Дом

Глава 36

Полицаите извадиха тялото четири часа по-късно.

Хънтър Мур беше в болницата заради прострелните си рани. Щеше да се оправи. Вада Лина беше добре. Беше разказала на Уин и Брук цялата истина. Това наистина беше причината, поради която се беше върнала. Може би щяха да съдят Хънтър за отвличане. Още не беше съвсем сигурно.

Бяха арестували Нанси Мур, но адвокатът й, Хестър Кримстайн, след по-малко от час беше успяла да я освободи под гаранция. Нанси се беше оказала права. Нямаше да могат да предявят срещу нея никакви сериозни обвинения.

Уин каза:

— Най-добре се прибирай у дома.

Майрън поклати глава. Беше останал през цялото това време. Все още нямаше да си тръгне.

От тялото бяха останали само кости, но дрехите бяха непокътнати. Брук се приближи и погали червената памучна блуза и сините джинси.

— На Рийс са — каза тя.

Без нито дума повече, Брук се изправи и тръгна обратно към колата си. Уин я последва, но тя поклати глава.

— Прибери се заедно с Майрън. Имам нужда да остана сама. И лично да кажа на Чик.

Уин каза:

— Не мисля, че това е добра идея.

— Обичам те — каза тя, — но наистина не ме интересува какво мислиш.

Те гледаха как Брук се отдалечава с вдигната глава. Тя се качи в колата и потегли.

— Хайде — каза Уин. — Да вървим у дома.

Уин шофираше. След няколко минути се обади Мики, за да разбере какво се случва. Ема и Спун бяха при него.

— Всичко свърши — каза Майрън на своя племенник.

— Открили сте Рийс?

— Той е мъртъв.

Майрън чу как Мики казва на Ема. После чу как Ема заплака.

Уин паркира колата в гаража зад сградата „Дакота“. Когато влязоха в апартамента, Териса обгърна и двамата с ръце. Останаха така, докато телефонът на Уин не избръмча. Уин се извини и им пожела лека нощ. Майрън погледна Териса право в очите.

— Нямам търпение да се оженя за теб — каза той.

Взе си дълъг, горещ душ. Териса се присъедини към него. Не говориха. Все още не. Не и тази вечер. Правиха любов. Яростна, дива, перфектна, а може би и спасителна. Майрън не точно заспа в обятията на годеницата си, а по-скоро припадна. Не сънува. Просто дълго време лежа сгушен в нея. Час. Може би два.

А после по гръбнака му запълзя една хладна тръпка.

— Какво има? — попита Териса. — Какво става?

— Пистолетът — каза Майрън.

— Какъв пистолет?

— Патрик имаше пистолет — каза Майрън. — Какво стана с него?