Дом

Глава 13

Час по-късно Майрън и Мики показаха пропуските си и минаха зад сцената. Голямата Синди, все още облечена в своя кожен корсет и с короната от пера на главата, се затича към Майрън и извика:

— О, господин Болитар!

Гримът на Голямата Синди беше започнал да се разтича и лицето й приличаше на кутия с пастели, оставени твърде близо до камината.

— Здравей, Голямата Синди.

Тя обгърна Майрън с мощните си ръце и го притисна към гърдите си, като лекичко го повдигна във въздуха. Голямата Синди все още беше покрита с пот и когато прегърнеше някого във всепоглъщащите си обятия, човек се чувстваше така, сякаш беше целият обвит във влажна изолационна вата.

Майрън се усмихна и се наслади на изживяването. Когато тя най-сетне го пусна обратно на земята, той каза:

— Нали си спомняш племенника ми?

— О, господин Мики!

Голямата Синди го дари със същата мечешка прегръдка. Мики изглеждаше леко объркан — за неподготвените изживяването си беше вълнуващо, — но успя да запази самообладание.

— Здравей, Синди, справи се блестящо.

Тя изгледа Мики особено.

— Извинявай. Голямата Синди.

Това й хареса. Голямата Синди беше работила като рецепционистка на Майрън, когато двамата с Есперанца движеха спортната си агенция. Тя обичаше формалностите, затова винаги наричаше Майрън „господин Болитар“ и настояваше винаги да я наричат „Голямата Синди“, а не просто Синди. Дори беше сменила официално името си, така че на документите й за самоличност сега пишеше фамилия: Синди, лично име: Голямата.

— Къде е Есперанца? — попита Майрън.

— Среща се с ВИП-гостите — каза Голямата Синди. — Много е популярна, нали знаеш.

— Да, знам.

— Повечето от ВИП-гостите са мъже, господин Болитар.

— Вярно.

— Плащат по петстотин долара за билет. Предимството е, че получават автограф от Малката Покахонтас. Не че и аз нямам свои почитатели, нали знаеш.

— О, знам.

— Аз взимам хиляда, господин Болитар. Подхождам по-избирателно.

— Радвам се за теб.

— Да ти предложа едно прясно зелено смути? Не изглеждаш добре, господин Болитар.

— Не, благодаря.

— Господин Мики?

Мики вдигна ръка.

— Няма нужда.

Две минути по-късно в стаята влезе Есперанца, като завързваше колана на памучния си халат, под който все още носеше велурените си бикини. Когато влезе, Мики скочи на крака. Не че имаше друг избор. Външният вид на Есперанца караше всички мъже и момчета мигновено да реагират. Красотата й някак напомняше за залезите на Карибите или за разходки по плажа на лунна светлина.

— О, Мики, колко мило от твоя страна да станеш.

Есперанца се намръщи на Майрън, който остана седнал, само и само да не й угоди. Тя леко целуна Мики по бузата. Мики я поздрави за великолепното представяне. Майрън седеше и чакаше. Двамата с Есперанца бяха близки приятели от много години. Беше работила с него в спортната агенция, докато вечер беше посещавала лекции по право, и в крайна сметка стана негов партньор в бизнеса. Той я познаваше. И тя го познаваше.

Затова той чакаше.

След като побъбриха няколко минути, Есперанца улови ръката на Мики.

— Имаш ли нещо против да поговоря насаме с чичо ти за няколко минути?

— О, разбира се.

— Хайде, господин Мики — каза Голямата Синди и му направи знак с ръка да я последва. — Комунистката Кони те е видяла на първия ред и каза, че иска да се запознае с теб.

— Ами, добре.

— Каза, че си й се сторил — и ще я цитирам дословно — „много сладичък“.

Мики пребледня, но тръгна след нея и двамата излязоха от стаята.

— Добро момче — каза Есперанца.

— Така е.

— Спря ли вече да те мрази?

— Мисля, че да.

— А как са родителите му?

Майрън вдигна ръка и я разклати наляво-надясно.

— Ще видим.

Есперанца затвори вратата.

— Значи, си бил в Лондон.

— Мда.

— Не ми каза, че ще ходиш.

— Стана много набързо.

— По новините видях, че някакво изчезнало дете е намерено в Лондон.

— Мда.

— Но не братовчедът на Уин?

— Не — каза Майрън. — Беше другото дете. Патрик Мур.

— Също така прочетох за някаква голяма експлозия на мястото, където са открили детето. Паднала цяла една стена.

— Познаваш Уин — каза Майрън. — Трудно е да остане незабелязан.

Есперанца го погледна в очите.

— Значи, е вярно? Наистина си видял Уин?

— Да. Повика ме на помощ.

— Добре ли е?

— Бил ли е някога?

— Знаеш какво имам предвид.

— Стори ми се добре.

— Значи, всички онези слухове за това, как Уин се е побъркал и е станал отшелник…

— Сам ги е пуснал.

Майрън й разказа всичко, което се беше случило. Есперанца седеше срещу него и слушаше. Това му напомни за едни по-хубави дни, когато двамата с нея бяха по-млади и тъкмо започваха да работят заедно, когато часове наред седяха и обсъждаха различните договори и сделки с рекламодатели. Толкова много години Есперанца беше част от всекидневието на Майрън. Това му липсваше.

Когато приключи, Есперанца поклати глава.

— Нещо тук не е както трябва.

— Да, нали?

— И утре ще се срещнете с момчето, което си спасил?

— Надяваме се.

— Аз и Голямата Синди можем да ти помогнем с това, нали знаеш.

— Мога да се справя сам. И двете сте твърде заети.

— Недей така, Майрън.

— Как? Имаш си бизнес, за който да се грижиш.

— Бизнес, за който се грижа. Вожда-Mайка и Малката Покахонтас постоянно се редуват на сцената. Можем да се освободим, когато и да ти потрябваме.

Есперанца се наведе напред.

— Става дума за братовчеда на Уин. Искам да помогна. Голямата Синди също ще иска. Не ни изолирай.

Майрън кимна.

— Добре.

После каза:

— Между другото, къде е Хектор?

Лицето й стана мрачно. Когато заговори отново, думите излизаха от устата й с гневен съсък.

— С баща си.

— О. Значи да разбирам, че битката за попечителство не върви добре.

— Том е дружка със съдията. Играят голф заедно, вярваш или не.

— Не можеш ли да поискаш делото да се гледа на друго място?

— Адвокатът ми твърди, че не мога. Познай какво твърди Том.

— Какво?

— Казва, че водя — Есперанца направи кавички във въздуха с ръцете си — „скверен“ начин на живот.

— Защото участваш в женски кеч?

— Защото съм бисексуална.

Майрън се намръщи.

— Сериозно?

— Мда.

— Но в днешно време бисексуалността е нещо толкова нормално.

— Знам — каза Есперанца.

— Направо си е клише.

— Говори ми. Чувствам се толкова изостанала.

Тя извърна поглед.

— Толкова ли са зле нещата?

— Може да го загубя, Майрън. Познаваш Том. Той е от типа „господари на вселената“ — от онези, които не взимат заложници. Не е важно дали е правилно, или не, нито каква е истината. Важна е победата. Важно е да ме победи на всяка цена.

— Мога ли да направя нещо?

— Отговори ми на един въпрос.

— Какъв?

— Ти знаеше, че е путьо, нали?

Майрън не отговори.

— Защо тогава ме остави да се омъжа за него?

— Не мислех, че ми влиза в работата да се намесвам — каза Майрън.

— А тогава на кого му влиза в работата?

Бум. Три точки. Есперанца просто стоеше и го гледаше втренчено. Тя си нямаше семейство. Имаше само Майрън и Уин, и Голямата Синди.

— Щеше ли да ме послушаш? — попита Майрън.

— Толкова, колкото и ти ме послуша, когато ти обяснявах колко ужасна е Джесика.

— В някакъв момент прозрях истината.

— О, да, прозря истината. Точно след като те заряза и се омъжи за друг.

Есперанца вдигна ръка.

— Извинявай, това беше глупаво. Просто съм ядосана.

— Не го мисли.

— Освен това сега си с Териса.

— А ти я одобряваш.

— Аз я обожавам. Ако можех да я накарам да прекоси на другия бряг, щях да ти я отмъкна.

— Поласкан съм — каза Майрън.

— Чакай малко.

— Какво?

— Щом Уин се е върнал, това означава ли, че вече няма да съм ти кум на сватбата?

— Така или иначе, нямаше да бъдеш — каза Майрън. — Уин печели само с това, че той действително е мъж.

— Сексист.

— Но аз и Териса бихме искали да те помолим нещо.

— Какво?

— Бихме искали ти да водиш брачната церемония.

Есперанца рядко изглеждаше зашеметена. Както в този момент.

— Наистина ли?

— Да. Трябва да си извадиш някакъв сертификат по интернет или нещо подобно, но ние наистина бихме искали точно ти да ни ожениш.

Есперанца каза:

— Копеле.

— Моля?

— След малко трябва пак да отида да се срещна с феновете, а всеки момент ще се разрева.

— Не, няма. Твърде корава си.

— Вярно е.

Тя стана и тръгна към вратата.

— Майрън?

— Да.

— Колко пъти се е случвало Уин да те моли за помощ?

— Мисля, че това е първият.

— Трябва да открием Рийс — каза Есперанца.

В колата, на път за вкъщи, Мики беше мълчалив.

Чичо и племенник невинаги се спогаждаха. Мики обвиняваше Майрън за много от нещата, които се бяха случили на майка му и баща му. Донякъде беше прав. Есперанца се чудеше защо никога не се беше опитал да попречи на връзката й с Том. Причината за това имаше нещо общо с Мики. Още отдавна Майрън се беше опитал да попречи на брат си (бащата на Мики) Брад, когато беше поискал да избяга надалеч с една млада и психически нестабилна тенис надежда (и майка на Мики) на име Кити Хамър.

Това решение, подбудено от най-добри намерения, беше довело до пагубни последици.

— Изчезналото момче — каза Майрън. — Твоя възраст е.

Мики гледаше през прозореца. За крехката си възраст беше преживял доста неща — нестабилна семейна среда, пристрастена към наркотици майка, невероятното завръщане на умрелия си баща. Също така изглеждаше, че Мики е наследил и стремежа към геройства, характерен за рода Болитар. Беше постигнал страшно много за твърде кратко време. Това караше Майрън да изпитва равни части гордост и тревога.

— Мислех си, че вероятно би могъл да ми помогнеш да разбера какво му се върти в ума — каза Майрън на племенника си.

— Сериозно ли?

— Да.

Мики направи физиономия.

— Това означава ли, че когато си имам работа с някого на четиридесет години, трябва да се обърна към теб, за да ми разясниш какво му се върти в ума?

— Прав си — каза Майрън.

— Бил е отвлечен преди колко, десет години ли?

— Точно така.

— Имаш ли представа къде е бил през цялото това време? — попита Мики.

Майрън поклати глава.

— Знам само, че когато го открихме, проституираше на улицата.

Мълчание.

— Майрън?

— Да.

— Разкажи ми всичко, става ли?

Майрън му разказа историята. Мики го изслуша, без да го прекъсва.

— Значи, сега Патрик си е вкъщи — каза Мики.

— Да.

— И се предполага, че утре ще се срещнеш с него.

— Такъв е планът.

Мики потърка брадичката си.

— Кажи ми, ако нещата не потръгнат.

— Какво те кара да мислиш, че няма да потръгнат?

— Нищо.

— И какво ще направиш, ако не потръгнат?

Мики не отговори.

— Мики, не искам да те забърквам в това.

— Изчезнал е тийнейджър, Майрън. Както сам каза, може би ще успея да помогна.