На Лу,
моята редакторка, партньорка в пътуванията
и най-добра приятелка,
майка ми
За пореден път съм изумен от помощта, която ми бе необходима, за да стане романът интересен и увлекателен. На първо място благодаря на Деби Сандърс, без чиято обич, подкрепа и безкрайно търпение нямаше да мога да упражнявам занаята си. На второ, разбира се, на литературния ми агент Боб Дифорио, човека, който направи възможно всичко това. Този път имах нов персонал — Дъг Град и останалите от екипа му в Националната космическа лаборатория. Много ви благодаря и няма да ви разочаровам. Трябва да благодаря и на Ричард Марек, най-доброто и остро редакторско перо в бизнеса. Има и много други: Криефланаган, Ким Хайман, Санди Престън, сестра Мириам Уорд. Списъкът може да продължи до безкрайност. Наистина искам да благодаря на всеки, който направи възможно пътуването ми до Еритрея, и да изкажа признателността си на хората, които правят прекрасна тази страна. Никога няма да забравя времето, което прекарах там.
Искам да благодаря и на най-важните личности в издателския бизнес: читателите. Без вас аз съм само човек, който трака по клавиатурата на компютъра. Всички вие имате дълбоката ми благодарност.
Заради личната си безопасност аз не отидох толкова далеч на север в Еритрея както Мърсър в този роман, затова, моля, простете ми за несъответствията с реалната география. Освен това в името на разказа съм променил някои факти от геологията и отново моля за извинение.