Мината на цар Соломон

АСМАРА, ЕРИТРЕЯ

Нощта беше стихията му. Йосиф притежаваше способността да се слива със сенките, затова приличаше на привидение по безлюдните улици, докато заобикаляше светлината на уличните лампи. Движенията му бяха целенасочени, макар че не бързаше.

След единайсет вечерта животът в Асмара сякаш замираше. Дори по най-оживените улици не минаваха коли, а шансът да срещнеш пешеходци беше още по-малък. По време на всичките си предишни нощни срещи престъпният агент на Мосад не бе виждал полицейски патрул.

След завръщането си от Накфа той и екипът му се бяха скрили в занемарен хотел близо до стария площад, построен в съветски стил. Макар да изпитваше съмнения, собственикът на хотела получи достатъчно пари, за да не задава въпроси за гостите си. Полицията в Асмара бе вдигната под тревога и издирваше европеец във връзка със стрелбата в хотел „Амбасойра“, и макар да не разполагаше с ясно описание на Йосиф, той постоянно беше нащрек. Според „Профайл“ властите се интересуваха повече от двамата судански терористи и другите виновници за бъркотията на старото тържище и пазара за добитък. Уводната статия във вестника призоваваше към енергични мерки срещу всички суданци в града, много от които пребиваваха там незаконно, и бегло споменаваше, че бял човек е убил двама бунтовници.

Тази очевидна липса на интерес предостави на Йосиф необходимото време да установи контакт с връзката си в Асмара. Благодарение на националността си той вече имаше мрежа от поддръжници почти в целия свят. И след като се върна в Асмара, му трябваха само няколко часа, за да намери информатора си.

В столицата на Еритрея живееха малко евреи, само няколко семейства, но едва неколцина имаха възможностите, които той можеше да използва. Разбира се, семейството на Селоме Нагаст със сигурност щеше да му предостави нужната информация, но поради очевидни причини не можеше да се обърне към тях.

Макар че в града нямаше синагоги, имаше един равин, който извършваше богослужения в дома си. Беше приятен човек на около четирийсет години, с хубава съпруга и две деца. Баща му бе учил в Съединените щати през петдесетте години на двайсетия век и бе преподал знанията на сина си. Надявайки се на по-добър живот за децата си, равинът искаше те да учат в университет в Израел, когато пораснат достатъчно, и Йосиф използва това обстоятелство, за да го направи свой съучастник.

В онази първа нощ Аарон Ядид бе посрещнал Йосиф с благоговение, граничещо с боготворене. Тайният агент не само беше от Свещената земя, но и член на Мосад, агенцията, отговорна за защитата на еврейската държава. Младият равин не бе ходил в Израел и се чувстваше изолиран от еврейската общност, особено откакто с операция „Мойсей“ хиляди етиопски евреи бяха транспортирани в родината им.

Аарон посрещна Йосиф на вратата на едноетажната си къща, след като го видя, че идва, през завесата на прозореца.

— Шалом, шалом — нетърпеливо го поздрави той, перчейки се с единствената дума на иврит, която знаеше.

— Здравей, равине. Надявам се, че ти и семейството ти сте добре — каза Йосиф на английски, езикът, на който и двамата можеха да общуват.

— Да, всички сме добре. Влез. Децата вече спят, а жена ми отиде при една приятелка. Няма да се върне скоро, затова ще бъдем сами.

— Хубаво.

Аарон запали само една лампа. Обстановката в къщата беше спартанска. Семейство Ядид не бяха богати, но се грижеха добре за мебелите си. Подбраните от женска ръка цветя и цветни репродукции на картини по стените правеха атмосферата в дома им приятна. Йосиф отказа на предложението да пийне нещо и двамата бързо седнаха.

— Знам, че съм го казвал по време на всичките ни срещи — изпадна във възторг равинът, — но отново искам да повторя колко много означава за мен да помагам на теб и на любимия ни Израел.

Йосиф погледна честното му лице, видя искреността в очите му и се запита колко ли години бяха минали от времето, когато и той вярваше толкова силно в онова което правеше.

— Дълг на всеки евреин е да помага на родината ни и е хубаво да намериш човек, който знае това и с готовност го приема. Евреите в Америка само дават пари, и то ако не са твърде много.

— Баща ми често говореше за това — съгласи се Аарон.

— Е, приятелю, какво научи?

— Постъпи разумно, като дойде при мен. Имам новина, но не откъдето си мислиш. На север живее само едно еврейско семейство. Свързах се с тях, но те не бяха чували нещо необичайно да става близо до границата. Но братът на най-добрата приятелка на жена ми има магазинче в Накфа. Та той каза, че от много дни по пътищата там работи багер.

— Да, спомням си, че го видях. Сигурно е държавна собственост.

— Не. Магазинерът често разговарял със собственика на машината и научил, че човекът чака нареждане да закара багера си край платото Хажер за някаква тайна работа. — Аарон се зарадва на интереса в очите на Йосиф. — Днес разбрах, че багерът е напуснал Накфа и е потеглил към Хажер или по-точно към място, което номадите наричат Долината на мъртвите деца.

— Знаеш ли къде се намира тази долина?

— Чувал съм, че е лошо място. По време на войната там имаше кръвопролития. Седемстотин еритрейски войници бяха убити в изненадваща артилерийска атака, но и преди хората са отбягвали да ходят там. Еритрея е пълна със суеверия и доколкото знам, Долината на мъртвите деца е едно от местата, от които туземците най-много се страхуват.

— Знаеш ли защо?

— Не. Не вярвам в суеверия. Те са присъщи на невежите и необразованите. Много от номадските кланове все още са анимисти. Те почитат дедите си и извършват езически ритуали. Глупавите им страхове не представляват интерес за учен човек като мен.

Йосиф положи усилие да не се усмихне подигравателно. Аарон беше сноб, макар че нямаше образование.

— Как мога да намеря долината? Равинът му даде сгънат лист хартия.

— Това е стара военна карта, който показва къде се намира долината. С червен кръст е отбелязано мястото, където са били убити еритрейците. Доколкото виждам, дотам няма пътища и трябва да прекосиш река Адоба, а приятелят ми каза, че е преляла.

Йосиф погледна картата. Още не бяха върнали самолета, който бяха използвали, за да изпреварят Мърсър при пристигането му в Асмара. Щяха да прелетят над реката. Съдейки по онова, което бе видял от пустинята на север, докато се връщаха в Накфа, нямаше да има проблем да намерят равно място близо до долината, където да се приземят. Той се усмихна.

— Ти се справи отлично и когато се върна в Израел, обещавам, че ще се погрижа децата ти да получат финансова помощ, за да учат в Университета на Тел Авив.

Преди Аарон да изкаже благодарността си, съпругата му се върна. Той й каза за обещанието на Йосиф и тя се втурна в стаята и прегърна израелеца. По лицето й се стичаха сълзи от щастие. Жената развълнувано заговори на еритрейски.

Йосиф почти не обърна внимание на радостта й. Той планираше следващия, вероятно последен етап на операцията. Мърсър сигурно беше при мината, когато се бяха свързали с него, и бе излъгал за местонахождението си Американецът бе блъфирал и Йосиф се ядоса от тази оби да. Израелският агент бе казал на Мърсър, че Хари Уайт ще загуби лявата си ръка, макар че нямаше намерение да изпълни заканата си. Но сега? Да, сега щеше да запо вяда да го направят. Щеше да запише звуците на касето фона, който носеше, както бе сторил с предишното си съобщение на Уайт.

Ако Мърсър бе открил мината и работеше, за да я отвори отново, тогава нямаше смисъл екипът му да се връща в Асмара, след като стигне до долината. А и след тази нощ Йосиф не можеше да си позволи да го видят в страната.

— Йосиф? — прекъсна мислите му Аарон.

— Да?

— Съпругата ми иска да направи нещо за теб, за да ти благодарим, може би вечеря в твоя чест.

Йосиф се усмихна тъжно.

— Няма да е необходимо. Кажи и, че още една прегръдка ще е достатъчна.

Той стана. Дясната му ръка бе скрита зад гърба. Жената уви ръце около врата му и притисна лице до гърдите му, като изхлипа:

— Благодаря.

— Съжалявам — тихо каза Йосиф на иврит и използва ножа.

Обичайната процедура изискваше първо да убие Аарон. Като мъж, равинът представляваше по-голяма физическа заплаха. Но Йосиф реши, че докато гледа как съпругата му умира, равинът ще бъде достатъчно стъписан, и ще може да го елиминира, преди да се е съвзел. Освен това жените реагираха по-бързо от мъжете и писъците и щяха да събудят децата.

Йосиф бързо прекоси стаята и заби окървавеното острие в гърдите на Аарон, преди тялото на жена му да падне върху чергата на дъсчения под. Равинът стоеше неподвижно, когато ножът го прониза. В очите му се четеше неописуем ужас. Всичко свърши за секунди. Йосиф излезе на улицата и се отправи към хотела.

От съображения за сигурност той нямаше друг избор, освен да ги убие. Аарон Ядид щеше да се похвали на някой приятел, че е помогнал на израелския агент, а Йосиф не можеше да допусне подобно изтичане на информация.

Имаше да свърши много работа, преди заедно с екипа си да тръгне към Долината на мъртвите деца. Трябваше да се свърже с членовете на екипа в Ерусалим, които пазеха Хари Уайт, и да им заповяда да го осакатят. Това щеше да му достави удоволствие заради болката, която щеше да причини на Мърсър. Освен това трябваше да се свърже с министъра на отбраната Левин и да поръча хеликоптер, който да ги вземе, след като изпълнеха мисията си. Хеликоптерите „СН — 53 Супер Сталиън“ на израелското министерство на отбраната можеха да извършат полета, презареждайки във въздуха, и да се върнат с безценния си товар. Изискваше се известна координация, за да се осигурят летящите цистерни, и само Левин можеше тайно да издаде заповед за необходимата техника.

Въпреки обърканите мисли, нахлули в съзнанието му, Йосиф намери няколко секунди, за да се запита какво ще открие в мината. Идеята беше главозамайваща. Това не само щеше да осигури изборната победа на Левин. Залогът беше по-голям от политическия триумф. Някъде в пустинята бе скрита осезаемата връзка с основаването на юдаизма, талисман, несравним с никой друг религиозен предмет, открит досега. Ако съумееха да го извадят на бял свят, ръкописите от Мъртво море щяха да бледнеят. Йосиф беше съвсем близо до част от истинската история, до нещо, откраднато от древния Израил преди стотици поколения, което му бе предопределено да върне в родината.

Той се отърси от тези чувства и отново се съсредоточи върху работата. Нещата идваха по местата си. Най-важното беше местонахождението на мината. Освен това Йосиф вече имаше представа кой стои зад атаката на суданците в Рим и в хотела на Мърсър. Чрез тайно проникване в компютърната система на Мосад той бе научил от архивите им, че ФБР и Интерпол разследват ита лианския индустриалец Джанкарло Джанели във връз ка с документи, откраднати от Съединените щати. Йо сиф подозираше, че става дума за снимките от „Медуза“ Като се имаше предвид колониалното присъствие на Италия в Еритрея, по всяка вероятност Джанели търсеше снимките и мината. Предположи, че италианецът поддържа суданците и вероятно ги използва като наемници за да попречат на усилията на Мърсър и Йосиф.

Единственото, което не му беше известно, беше докъде е стигнал Джанели и дали знае какво е скрито в дивата пустош на север.