Мината на цар Соломон

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

Дик Хена седеше зад бюрото си, когато секретарката му позвъни по интеркома и съобщи, че се обажда човек, когото не трябва да пренебрегва.

— Кой, Сюзан? — Разследването на инцидента на летище „Дълес“ поглъщаше времето, което бе спестил, като не бе отишъл в Калифорния. Денят започваше, а вече бе изостанал с работата.

— Адмирал Морисън. Знам, че не желаеш да те безпокоят, но реших, че ще искаш да говориш с него.

— Предполагам.

Хена познаваше Томас Морисън, харизматичния председател на Съвета на началник-щабовете, както професионално, така и от светската сцена във Вашингтон. Морисън щеше да бъде силен кандидат за президент на следващите избори и вероятно негов шеф, ако спечелеше, затова тонът на Хена беше почтителен.

— Какво мога да направя за вас, адмирале?

— Здравей, Дик. Как си?

Ако чернокожият Морисън искаше да се държи неофициално, Хена нямаше нищо против.

— Много добре, Том. А ти?

— Чувствах се отлично допреди два часа. — Тонът на адмирала беше сериозен. — Възникна проблем, който рано или късно ще включи и ФБР, затова реших, че е най-добре да те информирам.

— Казвай.

— При мен е полковник Джон Бейнс от отдел „Криминални разследвания“ към военновъздушните сили. Той е много по-подготвен от мен да представи проблема. Бих искал и тримата да участваме в разговора.

Хена усети намесата на политика. Както при военните, така и във ФБР имаше йерархия и той разбра, че Морисън използва влиянието си, за да потърси съдействие направо от него.

— Виж какво, Том, оценявам, че повдигаш въпроса директно пред мен, но не трябва ли да се обърнеш първо към Мардж Доил или към друг заместник-директор?

— Знам какво мислиш. — Тонът на Морисън стана хаплив. — Да речем, че този разговор попада в категорията „свръхстрого секретно“.

Хена подсвирна леко. Правителството нямаше по-високо ниво на секретност. Дори на неколцина президенти им бе отказван достъп до документи с гриф „свръхстрого секретно“. Последният случай беше, когато бившият президент Клинтън бе поискал през 1993 година да прочете истинското досие за инцидента в Розуел, Ню Мексико.

— Познаваш ме добре, Дик. Знаеш, че не се обаждам, за да си побъбря, и не нарушавам правилата, освен ако не е абсолютно необходимо.

Хена погледна часовника на стената.

— Добре. Да се срещнем около единайсет.

— Въпросът е неотложен. След десет минути ще бъдем в сградата „Хувър“. — Морисън затвори, преди Хена да успее да възрази. След единайсет минути секретарката на Хена покани двамата военни в кабинета му.

Черната униформа на Морисън беше малко по-тъмна от кожата му и бе отрупана с медали и отличия. Той бе олицетворение на моряк — едър, як, изправен и с властно държане. Адмиралът се усмихна, докато прекосяваше стаята, за да стисне ръката на Хена. Полковник Бейнс изглеждаше някак безличен до Морисън. Синята му униформа беше почти лишена от награди. Адмиралът беше висок и хубав, а Бейнс — нисък и съсухрен. Говореше тихо, сякаш се извиняваше. Само очите му издаваха проницателния ум зад непретенциозната външност.

— Няма ли да седнете? — покани ги Хена, като реши, че раздразнението му от натрапничеството не е важно. — И ми кажете какво толкова тайно и спешно има.

— Полковник? — каза Морисън, показвайки, че Бейнс трябва да води този разговор.

— Господин Хена, аз… — заеквайки, поде Бейнс, после млъкна за миг, за да събере мислите си. — Ами, всичко започна преди около три години, когато получихме задачата да спрем потока от класифицирана информация, изтичащ от Националната разузнавателна служба. Това е една от най-тайните правителствени организации. Позволява им се да използват собствена вътрешна охрана за защита на чувствителни материали. Години наред те се справяха отлично, но след разпадането на Съветския съюз започнаха да изтичат тайни. Военновъздушните сили имат повече персонал след НРС от всяка друга агенция и ние сме инструктирани да сложим край на изтичането на информация.

— За случая Олдрич Еймс ли говорим? Нещо като онова, което се случи в ЦРУ? — прекъсна го Хена.

— Донякъде, макар че зад изтичането на информация, изглежда, няма политически мотиви. Заплахата за нас дойде от служители опортюнисти, които използват информацията за извличане на печалба.

— За какви тайни става дума?

— Ще ви дам пример с арест, който извършихме преди две години. Съпругът на една от секретарките на анализатор на сателитни снимки в НРС търгуваше с акции на чикагската търговска борса. Използвайки информация от шпионския ни сателит „Кийхол — 11“, тя му казвала кога Аржентина ще претърпи жестока загуба в зимната реколта на пшеница заради нашествие на насекоми. И той натрупал двайсет и седем милиона долара от продажбата на акции за пшеница, преди информацията да стане публично достояние.

— Значи говорим за борсови измами? — Хена се облегна назад на стола си. Мислеше, че разговорът е свързан с Мърсър и Хари Уайт, и изпита облекчение, че не е така.

— В този случай, да. Накарахме Националната сигурност и Комисията по борсата да се справят с публичния аспект на разследването. Те извършиха ареста и запазиха в тайна участието на НРС. Двамата съпрузи ще излязат от затвора в края на следващия век. — Бейнс говореше все по-уверено. — Все едно, това е само пример. Другите случаи, които разкрихме, бяха извършени от военни и с арестите им се занимаваше Главна прокуратура.

Бейнс млъкна и директорът на ФБР разбра, че полковникът стига до същността на въпроса.

— Преди шест седмици ни възложиха случай, който разкрихме едва онзи ден. Извършихме арест и научихме, че инцидентът има много по-сериозни измерения от предишните. Реших, че е разумно веднага да включа цивилните власти и по-точно ФБР. Шефът ми се съгласи и впоследствие информира адмирал Морисън. Адмиралът изказа идеята да се срещнем, преди да продължа с разследването.

— От архивите на НРС бяха откраднати материали — прекъсна го Морисън. — Кражбата е извършена от Доналд Розен, майор от военновъздушните сили. Той бе арестуван снощи. Очакват го около петстотин години затвор за това престъпление. Материалите бяха снимки, изпратени по погрешка в кабинета му. Розен е видял грифа „свръхстрого секретно“и ги е откраднал. Вече паднаха няколко глави заради това недоглеждане, защото снимките са били оставени на бюрото му, но това е вътрешен въпрос.

Бейнс продължи разказа.

— Розен е задържал снимките една седмица, после е намерил купувач и ги е продал само за петстотин хиляди долара. Говорим за военни тайни, които може да компрометират много деликатна текуща програма. Потенциалната им стойност не може да се изчисли.

Хена изведнъж разбра накъде води разговорът.

— Нека да отгатна. Искате да разследваме заместник-държавния секретар Прескът Хайд и да разберем какво по-точно е направил със снимките от „Медуза“?

Ако Хена бе хвърлил кобра на пода, едва ли би предизвикал по бурна реакция.

— Колко още знаеш? — извика Морисън и скочи, без да е в състояние да прикрие изумлението си.

— Седни, за Бога, Том — каза Хена. — Тайната ти все още е в безопасност. Доколкото ми е известно, само неколцина знаят за снимките от „Медуза“.

— Не разбираш. Три сателита „Медуза“ обикалят в орбита около Земята. Мислиш ли, че държава като Китай ще седи със скръстени ръце, ако узнае какви са възможностите на най-новото ни поколение шпионски сателити? По дяволите, снимките, които Хайд купи, бяха от първия прототип, който е нищо в сравнение с последните. Залогът е много по-голям от няколко снимки на пустинята Сахара!

— Да. — Хена разбра, че заговорът около отвличането на Хари Уайт придобива нови, по-неприятни измерения. „Откраднати снимки от НРС, Господи!“ — След малко ще говорим за това. Разкажете ми какво стана после.

— След като ги е продал на Хайд, Розен трябва да е осъзнал, че цената, която е поискал, е твърде ниска — продължи Бейнс, — и се е свързал с някого в Европа. Няма начин да разберем кой, защото обажданията са закодирани, но стеснихме кръга до Италия, Гърция, Югославия или Албания.

— Да ме вземат дяволите — прекъсна го Хена, мислейки за религиозните войни, бушуващи в Албания и в бившите републики от Югославия. Дали и това бе свързано с ислямски терористи като чартърния полет до Бейрут?

— Какво?

— Довършете историята си и аз ще ви разкажа моята.

— Имаше десетина обаждания с различно времетраене. Последното беше само няколко часа преди Розен да бъде арестуван — каза Морисън. — Това е една част от разследването, с която ще се справим вероятно с помощта на ЦРУ и Интерпол, ако се появи нещо обещаващо, но искаме вие да се занимаете с Прескът Хайд. Той работи за правителството, но е цивилно лице, затова ще трябва Бюрото да се залови с разследването.

— Разследването вече започна — изсумтя Хена. — Всъщност мисля, че имаме достатъчно, за да извикаме негодника на официален разпит. Спомняш ли си Филип Мърсър?

— Човекът, който се справи с кризата в Хавай?

— И в Аляска. Снимките са у него. Той пътува за Еритрея. Заминал е рано тази сутрин.

През следващия половин час Хена обясни каква е връзката между Мърсър и Прескът Хайд, като разказа за издирването на диамантената жила, отвличането на Хари Уайт и престрелката на летище „Дълес“.

— Някой от НРС направи ли анализ на снимките? — попита накрая той.

— Не — призна Морисън. — Сателитът не беше настроен, когато го изпуснахме. Нашите хора смятат, че снимките не струват нищо.

— Но терористите, които извършиха атаката на летище „Дълес“, не мислят така.

— Трябва да си ги върнем. Снимките са не само строго секретни, те са и доказателство — каза Бейнс.

— Не. Трябва да арестуваме Прескът Хайд и после да оставим Мърсър да разбере какво става, по дяволите.

— Дик, след това можем да помогнем на Еритрея. За няколко месеца ще изкопаем диамантите. Първо трябва да си върнем снимките. — Тонът на Морисън не търпеше възражение, но Хена дори не мигна.

— Том, ако искаш да арестуваш Хайд на своя отговорност и всички да научат за това довечера по новините, направи го. Но ако искаш помощта ни, тогава ще действаме, както аз кажа.

Измина една изпълнена с напрежение минута. Лъскавото махало на стенния часовник отброяваше секундите.

— Добре — отстъпи Морисън. — Ако го направим, както ти искаш, какво ще стане?

— Ще получим заповед за арест от Главна прокуратура и ще отидем на гости на Хайд.

Адмиралът погледна умълчалия се Бейнс.

— Какво ще кажеш?

— Щом хванем Хайд, може да изпратим някой в Африка, за да вземе снимките от Мърсър.

— Покриваш си задника, а, Том?

— Моят задник е на огневата линия и трябва да го покрия. Хайде, да приключваме с тази история.

Хена и Морисън се настаниха на задната седалка на служебната кола, а Бейнс седна отпред до шофьора. Последваха ги три други черни седана. Всички се отправиха към Феърфакс, Вирджиния. Преди да излязат от централата на ФБР, Хена се обади в кабинета на Хайд и научи, че заместник-държавният секретар не е на работа и не се е появявал цяла сутрин. Сетне позвъни в дома на Хайд, но телефонът беше прекъснат. Опасявайки се, че Хайд вече е избягал, Хена бързо взе заповед за арест от Главна прокуратура и състави малък екип.

Докато пътуваха, той преся наум детайлите, търсейки схеми. Това беше стар номер, който му вършеше добра работа. Розен и откраднатите снимки от „Медуза“ бяха на първо място. После следваше купуването им от Хайд. Всичко останало можеше да се подреди по различни начини. Хена се запита дали след като Розен бе продал снимките, при него бе отишъл някой от Европа, например от Балканите. Може би съседите на Хари Уайт бяха чули някой от онези езици, а не арабски. Когато Мърсър бе отказал предложението на Хайд, терористите бяха отвлекли Хари, за да го принудят да отиде в Африка и да намери диамантите. От инструктажите Хена знаеше, че Иран поддържа мюсюлмански групи в Албания и Сърбия и има връзки с фракциите в Бейрут. Връзката беше косвена, но въпреки това беше добра следа.

Оставаше Хайд и мотивът му. Парите бяха най-очевидният отговор. Той използваше положението си в Държавния департамент, за да забогатее. Беше купил снимките, а после бе наел Мърсър за експедицията. Но откъде щеше да намери толкова много пари? Тогава Хена осъзна, че Израел чрез Селоме Нагаст ще плати сметката. Хайд бе купил снимките, а израелците ще финансират всичко останало. Причините бяха очевидни, като се вземеше предвид иранската връзка. Израел се опитваше да попречи на някоя терористична група да се сдобие с нов източник на непроследимо богатство, неизвестна диамантена мина.

Хена се замисли за предстоящия разговор с Хайд и осъзна, че може да използва информацията, която ще изтръгне от заместник-държавния секретар, за да накара Мосад да разкрият каква е операцията им. Той смяташе, че уговорката на американските служби за сигурност с еврейската държава е твърде едностранчива. Това беше идеална възможност да изравни силите.

Първото лошо предчувствие за неуспех се появи под формата на полицейска сирена. След миг патрулната кола профуча край автомобилите на ФБР. Светлините й примигваха в синьо и червено. Ченгетата минаха през светофара, без да удрят спирачки. Друга сирена се приближаваше бързо.

Поради натовареното движение стигнаха след още двайсет минути до квартала, където живееше Хайд. Къщите бяха четири или пететажни, построени на площ от един акър. Наскоро асфалтираните улици бяха безупречно чисти, а телефонните стълбове още не бяха потъмнели от патината на годините.

Колкото повече се приближаваха до улицата на Хайд, толкова по-тъмно ставаше небето и повече се сгъстяваше ужасната смрад на изгоряло дърво и разтопена пластмаса.

Улицата приличаше на сцена на бунт. Полицията бе опънала кордон, зад който се събираха любопитни хора. Хена показа документите си на ченгетата и колата продължи напред, минавайки край полицейски автомобили, пожарни и линейки. Когато ветрецът разсея пушека, се видяха пламъците, обхванали къщата на Хайд.

Самодоволството на Хена се изпари. Той не беше специалист по умишлените палежи, но знаеше достатъчно, за да осъзнае, че пожарът несъмнено е запален с бензин, при това в огромни количества. Като се имаше предвид броят на пожарните коли, съобщението за палежа бе получено преди около половин час.

Шофьорът спря на петдесетина метра от огъня. Част от покрива се срути, разпръсквайки искри и горящи отломки. Въздухът се изпълни със смрадта на топящите се покривни пластмасови плочи и Хена затвори очи, когато вятърът повя към лицето му. Две помпи източваха вода от пожарните кранове и обливаха къщата с дъгообразни струи, но огънят не стихваше. От сградата лъхаше топлина на видими талази.

Къщата беше напълно разрушена. В отсрещната страна стърчеше част от комина. Останалото бе разпръснато сред купчина отломки.

Хена видя как теориите му изгарят в огъня. Без Хайд случаят бе приключен и всичките хипотези не можеха да променят този факт. Хена не се съмняваше, че когато пожарът бъде потушен, ще да намерят трупа на заместник-държавния секретар в развалините.

— Вие ли сте Хена? — попита един от пожарникарите. Лицето му беше набръчкано като кора на дърво. Той махна каската си и се видя, че косите му са побелели. — Ченгето на барикадата ми се обади, че сте дошли. Бихте ли ми казали защо са тук и директорът на Федералното бюро за разследване, и председателят на Съвета на на-чалник-щабовете?

Хена реши, че мъжът е командирът на пожарната във Феърфакс, и протегна ръка.

— Съжалявам, но в момента не мога да ви съобщя подробности. Намерихте ли някого там?

— Няма живи, ако това питате. — Пожарникарят хвърли поглед към огнената стихия през широкото си рамо. — Съдейки по двете тлеещи коли на алеята, бих казал, че в къщата е имало хора. Криминалистите може да изстържат части от кости и плът, но не очаквайте много.

— Какви са предположенията ви?

— Някой е убил обитателите и после е запалил къщата, за да прикрие следите си или да забави разследването. Смятам, че е убийство.

Хена кимна. Погледът му бе привлечен към пламъците, излизащи от къщата. Беше се досетил какво се е случило още когато чу първата полицейска сирена, но не искаше да е истина. Които и да бяха извършителите, терористи от Близкия изток или балкански екстремисти, беше ясно, че те са една крачка напред. И сега, след като Хайд беше вън от играта, следите им бяха добре прикрити. Докато се свържеше с Мърсър, Хена можеше само да се надява, че приятелят му знае какво прави.

— Кога ще дойдат съдебно — медицинските експерти? — попита полковник Бейнс.

— Вероятно едва след полунощ — отговори командирът на пожарната.

— Можем ли да помогнем с нещо?

— Да. Направете така, че да завали — отговори командирът и тръгна към хората си, оставяйки Хена, Морисън и Бейнс сами с въпросите им.