Дом

Глава 17

Майрън чакаше Есперанца на една ъглова маса в дъното на „Баумгартс“. Ресторантът „Баумгартс“ представляваше стара еврейска закусвалня/деликатесен магазин, закупен впоследствие от китайски имигрант на име Питър Чин. В желанието си да направи нещо едновременно различно и умно, Питър беше запазил едновремешните особености на заведението, беше прибавил азиатско фюжън меню (каквото и да означаваше това), както и малко неонови светлини и модерно обзавеждане. Сега човек можеше да си поръча пиле „Кунг Бао“ или сандвич по традиционна рецепта с пастърма, патладжан по китайски или клуб сандвич с пуешко.

Питър се приближи към тях и се поклони на Есперанца.

— Вашето присъствие е чест за моя ресторант, госпожице Диас.

Майрън се прокашля.

— Колкото до теб, репутацията на ресторанта ми ще понесе и твоето посещение.

— Това беше добро — каза Майрън.

— Видяхте ли я? — попита Питър.

— Какво да видим?

С озарено лице Питър посочи с ръка зад тях:

— Вижте моята стена на славата!

Както и в много други ресторанти, на стената на „Баумгартс“ бяха окачени снимки с автограф на различните знаменитости, които го бяха посещавали. Бяха еклектична смесица от местни звезди от Ню Джързи. Брук Шийлдс. Дизи Гилеспи. Ал Луис с костюма си на Дракула от комедийния сериал „Чудовищно семейство“. Както и няколко звезди от „Семейство Сопрано“, няколко играчи от отбора на „Ню Йорк Джайънтс“, телевизионни водещи на местни новинарски емисии, една моделка на бански костюми за списание „Спортс Илюстрейтед“ и един писател, от когото Майрън веднъж беше прочел една книга.

И там, точно между един рапър и един злодей от някогашния телевизионен сериал „Батман“, беше закачена снимка на Есперанца Диас, по прякор „Малката Покахонтас“, облечена в своите велурени бикини. Едната презрамка беше започнала да се свлича по рамото й. Есперанца позираше по средата на ринга — изпотена и с гордо вдигната глава.

Майрън се обърна към нея.

— Тази поза си я откраднала от Ракел Уелч в „Един милион години преди Христа“.

— Така е.

— Като малък си бях закачил плаката от филма на стената.

— Аз също — каза Есперанца.

Лицето на Питър продължаваше да грее.

— Страхотно, нали?

— Знаеш ли — каза Майрън, — едно време бях професионален баскетболен играч.

— За около три минути.

— Толкова си вежлив с клиентите си.

— В това ми е чарът. Храната ви ще пристигне скоро.

Питър ги остави насаме. Есперанца изглеждаше убийствено в морскосинята си блуза. Носеше кръгли златни обеци и дебела гривна. Мобилният й телефон избръмча. Тя го взе в ръка, погледна екрана и затвори очи.

— Какво има? — попита Майрън.

— Том.

— Той ли ти пише?

— Не, адвокатът ми. Том е отменил обсъждането на попечителството.

— Решил е направо да действа.

— Да.

— Бих искал да помогна.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не сме се събрали да говорим за Том.

— Това не означава, че не бихме могли да го направим.

Сервитьорката Никол поднесе предястията — студени сусамови нудъли и палачинки с цвърчащо патешко. Сериозна вкусотия. Двамата замълчаха за момент и започнаха да се хранят. Много отдавна Майрън Болитар беше основал спортна агенция с хитрото име „МБ Спортна Агенция“. „М“ като Майрън, „Б“ като Болитар, „Спортна Агенция“, защото беше спортен агент. Маркетингът е дарба — или я имаш, или я нямаш.

Есперанца започна работа при него като рецепционистка/асистентка/довереничка/момиче за всичко. Вечер ходеше на лекции, за да завърши образованието си по право. Постепенно се издигна като негов пълноправен бизнес партньор, но не настоя да променят името на „МБЕД“ просто защото не беше особено благозвучно. Когато започнаха да представляват и актьори и музиканти, махнаха думата „спортна“ и в крайна сметка името на фирмата стана просто „Агенция МБ“.

Голямата Синди пое задълженията на рецепционистка и, ами, телохранител. Всичко вървеше като по вода, докато в някакъв момент всичко не се разпадна. Когато преди година Том заведе кръвожадното дело за попечителство — по онова време твърдеше, че Есперанца е неспособна майка, защото работи прекалено много, — Есперанца прие заплахата толкова сериозно, че помоли Майрън да откупи нейния дял в агенцията. Майрън се поколеба, но след изчезването на Уин мисълта да продължи да работи и без двамата, го обезсърчи изцяло. В крайна сметка продадоха „Агенция МБ“ на някаква огромна фирма, която пое клиентите им и изцяло премахна името.

— Реших да отида до полицейското управление в Алпайн — каза Есперанца — и да видя как напредват по случая Мур — Болдуин.

— И?

— Не пожелаха да ми кажат нищо.

Майрън спря да се храни.

— Чакай малко, не са искали да ти кажат нищо? На теб?

— Точно така.

Майрън се замисли.

— Показа ли малко деколте?

— Разкопчах цели две копчета.

— И това не проработи?

— Новият полицейски началник е жена — каза Есперанца. — И харесва мъже.

— И все пак — каза Майрън.

— Да, нали? Леко се засегнах.

— Може би трябва да опитам аз — каза Майрън. — Казвали са ми, че имам жесток задник.

Есперанца се намръщи.

— Бих могъл да се срещна с нея. Да я обезоръжа с чара си.

— И да я накараш да се разхвърля насред управлението?

— Може би си права.

Есперанца завъртя очи към тавана, без наистина да завърта очи към тавана.

— Така или иначе, не мисля, че тя би могла да ни помогне. Много нови служители са постъпили на работа, откакто отвлякоха Патрик и Рийс.

— Освен това се съмнявам, че и този път ще поверят разследването на тях.

— Със сигурност ще го предадат на щатската полиция или на федералните, но Голямата Синди успя да се разрови малко. Следователят, който е работил по този случай преди десет години, се е пенсионирал. Името му е Нийл Хюбър.

— Чакай малко, името ми е познато.

— В момента е щатски сенатор в Трентън.

— Не. Нещо друго е…

— Едно време е бил гимназиален баскетболен треньор.

Споменът връхлетя Майрън.

— Това е. В гимназията играхме срещу Алпайн.

— Тогава може би ти трябва да говориш с него — каза Есперанца. — Да си поговорите по братски — като двама мъже, отдадени на спорта.

— Добра идея.

— Или да разклатиш някогашния си жесток задник.

— Ще дам всичко от себе си — каза Майрън.

После добави:

— Чакай малко, „някогашен“?

Майрън чакаше пред клуба.

Нюйоркският квартал „Мийтпакинг Дистрикт“ започва от западната част на 14-а улица и се простира надолу до улица „Генсвурт“, в най-западната част на остров Манхатън. В миналото е бил известен с многобройните си кланици, но след възхода на супермаркетите и хладилниците районът бавно е започнал да запада. През осемдесетте и деветдесетте години наркотиците и проституцията са били основните индустрии, които поддържали квартала. Било е място, където транссексуалните и почитателите на садомазо са можели на воля да се отдават на страстите си, рамо до рамо с мафията и корумпираните полицейски служители на Ню Йорк. Започнали да отварят врати и нощни клубове, които да удовлетворят нуждите на тогавашната „субкултура“.

Но както и по-голямата част от Манхатън, въпросният квартал претърпял още една трансформация. Водена донякъде от привличането на хората към забраненото — или с други думи, към разврата, — но и разбира се, съпроводена от копнежа на богатите към опасността, който винаги върви в комплект с желанието животът на ръба да включва и стабилна предпазна мрежа. И районът започнал да се населява с платежоспособни млади хора. Отворили врати луксозни бутици с модерни декоративни тухлени стени. Долнопробните нощни клубове се препълнили с хипстъри. Ресторантите започнали да обслужват така наречените юпита. Старите ръждиви влакови релси, повдигнати над нивото на улицата, се превърнали в опасана с дървета пешеходна алея с името „Трий Лейн“.

Някогашният квартал с кланици се е превърнал в чисто и безопасно място, където можеш да заведеш децата си на разходка — и все пак, когато се случи подобна промяна, къде отива развратът?

Майрън погледна часовника си. Когато мъжът най-сетне изпълзя от модерния нощен клуб „Суброза“, беше полунощ. Беше пиян. Беше си пуснал брада, носеше памучна карирана риза и… о, не, май наистина си беше вързал косата на кокче. Беше провесил ръка през врата на някаква млада — твърде млада — жена. На челото му може и да не беше татуирано „криза на средната възраст“, но би трябвало.

Двамата започнаха да се олюляват надолу по улицата. Мъжът извади ключовете от колата си и натисна копчето на дистанционното. Автомобилът му марка „БМВ“ изпиука от мястото си. Майрън пресече улицата и се приближи към тях.

— Здравей, Том.

Мъжът, бившият съпруг на Есперанца, се обърна към него.

— Майрън? Ти ли си?

Майрън остана на място в очакване. Том изглеждаше така, сякаш започваше леко да изтрезнява. Поизправи рамене и каза:

— Влез в колата, Джени.

— Джери съм.

— Вярно, извинявай. Влез в колата. Идвам след малко.

Момичето се олюля на токчетата си. Успя да отвори задната врата на третия опит и се катурна вътре.

— Какво искаш? — попита Том.

Майрън посочи към главата му.

— Това наистина ли е кокче?

— Дошъл си да се пошегуваш ли?

— Ами, не.

— Есперанца ли те прати?

— Ами, не — каза Майрън. — Тя няма представа, че съм тук. Ще ти бъда благодарен, ако не й казваш.

Задната врата на колата се отвори. Джери каза:

— Лошо ми е.

— Само да не ми повърнеш в колата.

Том се обърна към Майрън:

— Тогава какво искаш?

— Искам да те приканя да се помириш с Есперанца. Заради нея. И заради сина ви.

— Нали знаеш, че тя ме заряза?

— Знам, че бракът ви не вървеше.

— И мислиш, че вината е моя, така ли?

— Не знам и не ме интересува.

От нощния клуб започнаха да излизат още млади хора, които се смееха и псуваха по онзи дразнещ начин, типичен за употребилите прекалено много алкохол. Майрън поклати глава.

— Не мислиш ли, че си малко старичък за всичко това, Том?

— Е, аз все пак бях женен и водех кротък семеен живот.

— Откажи се — каза Майрън. — Престани да лъжеш за нея.

— Или какво?

Майрън не отговори.

— Какво, да не мислиш, че ме е страх от теб?

Джери се обади:

— Мисля, че ще повърна.

— Не в колата, миличка, нали?

Том се обърна към Майрън:

— Зает съм в момента.

— Да, виждам.

— Готина е, нали?

— Готина е — съгласи се Майрън. — И всеки момент ще повърне. О, да, така се разгорещих.

— Слушай, Майрън, без да се засягаш. Ти си добряк. Не те бива да всяваш страх у хората. Просто се разкарай, става ли?

— Есперанца е добра майка, Том. И двамата знаем това.

— Не става дума за това, Майрън.

— А би трябвало.

— С риск да прозвучи нескромно — каза Том, — знаеш ли защо съм толкова успял?

— Защото имаш богат татко, който ти дава много парички?

— Не. Защото винаги хапя до кокал. Защото съм победител.

Всеки път става така. Подкачиш ли мъж, който постоянно говори за това какъв е победител или как всичко е постигнал сам, или как е започнал от нулата, в крайна сметка пред теб винаги ще се разкрие едно малко момче, на което всичко му е било осигурено още от люлката. Сякаш всички имат нужда по някакъв начин да оправдаят безумния си късмет. Нещо от сорта на: Невъзможно е да имам всичко това само защото съм късметлия — значи, трябва да съм специален.

— Искам от теб да проявиш благоразумие, Том.

— Това ли дойде да ми кажеш?

— Да.

— Не, благодаря. Победата ми е в кърпа вързана. И ти — каза той, като посочи Майрън — си доказателство за това. Започнала е да се отчайва. Кажи й да ме целуне отзад.

— Вече ти казах: Есперанца не знае, че съм тук. Просто мисля, че трябва да постъпиш почтено.

— Заради нея?

— Заради нея. Заради Хектор. И заради теб.

— Заради мен?

— Мисля, че така би било най-добре.

— Честно казано, изобщо не ми дреме какво мислиш ти. Прибирай се вкъщи, Майрън.

Майрън кимна.

— Това и ще направя.

Том зачака. Майрън понечи да пресече улицата, но спря и се завъртя на пета, като с всички сили се постара да уподоби характерния жест на инспектор Коломбо.

— А, само още едно нещо.

— Какво?

Майрън се опита да сдържи усмивката си.

— Срещнах се с Уин.

Улицата притихна. Дори музиката, която кънтеше от нощния клуб, сякаш започна да се чува по-слабо отпреди.

— Лъжеш.

— Не, Том, не лъжа. Той ще се върне у дома. И когато го направи, несъмнено ще иска да те посети.

Том се вцепени. Джери най-сетне загуби контрол над себе си и повърна по възможно най-шумния начин, както си беше на задната седалка. Прозорците на колата се разтресоха. Том отново не помръдна.

Майрън най-сетне позволи на усмивката да се появи на лицето му, докато махаше за сбогом.

— Пожелавам ти страхотна вечер.