Мината на цар Соломон

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

Веднага щом излезе от къщата на семейство Грейди Дик Хена направи неуспешен опит да се свърже с Мърсър и после се обади в Белия дом. Президентът беше в Алабама, за да утешава пострадалите от неотдавнашното торнадо, и не отговаряше въпреки желанието му непрекъснато да бъде осведомяван. Той пренощува в Хънтсвил и се върна в Белия дом двайсет и четири часа, след като Хена бе постигнал пробив в разследването. Малко след седем сутринта директорът на ФБР най-после успя да се свърже по телефона с президента.

— Какво мога да направя за теб, Дик?

— Обаждам се във връзка с Прескът Хайд, сър.

— Какво научи?

— Предпочитам да не говоря по телефона, господин президент. В момента съм в колата си и влизам в града, След двайсет минути ще бъда в Белия дом.

— Празнуваме шампионската титла на „Сийхоукс“. — Президентът беше от Синсинати, но се бе запознал със съпругата си, докато беше губернатор на щата Вашингтон, и цял живот бе чакал тази победа. — Ще бъда в голямата бална зала.

— Когато чуете онова, което ще ви кажа, няма да бъдете в настроение да празнувате.

Натовареното улично движение забави Хена с около час. Пазачът на южната порта го провери бързо и Хена паркира в подземния гараж. Голямата бална зала беше препълнена с мъже в смокинги и жени в лъскави рокли. Присъстваха много кинозвезди и вашингтонският елит, както и стотина от най — едрите мъже, които Хена бе виждал. Въпреки спокойната атмосфера играчите от отбора се бяха събрали около красивия полузащитник и го пазеха така, сякаш бяха на терена. Младата звезда изглеждаше благодарен за защитата от хищническите опити за сближаване от страна на някои от най-известните поклоннички на мъже в града.

Президентът беше най-отпред и разговаряше с треньора. Първата дама стоеше сковано до него, отегчена от светското събитие. За посветените от администрацията вече не беше тайна, че бракът им ще свърши след края мандата на президента. Той беше няколко години по-възрастен от Хена, но изглеждаше много по-млад. Тялото му беше слабо и стройно въпреки пословичния му апетит, а косите му бяха гъсти, макар и леко прошарени на слепоочията.

Хена не обърна внимание на треньора на отбора, хвана под ръка президента и заговори едва когато се отдалечиха от гостите.

— Прескът Хайд е убит от израелското правителство, вероятно от Мосад.

След по-малко от минута двамата седяха на канапето в Овалния кабинет. Президентът наля уиски в две чаши и изслуша разказа на Хена за разговора му със семейство Грейди, за Селоме Нагаст и за връзката й с Израел.

— Обадете се на държавния секретар Лойд Истън, ако искате потвърждение за телефонния му разговор с министър-председателя на Израел — добави в заключение директорът на ФБР.

— Ще направя нещо по-добро. — Президентът прикри гнева си зад спокойно изражение, но гласът му бе ядосан. Той се обади на оператор от Белия дом и след минута получи международна връзка.

В Ерусалим беше два часът сутринта, но един от помощниците му събуди министър-председателя Давид Литвинов веднага щом разбра, че се обажда президентът на Съединените щати.

— Каква неочаквана изненада, господин президент — каза роденият в Русия лидер на Израел.

— Говори ли ви нещо името Селоме Нагаст, Давид?

По секретната телефонна линия настъпи мълчание, сетне израелецът призна:

— Да. Как е тя?

Въпросът изненада президента, който обаче беше твър-де ядосан, за да се замисли защо са му го задали.

— Селоме Нагаст ще бъде осъдена на смърт и екзекутирана във Вирджиния, ако я хванем. Тя уби високопотавен служител на Държавния департамент и съпругата му и изгори къщата им, за да прикрие следите си. Знаете ли нещо за това?

— По дяволите — измърмори Литвинов, стана от леглото и прошепна нещо на съпругата си. — Отивам в кабинета си, господин президент. Ще ви се обадя след няколко минути. Ще изясня случая, но това ще предизвика нови проблеми.

— Е? — попита Хена, когато президентът остави слушалката.

— Пак ще ми се обади, но ми се струва, че очакваше го потърся.

— Познава ли Селоме Нагаст?

— Очевидно. Каза, че ще ми обясни всичко, но това ще предизвика неприятности за нас.

— Имате ли представа какво е искал да каже? Телефонът иззвъня, преди Хена да получи отговор.

Президентът включи високоговорителя.

— Давид, при мен е Ричард Хена, директорът на ФБР И двамата искаме обяснение защо един от агентите на Мосад е убил член на кабинета ми.

— Предположих, че той ще е там. Селоме Нагаст не работи за Мосад. Тя е член на Шин Бет, нашия вариант на вашето Федерално бюро за разследване, и не е убила Прескът Хайд.

— Откъде знаете, че говоря за Прескът Хайд? Вестниците в Ерусалим едва ли са писали за смъртта му.

— Ако позволите, ще ви обясня, господин президент Ще са ми неоходими няколко минути, затова, моля ви изслушайте ме. Знаете, че ми предстои вот на недоверие в Кнесета и правителството ми може да бъде разпуснато и да бъдат насрочени общи избори. Ако това се случи, Хаим Левин, сегашният министър на отбраната, вероятно ще стане новият министър-председател. Не е необхо-димо да ви напомням за фашистките му възгледи и пла-новете да анулира мирните договори с арабските ни съседи. Освен това той храни абсурдната идея да разруши Скалния купол и на неговото място да построи отново Храма на Соломон. Левин има огромна подкрепа след кръвопролитията край Стената на плача преди два месеца. Дори умереното мнозинство в Израел е склонно да гласува за него.

— Не желая уроци по политика, Давид. Имам собствени източници. Прогнозата ни е, че ще ви победи с разлика от три до пет процента. И ние не искаме това да стане, защото този човек е луд.

Гласът на Литвинов стана още по-сериозен.

— Онова, което ще ви кажа, ще развали отношенията между нашите страни за много години напред. Предпочитам да не го призная, но няма начин. Трябва да се има предвид по-голямото добро.

Хена и президентът се спогледаха.

— Мосад завербува човек от вашата Национална разузнавателна служба — продължи министър-председателят на Израел, — високопоставен анализатор на снимки. Засега предпочитам да не разкривам името му, защото бих изложил на опасност живота му. Той ни съобщава информация, събрана от шпионските ви сателити, включително от последното поколение „Медуза“.

Хена мразеше съюзниците им да шпионират Съединените щати. За враговете това беше разбираемо, но фактът, че израелците използват така САЩ, го вбесяваше. Той стисна юмруци и се запита дали адмирал Морисън или полковник Бейнс знаят за това изтичане на информация, макар да се съмняваше.

— Той започна да работи в Националната разузнавателна служба две години след изстрелването на първия от онези шпионски сателити и откри забравени снимки, направени по време на злополучния полет през 1989 година на първия сателит „Медуза“. Поради ограничения та, наложени по причини за сигурност, агентът ни не можа да ни ги изпрати по обичайните канали, нито нап раво да ги открадне. Не можа и да ги преснеме. Разбрах че копирането им е свързано с хартията, използвана за принтиране. Но той измисли план как да ги изнесе от НРС, в който включи офицер от военновъздушните сили като нищо неподозиращ куриер. Агентът ни очакваше да се срещне с офицера по-късно същата вечер, но майор Розен, куриерът, откри снимките, оцени стойността им и измисли свои планове какво да направи с тях. И както знаете, снимките са попаднали у Прескът Хайд. Осъзнавайки, че ги е загубил, агентът ни се свърза с шефовете си и обясни какво има на снимките. Съдържанието им привлече вниманието на Хаим Левин.

— Мислех, че Мосад е цивилна агенция. Военните ви нямат ли собствено разузнаване? — обади се Хена за пръв път, откакто бе започнал разговорът. Той си спомни, че Розен е човекът, когото бяха арестували. Това означаваше, че израелците имат още един шпионин, действащ в НРС. Хена си отбеляза да съобщи тази нова информация на Бейнс.

— Имат, но Левин има много поддръжници във висшите ешелони на Мосад. Знаете, че снимките показват северните части на Еритрея и Югозападен Судан и може би разкриват наличието на диамантени залежи в земната кора. Може да разкриват и нещо друго, за което ще ви кажа след малко, но повярвайте, Левин проявява огромен интерес към автентичните снимки. От известно време той създава частна армия от средите на нашите военни, разузнавателните служби и отвсякъде другаде, където може да намери полезни хора. Това са мъже и жени, които споделят убежденията му и са готови да умрат за идеите на Левин за Израел. Скоро след като научи за снимките от „Медуза“, Левин изпрати в Еритрея един от хората си, който се представяше за австрийски археолог. Името му беше Якоб Щайнер и истинската му работа разбира се, беше да намери диамантените залежи. Той беше завербуван от Левин от факултета по геология в университета на Тел Авив. Щайнер бе убит от бандити, преди да успее да открие залежите. — Министър-председателят млъкна, сякаш преценяваше колко още да каже.

— Продължавайте, Давид — подкани го президентът.

Лицето му бе почервеняло от гняв от разкритията на Литвинов. Беше по-ядосан и от Хена.

— Левин иска снимките, затова изпрати във Вашингтон екип, воден от Ибрихам Беин, гениален агент от палестинско-еврейски произход. Беин обърна гръб на палестинското си наследство и стана пламенен ционист. Заповедите му бяха на всяка цена да вземе снимките от „Медуза“.

— Искаш да кажеш, че Селоме Нагаст работи за Беин? — попита президентът.

— Не. Тя е един от моите хора, които имат заповед да попречат на Ибрихам и екипа му. Разбрахме, че Розен е продал снимките от „Медуза“ на Прескът Хайд и изпратихме Селоме във Вашингтон, свързвайки я с Хайд. Ерит-рейската и националност го е убедила, че тя може да му помогне да открие жилата кимберлит.

За Хена нещата започнаха да се изясняват.

— И тук сигурно се намесва Мърсър.

— Съжалявам, но не познавам човек с такова име. — Литвинов явно беше озадачен.

— Той е американец, минен инженер, който в момента е в Еритрея и търси диамантите. Селоме Нагаст и Прескът Хайд са се обърнали към него, за да свърши тази работа — обясни Хена, после изведнъж кръвта му се смра-зи. — Господи! Не араби, а израелци са отвлекли Хари Уайт!

— Какво? — попита президентът.

— Онова копеле Беин е отвлякъл приятеля на Мърсър Хари Уайт. — Директорът на ФБР положи усилия да се Успокои. — Мърсър не искаше да има нищо общо с Хайд, но скоро след първата им среща Хари беше отвлечен от дома си. Откупът е участието на Мърсър в експедицията. Хари бе изведен от Вашингтон с частен самолет дестинация Бейрут. Това накара Мърсър и мен да мислим, че похитителите са арабски терористи. Изобщо не допуснахме, че може да са израелски терористи.

— Не знаех за отвличането и Селоме очевидно също не знае, но имате думата ми, че ако Хари Уайт е в Израел ще направя всичко в моята власт, за да го освободя — обеща Литвинов. — И, господин Хена, фанатизмът и тероризмът не са присъщи само на нашите мюсюлмански приятели. Ние евреите също имаме дълга история на терористична дейност, която не е толкова широко известна, но е не по-малко брутална. Попитайте всеки британски войник, изпратен тук след Втората световна война.

— Тогава Ибрихам Беин е убил Хайд и съпругата му, — Хена осъзна, че Селоме трябва да е отишла там веднага след като Беин ги бе застрелял.

— Да. Вероятно се е опитал да вземе снимките от „Медуза“ без насилие, но когато не е успял, е прибегнал до заплахи или изтезания, за да ги получи.

Хена сглобяваше парчетата от ребуса.

— Дотогава снимките вече са били у Мърсър. Хайд е бил убит, когато израелците са осъзнали, че вече нямат полза от него. Той всъщност е станал неудобен, защото е знаел за диамантите.

— Точно така! Селоме Нагаст е отишла в къщата им, след като са били убити. Тя е запалила пожара, за да забави разследването и да ни прикрие, и после е напуснала Вашингтон. Селоме Нагаст дойде в Израел, за да ме информира лично за случилото се. Изненадан съм, че не спомена за минния инженер, за когото току-що ми разказахте. Но тя е независима и предпазва приятелите си, ако реши, че онова, което знаем за тях, представлява заплаха за живота им.

— Къде е Ибрихам Беин сега и какво можем да направим с него? — попита Хена.

— Мъртъв е, затова имаме още по-голям проблем. Време е да ви кажа защо Левин се интересува толкова много жилата кимберлит и да включа нова фракция от итали-анци и суданци, което ще усложни нещата още повече.

Обясненията продължиха час. Хена и президентът слушаха като омагьосани разказа на Давид Литвинов. Историята звучеше невероятно, но през последните сед-мици се бяха появили толкова много подкрепящи я доказателства, че никой не се усъмни. Когато министър-председателят приключи, президентът имаше само един въпрос.

— Мислите ли, че онова нещо е заровено с изоставената мина, Давид?

— Не знам. Възможно е. Говорим за свещена реликва, за която народът ми копнее от хиляди години, и Господ знае, че търсихме навсякъде другаде. Предполагам, че това е въпрос на вяра, която е мотив с неизмерима сила, господин президент. Моята вяра ми даде сили да оцелея в лагерите на смъртта в Русия и да се заселя в Израел. Но в случая няма значение в какво вярвам аз. Ние се тревожим, че Хаим Левин също вярва и никакви кръвопролития няма да го спрат да докаже, че е прав. Ако онази реликва е в Еритрея и Левин се добере до нея, той ще се опита да обедини евреите от целия свят за каузата си. И след това може да забравите, че в Близкия изток някога ще има мир.

Дик Хена грабна телефона веднага щом президентът затвори. Той бързо набра някакъв номер и погледна президента, докато връзката се осъществяваше.

— Трябва да предупредя Мърсър. Той не съзнава, че се е забъркал в трихилядигодишна битка.

— Успокой се, Дик — с окуражителен тон каза президентът. — Познаваш го по-добре от мен и Мърсър неведнъж е доказвал, че може да се грижи за себе си.

— Да, но не и когато е в засада от две страни, устроена от хора, които имат много стари сметки за уреждане.

Хена притисна слушалката до ухото си и кокалчетата на пръстите му побеляха от напрежението.