Чуждо тяло

Глава 28

18 октомври 2007 г.

Четвъртък, 16:32 часа

Ню Делхи, Индия

Кал беше вдигнал кръстосаните си крака върху масата в библиотеката. Сантана му беше донесла купчина статии за медицинския туризъм, каквито непрекъснато излизаха в американските вестници. Бяха подхванали трите отделни репортажа на CNN за смъртните случаи в Ню Делхи. Хората поглъщаха всичко с охота. Любимите на Кал бяха онези, гарнирани с личните истории на хора, отказали пътуванията си най-вече до Индия или Тайланд.

След като всичко се развиваше толкова добре, Кал би трябвало да е въодушевен, но не беше. Историята с тази Ернандес го човъркаше цял ден. Рано сутринта се беше обадил на анестезиолога и патолога и отново преговори хипотетичния сценарий със суксаметониума. Ако двамата лекари подозираха нещо, те не го показваха по никакъв начин и се надпреварваха да го уверяват, че диаболичната схема е непробиваема.

След приключването на конферентния разговор той се почувства по-уверен. За нещастие, това усещане не продължи дълго и тревогата постепенно отново се загнезди в подсъзнанието му. Какво ли беше събудило подозренията на тази досадна студентка по медицина? Дори и да си заминеше, сигурно щяха да се появят и други, които ще бъдат също толкова любопитни и ще се натъкнат на същите потенциално фатални несъответствия.

— Здрасти, човече! — извика Даръл от вратата на библиотеката.

Кал му махна с ръка.

— Какво става?

— Искаш ли да дойдеш и да хвърлиш един поглед на новото превозно средство на нашата организация?

— Защо не? — Той смъкна краката си на пода и се изправи.

Входната врата на къщата се затвори с трясък.

— Дали да не изчакаме за миг? — попита Кал. — Ако това е Вийна или Самира, бих искал да ги поразпитам. Цял ден се тревожа заради онази мацка Ернандес, още от мига, в който ти напълно правилно отбеляза, че трябва да разберем какво е привлякло вниманието й. Мисля, че го е открила благодарение на медицинското си образование, но бог ми е свидетел, че не мога да разбера какво е. Дори се обадих на двамата лекари от Шарлът, Северна Каролина, с които се консултирахме в началото. Стигам до извода, че сме помислили за всичко.

— Според мен трябва да го открием — призна Даръл. — В противен случай няма да спрем да се притесняваме, разбираш ли ме?

— Напълно — съгласи се Кал, докато Самира, Вийна и Радж влизаха в библиотеката. Бяха в добро настроение, тананикаха си някаква детска песен. Самира веднага отиде при Даръл, прегърна го и двамата се целунаха. Вийна се приближи към Кал, но си позволи само целомъдрена целувка по бузата.

Радж се тръшна на дивана, довършвайки последния куплет от песента.

— Много сте весели — отбеляза Кал, намеквайки, че той изобщо не е в настроение.

— Денят беше добър за всички ни — отвърна Вийна. — Само Радж получи пациент и то след някаква си елементарна операция от херния. Двете със Самира трябваше да си търсим работа.

— Защо?

Вийна и Самира се спогледаха.

— Не сме напълно сигурни. Като че ли има няколко отказа от процедури. Може би „Международни медицински сестри“ си върши твърде добре работата. — Двете се засмяха.

— Каква ирония — рече Кал. — Така, а как се развиват нещата с онази Ернандес? Някакви новини?

— Аз се освободих около два и половина — каза Вийна, — и слязох да поговоря с асистентката. Попитах я за трупа на Мария Ернандес, дали са се погрижили за него. Тя се изсмя подигравателно и каза: „Разбира се, че не“. Изглежда са предложили да откарат тялото във Варанаси и да го кремират на брега на Ганг, но внучката е отхвърлила предложението и сега те са ужасно ядосани. Утре в болницата ще дойде приятелят съдебен патолог, което няма никакво значение, защото те категорично отказват да направят аутопсия. Но асистентката ми каза, че утре ще получат писмена заповед от магистрат да вземат тялото и да го кремират. С други думи утре по някое време всичко ще е свършило.

— Същото се отнася и за Бенфати — каза Самира.

— И за Лукас — обади се Радж. — Заповедта на магистрата засяга и трите трупа.

— И тримата ли сте разпитвали за телата? — попита леко разтревожен Кал.

— Разбира се — каза Самира. — Проблем ли е? Всички ще се почувстваме по-добре, след като вече ги няма.

— Моля ви, недейте повече! Не привличайте вниманието към себе си.

Тримата свиха рамене.

— Според нас не сме привлекли прекалено внимание — каза Самира. — Всички в болницата ги обсъждат. Не сме единствените, които говорят за това.

— Направете ми услуга и не се включвайте в разговорите — рече Кал.

— Днес беше подписан смъртният акт на моя пациент — обади се Радж. — Но съпругата продължава да настоява за аутопсия, по съвет на Дженифър Ернандес.

— Каква е основната причина за смъртта? — попита Кал.

— Сърдечен удар — отвърна Радж. — Сърдечен удар с емболия и инсулт.

— Докато трите трупа са все още в болниците, може би трябва да прекъснем за няколко дни — каза Кал.

Вийна рязко стана от кожения фотьойл, в който седеше.

— Напълно съм съгласна. Никаква смърт повече, докато не се разчисти хаосът, причинен от тази Дженифър Ернандес.

— Някой трябва да уведоми Петра — каза Кал. — Една от нейните сестри се обади днес, за да съобщи за потенциален кандидат.

Вийна тръгна към вратата.

— Аз ще й кажа. Според мен и снощния трябваше да го пропуснем. — Без да дочака отговора, тя излезе от стаята.

Радж стана от дивана.

— Мисля да си взема душ — каза той.

— Аз също — обади се Самира. Прегърна отново Даръл и след това излезе заедно с Радж от стаята.

Кал погледна Даръл.

— Хайде сега да видим колата — каза той.

— Готово.

— Мисля, че трябва да направим нещо по въпроса с Дженифър Ернандес — каза Кал, докато излизаха от библиотеката и се отправяха към входната врата.

— Казах ти, ако не разберем какво е събудило подозренията й, винаги ще се чувстваме притеснени и нащрек. Някой друг също ще го забележи и тогава няма да се отървем толкова лесно.

— Точно това ме притеснява. Жалко, че трябва да се случи точно сега, когато всичко върви толкова добре.

— Какво имаш предвид? — попита Даръл. Той отвори вратата и я задържа за Кал.

— Мисля да се обадя на Сачин, господин Кожено яке. Той се справи перфектно с бащата на Вийна. Сетих се за него, защото вчера ми се обади, за да ми каже, че наминал да провери как е Басант Чандра и онзи изпаднал в паника. Мисли, че следващите няколко седмици няма да има нужда да го посещава. Според мен лесно ще се справи с Дженифър Ернандес. Работата ще е много по-лесна.

— Какво ще го накараш да направи?

— Да я отвлече и да я доведе тук. Ще я държим заключена в стаята под гаража, докато не проговори.

— А след това какво? — Даръл застана до една тойота ленд круизър с тъмночервен цвят. Беше доста очукана, но вдлъбнатините и одраскванията само подчертаваха характера й.

Кал докосна металната повърхност и обиколи джипа, без да сваля ръка от него. След това отвори шофьорската врата и надникна вътре. Интериорът беше също така износен.

— Харесва ми — каза той. — Как се движи?

— Отлично. Била е работното добиче на една архитектурна фирма.

— Перфектно! — каза Кал. Той затвори рязко вратата и тя прилепна плътно с изщракване.

— Какво смяташ да правиш с Ернандес, след като научиш всичко, което те интересува?

— Нищо. Просто ще платя на Сачин да се погрижи тя да изчезне. Не ме интересува къде, но подозирам, че ще се окаже на някое бунище.

Даръл кимна. Запита се колко ли души вече са изчезнали там. Беше толкова удобно.

— Хей, човече, колата е страхотна! — Кал въодушевено ритна едната от предните гуми. — Ако се наложи, ще свърши перфектна работа. Браво на теб.

— Благодаря.