно. Това е най-свещеният индийски град; освен това е и най-старият. Съществува от над три хиляди години. Ако те кремират там, получаваш отлична карма за следващия си живот. Когато не подскочих въодушевено и не приех веднага предложението на Варини, тя ме заплаши по същия начин, както е заплашила госпожа Бенфати. Каза, че болницата ще поиска съдебно решение да се заеме с трупа на баба както намери за добре и решението ще е готово до обяд.

— Това означава, че трябва да направим аутопсията сутринта — каза Лори. Тя погледна Джак.

— Така е — отвърна той. — Явно утре денят ще бъде натоварен.

— Казвам ви, че няма да разрешат — настоя Дженифър. — Вече предупредих Лори по телефона. Индийската система е ужасна — съдебните патолози нямат никакви права. Решават само полицията и магистратите, а не лекарите.

— Това е някакъв вариант на британската следствена система — каза Лори. — Твърде изостанала. За съдебните патолози е трудно да осигурят необходимия контрол, без да бъдат независими от силите за сигурност и съдебната власт, особено когато полицията и магистратите са в тайно споразумение.

— Трябва да направим каквото можем — каза Джак. — Ти спомена за смъртния акт. Има ли такъв за баба ти?

— Има — отвърна Дженифър. — Хирургът е бързал да впише причина за смъртта сърдечен удар.

— Сигурно — каза Джак. — А другите два случая?

— Както вече казах, и за трите има смъртни актове — додаде Дженифър. — Това допълнително подклажда подозренията ми, че Министерството на здравеопазването просто иска тези случаи да изчезнат.

— Много е объркващо, ако е така — каза Лори на Джак.

— Според нас тук става въпрос за индийски ангел на смъртта. Защо тогава болниците, и дори Министерството на здравеопазването, ще искат да го прикрият, като отказват аутопсии? За мен това няма смисъл.

— Мисля, че няма да успеем да отговорим на всичките тези въпроси, докато не се убедим в правилността на хипотезата ни, че тук става въпрос за убийства — каза Джак.

— Да поговорим за това утре.

Всички погледнаха към часовниците си.

— О, господи! — възкликна Дженифър. — Вече е утре. Минава един. По-добре се качете да поспите.

— Имам уредена консултация във връзка с лечението ми в осем часа — призна Лори.

— И то в болница „Кралица Виктория“ — допълни Джак. — Ще се озовем там рано-рано.

— Запазих си час при техния лекар, за да съм сигурна, че ще ни допуснат вътре.

— Отлична идея — одобри Дженифър.

— Разбрах, че тялото на баба ти се намира в един хладилник в мазето — обърна се Джак към Дженифър.

— Точно така. Много близо до служебната закусвалня.

Джак кимна и се замисли.

— В колко часа ще се срещнем утре, преди да тръгнем към болницата? — попита Дженифър. — И къде? Да закусваме ли заедно?

— Ти, млада девойко — започна Джак с авторитетен глас, — ще останеш тук, в хотела. След всичко, което си преживяла днес, мисля, че е твърде опасно да се мотаеш наоколо. Дори не трябваше да идваш да ни посрещаш на летището.

— Какво! — възкликна Дженифър.

— Не мога да го отрека — каза спокойно Джак. — Твоите подозрения и упоритост са разбунили пчелите в кошера Ню Делхи, но така си се изложила на опасност. Мисля, че Лори ще се съгласи с мен.

— Така е, Дженифър.

— Трябва да ни позволиш да опитаме да докажем онова, което ти си успяла да откриеш — продължи Джак. — Не мога да участвам, освен ако не се съгласиш да отстъпиш. Не искам смъртта ти да лежи на съвестта ми, ако се окаже, че това наистина е някаква конспирация.

— Но аз… — опита да се възпротиви Дженифър, ала знаеше, че Джак е прав.

— Никакво „но“! Дори не сме сигурни дали можем да направим нещо. Заслужава ли си да рискуваш живота си?

Дженифър поклати глава, след това бавно се отпусна назад. Погледна Нийл, но той кимна, явно подкрепяше Джак.

— Хубаво — отстъпи най-накрая тя.

— Значи така се разбираме — каза Джак. — Ще ви държа в течение. Предпочитам да си останеш в стаята, но знам, че не мога да настоявам, а сигурно не е и наложително. Просто не излизай от хотела.

— Аз мога ли да помогна по някакъв начин? — попита Нийл.

— Ще ти се обадим — каза Джак. — Дай ми номера на мобилния си. Междувременно можеш да забавляваш Дженифър, за да не се изкушава да излиза навън.

— Не ме поучавай — оплака се Дженифър.

— Права си. Съжалявам — каза Джак. — Наистина прозвуча снизходително. Нямах това предвид. Саркастичните забележки са част от чувството ми за хумор. Както вече казах, разкрила си доста неща досега, въпреки мъката ти. Не вярвам, че аз бих могъл да го направя.

След като си пожелаха лека нощ, Джак и Лори станаха и оставиха младежите да си допият бирата. Във фоайето Джак каза, че ще отиде да резервира един микробус за следващия ден, ако е възможно.

— За какво ти е микробус? — попита Лори.

— Ако искаме да откараме труп от точка А до точка Б, трябва да сме подготвени.

— Правилно — каза Лори с усмивка, досещайки се какво има предвид Джак.

Няколко минути по-късно, докато се изкачваха към седмия етаж с асансьора, Лори каза:

— Тази вечер научих нещо, което не знаех досега. Изглежда, че Дженифър е била тормозена от баща си като малка.

— Каква трагедия — каза Джак. — Но като че ли това не й се отразява.

— Поне не очевидно.

— Тя ли ти каза?

— Не, той. Стана случайно. Поне аз си мисля така. Нийл беше убеден, че като неин ментор аз би трябвало да го знам. Така че не го споменавай пред никого.

— Че на кого бих могъл да го кажа?

— Готова ли си? — попита Нийл, след като Дженифър допи бирата си.

Тя кимна и остави празната бутилка на масата. Изправи се и му подаде ръка. Двамата тръгнаха към асансьорите.

— Не ми харесва мисълта, че ще стоя само в хотела.

— Но така е най-сигурно. Не трябва да рискуваш. Още от началото го мислех, но не посмях да го предложа.

Дженифър му хвърли един бърз, изпитателен поглед.

Качиха се в асансьора.

— Етажът ви, ако обичате — произнесе операторът с равен тон.

Дженифър и Нийл се спогледаха несигурно.

— Девет — каза най-накрая тя, след като Нийл продължи да мълчи.

Двамата мълчаха, докато се изкачваха нагоре и докато вървяха към стаята на Дженифър. Когато стигнаха до вратата й, те спряха.

— Надявам се, че не очакваш да те поканя — каза Дженифър. — Не и в един и половина сутринта.

— Когато стане въпрос за теб, Джен, не очаквам нищо. Винаги ме изненадваш.

— Добре де. Бях ти много ядосана в Лос Анджелис. Очаквах да реагираш по друг начин.

— Осъзнах го, но твърде късно. А и можехме да го обсъдим малко по-подробно.

— Защо? Веднага стана ясно, че няма да дойдеш, дори след като ясно ти обясних, че имам нужда от теб.

— Но се справи отлично и сама. Това не променя ли до някаква степен отношението ти?

— Не — отвърна без колебание тя.

— А какво мислиш за идването ми в Индия? Така и не ми каза.

— Оценявам го, но съм и объркана. Мисля, че все още не съм убедена доколко мога да ти вярвам, Нийл. Трябва да мога да ти се доверявам. За мен това е много, много важно.

Той се сви вътрешно, когато се сети как разкри тайната й на Лори. Беше повече от сигурен, че ако си признае, Дженифър ще реши, че не може да му се вярва. Изведнъж се усети изтощен. Заслужаваше ли си всичко това? Дори не беше сигурен, че тя е способна да поддържа нормална връзка. Притесняваше се, че в нейното съзнание той винаги ще бъде или много добър, или ужасно лош, докато в действителност се намираше някъде по средата, също както всички останали.

— Кой на кого ще се обади утре? — опита се той да разведри атмосферата. Всякакви надежди за някаква интимност се изпариха в мига, когато тя му каза да не се надява да го покани в стаята си.

— Защо не си определим час? — предложи Дженифър. — Да се срещнем в залата за закуска в девет?

— Добре — отвърна Нийл. Накани се да си тръгва, когато Дженифър изведнъж го дръпна към себе си и го прегърна.

— Всъщност — каза тя, заровила лице в гърдите му, — много се радвам, че си тук. Просто се страхувам да го покажа от страх, че ще се разочаровам. Съжалявам, че съм такъв скептик. — След това се отдръпна от него, целуна го бързо по устните и се скри в стаята си.

Нийл остана в коридора, напълно изненадан от действията й. Но както вече беше казал, от нея можеше да се очаква всичко.