Дом

Глава 28

Майрън отвори вратата на апартамента, като се опита да си върне настроението, което всъщност не го тревожеше наистина. В крайна сметка сексистко или не, той си беше мъж. Мъжете са изключително постоянни, когато става дума за тази част от живота им. Дами, нека ви подшушна една от тайните на съблазняването: не се иска много, за да предразположите своя мъж. И вие го знаете. Чели сте всички онези статии в женските списания за това как да съблазните един мъж, как ви трябват масажни масла или свещи, или музика, за да го предразположите. Мъжете, за добро или лошо, не са толкова сложно устроени. Ето ви две кратки статии как да съблазните мъжа: „Попитайте го дали иска да правите секс“. И: „Кажете: „Да, това звучи чудесно“.

При тази мисъл той се усмихна, вече възвърнал настроението си, после влезе в апартамента и видя, че си имат компания.

Там беше Есперанца.

— Извинявай, че ти спъвам свалката — каза тя.

За момент Майрън не й обърна внимание и взе Териса в обятията си. Двамата просто стояха прегърнати. Това беше всичко. Една обикновена, плътна прегръдка. Майрън затвори очи. Териса го придърпа още по-близо до себе си.

Есперанца каза:

— Ъъ, значи, имаме десет минути, ако искате да почакам отвън.

Двамата отпуснаха прегръдката си и продължиха да се държат за ръце.

Майрън повдигна едната си вежда.

— Цели десет минути?

— Охо — каза Териса, — даже и време за предварителна любовна игра.

— Колко сте сладки двамата — каза Есперанца с глас, който издаваше, че изобщо не мисли така. — Знаете ли колко не е дразнещо да си около лудо влюбени хора? Точно толкова.

— Ще ни кажеш ли защо си тук? — попита я Майрън.

— Сдобих се с информацията за адреса по-бързо, отколкото може би ти се искаше. Къщата е собственост на Джеси и Минди Роджърс. Богаташи. Бащата се занимава с инвестиционни фондове. Майката гради дипломатическа кариера. Имат шестнайсетгодишна дъщеря на име Тамрин.

— Защо тогава имаме само десет минути?

— Защото тя е на летен стаж в новинарската емисия на „Фокс“, на Авеню ъф дъ Америкас и 48-а улица. Сградата на „Нюс Корп“, както общо взето всяка огромна сграда в Манхатън, има охрана и се влиза с пропуск. Десетчасовата й смяна започва в два следобед и ако отидем сега…

— Може би ще успеем да разговаряме с нея, преди да влезе вътре.

— Точно така.

Майрън погледна Териса.

— Ще ме чакаш ли?

— Предпочитам, пред това да започна без теб.

— Не съм много сигурна — обади се Есперанца.

Двете жени се засмяха. Не и Майрън.

— Да тръгваме — каза той.

Майрън и Есперанца стояха пред високата сграда в Манхатън, когато той най-сетне попита:

— Какво има?

— Том вече иска да обсъдим споразумението за попечителство над Хектор.

— Ей, това е страхотна новина.

Есперанца просто го изгледа.

— Недей така.

— Как?

— Сега ще ме лъжеш ли?

— С пръст не съм го пипнал, заклевам се.

— Какво направи?

— Просто отидох да го видя.

— Както Уин обича да прави ли?

— Не, не съм се доближавал до апартамента му.

— Тогава къде?

— Пред един нощен клуб — каза Майрън. — Знаеш ли, че бившият ти съпруг вече се разхожда с кокче на главата? Над четиридесет е, нали?

— Не отклонявай темата. Какво си направил?

— Вежливо го подканих да се помири с теб.

— Това не би било достатъчно, за да убеди Том.

— Може и да съм споменал, че Уин се е върнал.

Есперанца опита да сдържи усмивката си при мисълта за лицето на Том, когато е чул това.

— Не трябваше да го правиш, без да ми казваш.

— Извинявай.

— Доста е снизходително, нали знаеш?

— Не ми беше това целта.

— Може би освен това е и леко сексистко — каза Есперанца. — Ако Том беше жена, щеше ли да го заплашиш по същия начин?

Майрън отвори уста, затвори я и разпери ръце.

— Споменах ли, че се разхожда с кокче на главата?

Тя въздъхна.

— Добре, добре, не мога да споря с това.

Двамата стояха и чакаха.

— Спомняш ли си, когато ме попита защо не съм казал нищо, преди да се омъжиш за Том?

— Беше преди няколко дни. Понякога си спомням какво се е случило дори преди цяла седмица.

— Казах ти, че съм мислел, че не ми влиза в работата да се намесвам. Помниш ли ти какво ми отговори?

Есперанца кимна и цитира самата себе си: „А тогава на кого му влиза в работата?“.

— Точно така — каза Майрън. — Няма да повторя тази грешка.

В този момент той видя тийнейджърката, с която Патрик Мур се беше срещнал на Таймс Скуеър. Майрън направи знак с ръка на Есперанца. Тя му кимна в отговор. Вече се бяха разбрали да се приближат към нея заедно, защото си мислеха, че може би мъж и жена биха изглеждали по-безобидно, но и по-aвторитетно.

Есперанца започна:

— Тамрин Роджърс?

Тя спря, погледна Майрън и после отново Есперанца.

— Да.

— Казвам се Есперанца Диас.

— Аз съм Майрън Болитар.

— Имаш ли нещо против да ти зададем няколко въпроса?

Тя отстъпи крачка назад.

— Ченгета ли сте?

— Не, в никакъв случай — каза Есперанца.

— Аз съм на шестнайсет години — отговори Тамрин Роджърс. — Не си падам особено по разговорите с непознати. Така че… ами, довиждане.

Есперанца погледна Майрън. И двамата мислеха едно и също. В случая любезностите нямаше да им помогнат. Майрън започна направо.

— Днес те видях — каза той.

— Моля?

— На Таймс Скуеър. Преди няколко часа. Видях те.

Устните на Тамрин Роджърс се свиха в малка окръжност.

— Следите ли ме?

— Не. Следях Патрик.

— Кого?

Есперанца се включи:

— Момчето, с което си се срещнала днес.

— Той не е… — Тя не довърши и отстъпи с още една крачка назад. — С никого не съм се срещала.

— Видях те — каза Майрън.

— Какво точно сте видели?

— Как се срещна с Патрик Мур.

— Отидох да разгледам увеселителния музей на Рипли — каза тя. — Някакво момче ме заговори. Това е всичко.

Майрън се намръщи на Есперанца. Есперанца се намръщи на Тамрин.

— Значи, не познаваш това момче?

— Не.

— Никога преди не си го виждала?

— Никога.

— Винаги ли прегръщаш непознатите момчета? — попита Майрън. — И ги целуваш по бузката, преди да си тръгнеш?

— Виж, никой не иска да създава неприятности на никого — каза Есперанца. — Просто искаме да разберем истината.

— Като ме шпионирате?

Тя се обърна към Майрън.

— Аз съм на шестнайсет години. Що за човек шпионира едно шестнайсетгодишно момиче?

— Човек, който се опитва да открие едно шестнайсетгодишно момче — каза Майрън. — Човек, който се опитва да открие едно шестнайсетгодишно момче, което е изчезнало преди десет години.

— Не знам за какво говорите.

— Напротив, знаеш — каза Майрън. — Откъде познаваш Патрик?

— Казах ви. Не го познавам. Той просто ме заговори.

— Това не е вярно — каза Майрън.

— Вие — Тамрин посочи Майрън, — стойте далече от мен.

После се обърна към Есперанца:

— Вие също. По дяволите, оставете ме на мира или ще викам за помощ.

Тя тръгна към вратата.

— Бихме могли да говорим с родителите ти — каза Майрън.

— Давайте! — извика тя, като привлече погледите на няколко минувачи. — Просто ме оставете на мира!

Тя забърза към стъклената врата и влезе. Майрън и Есперанца видяха как изважда пропуска си, плъзва го в отвора и се насочва към асансьорите. Когато се изгуби от погледа им, Майрън каза:

— Според мен мина добре, ти как мислиш?

— И така — каза Майрън на Есперанца, — откъде едно богаташко момиче от Манхатън познава едно момче, което е в неизвестност от десет години?

— Най-очевидният отговор на този въпрос гласи, че не е бил в неизвестност от десет години — каза Есперанца.

— Тогава къде е бил?

— Или по-точно, кой е той? Ако наистина е Патрик Мур…

— Видя ли я как се сепна, когато споменах името му първия път?

— Сякаш го познава под друго име — каза Есперанца. — В някакъв смисъл това е единственото нещо, което звучи логично. Ако е изчезналият преди десет години Патрик Мур, не мога да си обясня как Тамрин Роджърс би могла да го познава. Но ако е самозванец…

— Тогава вече е възможно — каза Майрън. — Разбира се, все още остава да разберем откъде една богаташка нюйоркска тийнейджърка познава нашия самозванец.

— О, това ще е по-лесно — каза Есперанца.

— Сподели.

— Ние, момичетата, си падаме по лоши момчета. Да не мислиш, че богатата Тамрин познава само заможни младежи от висшето общество?

Майрън помисли над това.

— Мислиш, че си играе на благотворителност?

— Не знам. Но със сигурност е възможно. Първо, трябва да разберем дали момчето, което си спасил, е Патрик Мур, или не. Какво става с ДНК теста?

— Пратихме личните вещи на Джо Корлес в лабораторията — каза Майрън. — Каза, че може би ще отнеме няколко дни. Имал затруднения с извличането на генетичния материал. Не успявал да открие косъм с непокътнат корен. ДНК материалът от четката за зъби може би е замърсен. Не съм запознат с всички подробности. Междувременно, трябва да научим колкото може повече за Тамрин Роджърс.

— Както обикновено, аз ще играя тайния агент — каза Есперанца. — Но както тя самата каза няколко пъти, все пак е на шестнайсет години.

— Тоест?

— Защо не използваме и помощта на Спун? Той би могъл да се заеме с ровенето из всичките социални мрежи.

— Добра идея.

— И без друго Мики иска да се срещнем — каза Есперанца. — Ще му кажа да предаде информацията на Спун.

Майрън се намръщи.

— Чакай малко, защо Мики иска да се срещне с теб?

Есперанца сви рамене.

— Не ми каза, не го и питах. А сега, обратно към апартамента да обезчестиш любимата си.

— Аз не „обезчестявам“.

— Значи не го правиш правилно — каза Есперанца и му смигна.

После целуна Майрън по бузата.

— И да се пазиш, нали?

— Ти също.

Разделиха се. Майрън скочи в едно такси. Написа съобщение на Териса: „Идвам. Готова ли си?“.

Сърцето на Майрън се сви, когато прочете отговора: „Ами, не“.

Когато Майрън се върна в апартамента, там беше Уин.

— Извинявай, че ти спъвам свалката.