Мината на цар Соломон

ЮЖЕН ЛИВАН

Хари Уайт се събуди от жажда, но не за вода, а за бърбън. От години пиеше най-малко по две бутилки уиски седмично. Макар че рядко се напиваше, организмът му се нуждаеше от алкохол така както от кислород. Ръцете му трепереха, добавяйки още болка в счупения му пръст. През първите няколко дни след отвличането Хари беше упоен и не знаеше откога не е пил уиски, но след като прекара няколко часа в съзнание в килията си, установи, че изпитва потребност от алкохол.

Всеки миг в това състояние беше по-жестоко мъчение, отколкото някой би могъл да измисли. Хари потрепери въпреки горещината, която се просмукваше през каменните стени и обливаше в пот тялото му, и придърпа одеялото около кокалестите си рамене.

Нуждата от алкохол тласкаше съзнанието му отвъд границите на разсъдъка.

Той използваше одеялото не само за да се топли, но и да се предпазва от летящите маймуни, които кръжаха в стаята с влудяващото упорство на конски мухи. Хари знаеше, че те са халюцинации, дължащи се на делириум тременс, но въпреки това бяха страховити.

Видя първата само час след като дойде в съзнание, и извика от ужас. Остатъкът от разума му настоя, че летящата маймуна не е реална, но Хари бе твърде немощен, за да предотврати атаката й. Един от пазачите дойде да го провери. Лицето му беше скрито под червено-бяла кефлая. Хари се сви и мъжът реши, че всичко е наред, и излезе. Маймуната се вкопчи в стената близо да тавана и му намигна.

Още две се появиха, за да го тероризират. Те безмилостно връхлитаха върху него и минаха само на сантиметри от лицето му. Усещаше как въздухът се раздвижва от бързото им прелитане. Неземните им крясъци приличаха на стържене на нокти по черна дъска. Маймуните се снишаваха за миг и после кацаха по стените, вкопч-вайки малките си остри нокти в камъка.

Все още никоя от маймуните не го бе докоснала, но това беше само въпрос на време.

— Няма по-хубаво място от „При Дребосъка“ — изстена Хари, молейки се на Бога заклинанието да го пренесе далеч от стаичката.

След три часа халюцинации той заспа изпълнен с кошмари сън, по-реален от периодите на съзнание. Преследваха го демони, по-лукави от маймуните, гонеха го по безкраен коридор. Те носеха бутилки „Джак Даниълс“, които се опитваха да му предадат като щафета, но шишетата се изплъзваха от ръцете му.

Когато се събуди, съзнанието му беше малко по-ясно. На пода до леглото му бе оставен поднос със закуска. Кафето още вдигаше пара. Стомахът му беше твърде свит, за да изяде плодовете или намазания с конфитюр хляб, но той бързо изпи кафето. А после белите дробове му напомниха, че през последните шест десетилетия бе пушил по два пакета на ден, и му се прииска цигара. Нуждаеше се от нея.

— Дайте ми цигара, садистични копелета — изкрещя Хари.

Пазачът се появи отново и Хари повтори молбата си малко по-учтиво. Мъжът явно не разбра думите му, затова Хари показа с жестове как пуши цигара. Изпитвайки състрадание, познато на пушачите от цял свят, пазачът извади наполовина пълен пакет и кутия кибрит и ги хвърли на пода.

— А нещо за пиене, мръснико? — недоверчиво попита Хари, грабна смачкания пакет и запали.

Докато никотинът разнасяше блаженство в организма му, той погледна маймуната, която отново се бе появила на стената. Зъбите й бяха оголени агресивно.

— Да ти го начукам — изпсува Хари привидението. От опит знаеше, че делириум тременс ще премине бързо и маймуните няма да го тормозят повече.

Без да откъсва поглед от маймуната, той седна в леглото и потърка ранената си ръка. Нямаше представа къде се намира, нито кой го е отвлякъл и защо. Хари не виждаше лицето на пазача, но съдейки по шарената забрадка, беше сигурен, че похитителите му са араби и отвличането му е свързано с Мърсър и издирването на диамантената жила.

Хари се усмихна мрачно. Той бе виждал на какво е способен Мърсър, когато го ядосат, и знаеше, че похитителите ще си платят. Но Хари не обичаше да седи със скръстени ръце и да чака да го спасяват. Вече се бе измъквал от няколко трудни положения. Бившият сенатор Джон Глен беше само три години по-млад от него, когато излетя в космоса. Щом Глен можеше да го направи, и Хари можеше да избяга от тази шайка бандити. Пазачът му бе дал цигари и беше само въпрос на време да измисли начин да накара арабина и да го освободи.