Мината на цар Соломон

НАКФА, ЕРИТРЕЯ

Те чакаха три дни в Накфа, на стотина километра южно от границата със Судан, и накрая разбраха, че Мърсър им се е изплъзнал. Когато автобусите с бежанци спираха на път за следващия граничен пункт със Судан, оживлението в града замираше. Нямаше какво друго да се прави, освен да пиеш безброй чаши кафе и да гледаш как работниците ремонтират пътищата. За екипа на Йосиф скуката беше най-трудният проблем, докато чакаха появата на Мърсър и Селоме.

Освен това Йосиф мислеше за случилото се в Асмара. Той помнеше писъка на камериерката, докато заедно с един от хората си седеше във фоайето и четеше стар брой на „Профайл“, единственият вестник, излизащ на английски в Асмара. Двамата хвърлиха вестниците и хукнаха нагоре по стълбите. Йосиф забеляза висок африканец пред стаята на Мърсър. Мъжът държеше автоматично оръжие със заглушител, а партньорът му претърсваше един от куфарите на американеца. Инстинктът и опитът надделяха и Йосиф отскочи встрани, секунда преди суданецът да стреля. Младият израелец получи два куршума в гърдите и безжизненото му тяло излетя през балкона на втория етаж. Йосиф извади от кобура големия „Дезър Игъл“, претърколи се през прага на стаята на Мърсър и стреля три пъти. Двамата суданци паднаха. От огромните рани в телата им рукна кръв.

Йосиф взе оръжието на партньора си, избяга и се срещна с останалите от екипа, които чакаха в друг хотел. Когато се организираха и отидоха отново да разузнаят в „Амбасойра“, тойотата на Мърсър бе изчезнала. Бяха го изпуснали.

В усилие да изпреварят геолога израелците наеха самолет от Асмара до Накфа. Йосиф изпрати един от хораси да потегли на север с надеждата, че може да забележи Мърсър и компанията му. Но вече изминаха три дни и все още нямаше нищо. Мърсър бе тръгнал по друг мар шрут. Израелците нямаха друг избор, освен да се върнат в Асмара и да потърсят връзки, за да съберат информа-ция.

Йосиф не обичаше да разчита на информация от втора ръка, но трябваше да се примири. Усещаше, че контро-лът върху операцията му се изплъзва. Хората му още бяха предани и нетърпеливи. Провалът се бе отразил зле само на него. Йосиф изруга и се обърна към двамата мъже с него. Другият агент беше навън и наблюдаваше южните подстъпи към града.

— Махаме се от тази лайняна дупка — ядосано заяви той. — Извикай Ави и докарай колата. След десет минути искам да сме вън оттук.

Бе подценил Мърсър за пореден път. При следващата възможност, която му се предоставеше, щеше да изтеза ва американеца, докато научи къде се намира мината, а после щеше да изхвърли трупа му далеч в дивата пустош. Що се отнася до суданеца, виновен за убийството на Ибрихам в Рим, това щеше да бъде друга битка, която щеше да се състои по-късно.