Мината на цар Соломон

В МИНАТА

Веднага щом земята престана да се тресе, Мърсър строши крушките, останали да светят, с приклада на автомата на Селоме. Тя не забелязваше странното му държане, а гледаше надолу в тунела. Очите й бяха замъглени от тъга. За втори път виждаше вътрешността на мината и мислеше за хората, които я бяха направили. Знаеше, че е изкопана от роби, деца, принуждавани да работят, докато умрат, но въпреки това мината представляваше осезаема част от историята на народа й, а като еврейка съзнаваше колко малко доказателства бяха останали за религията й.

— Селоме? — извика Мърсър.

— Какво?

— Съвземи се. Пазачите долу в шахтата ще дойдат да видят какво става и трябва да сме готови. — Той се приближи до нея в мрака, хвана окуражително ръката й и й даде малкото фенерче с форма на писалка, което държеше в чантата си. — Вземи това. Щом стисна ръката ти, искам да го запалиш и да осветиш тунела.

Проходът беше дълъг четири километра и суданските пазачи веднага изпратиха човек да види какво е станало. Мърсър чу предпазливи стъпки, докато бунтовникът се приближаваше, прекосявайки тъмната част на тунела, където двамата със Селоме чакаха. Когато прецени, че суданецът е на двайсетина крачки и върви, опипвайки стената като слепец, Мърсър леко стисна пръстите на Селоме.

Малкото фенерче не беше мощно, но след непрогледния мрак лъчът му блесна ослепително. Бунтовникът спря и се вторачи в светлината. Мърсър видя въоръжения пазач и натисна спусъка.

— Единият е елиминиран. Остават още четирима. Джанели използваше десет суданци, за да пазят всяка шахта, но броят им бе намален на пет, защото нямаше неприятности от страна на работниците. Мърсър даде автомата на бунтовника на Селоме и тръгна към сводестата пещера.

— Как ще се измъкнем оттук, Мърсър? Хиляди тонове камъни блокират изхода. — Селоме не го познаваше достатъчно добре, за да оцени налудничавите му планове, затова в гласа й прозвуча паника.

— Не се тревожи. Когато приключим, в този тунел ще има още хиляда тона.

Мърсър разбиваше лампите, докато вървяха към работната шахта, за да елиминира възможността да бъдат осветени в гръб. След като двайсет минути се придвижваха безшумно, те стигнаха до място, намиращо се на десетина метра от пещерата. Още никой не бе дошъл да види какво се е случило с другаря им или с входа на мината.

— По дяволите — огорчено изруга Мърсър. — Те са подисциплинирани, отколкото мислех. Надявах се да хвана още един в тунела.

Както обикновено, шахтата беше добре осветена. Вътре отекваше бръмченето на генераторите, което вероятно бе заглушило изстрела на Мърсър. Но машините не работеха. Еритрейците се бяха подпрели на пневматичните компресори, а пазачите озадачено се споглеждаха. Работата бе спряла, докато чакаха да видят какво ще се случи. Минният инженер от Южна Африка беше единственият, който не бе стъписан от бедствието. Той осветяваше свода с един от халогенните прожектори и проверяваше дали е повреден от експлозиите и свличането на земните пластове.

— Срутването беше голямо — прошепна Мърсър, — но Джанели ще ги накара бързо да го разчистят. Ще имаме много повече работа.

— Какво ще правим?

— Трябва да обездвижим останалите пазачи и после ще изчезнем.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще направя така, че всички в тази пещера да изчезнат. — Той видя озадаченото й изражение и се усмихна. — Не вярваш ли в магии?

Мъжете пред затрупания вход на мината работеха трескаво в дъжда, подтиквани от грубите закани на суданците и язвителните забележки на Джопи Хофмиър и Джан-карло Джанели. Италианецът беше обезумял, крещеше на всички и тропаше с крак като разглезено дете. Вече бе разбрал какво се е случило. Мърсър бе избягал. В лагера бяха останали само няколко от по-немощните жени. В заграждението на мъжете имаше два трупа, а десетина еритрейци бяха изчезнали в бушуващата буря. Джанели имаше чувството, че Мърсър е използвал лавината за отвличане на вниманието, за да ги принуди да разчистват входа на мината, докато избяга. Но Джанели все още имаше достатъчно хора, които да заловят бегълците и да разчистят свлачището.

Всъщност Мърсър не го бе отклонил много от плана му. Хофмиър увери индустриалеца, че скоро ще отвори тунела. Хората вътре сигурно не бяха пострадали и Дю Тойт вероятно ги бе накарал да продължат работата, убеден, че другарите му ще ги спасят.

— Обзалагам се, че няма да загубим повече от няколко часа — каза Джопи. — А и Мърсър няма да се измъкне от шахтата. Освен двамата пазачи, които уби, и малко неприятности, не ни е нанесъл никакви щети.

— В сейфа, който копелето зарови в шахтата, имаше две хиляди карата нешлифовани диаманти и цялата операция ще отиде на вятъра, ако не ги намерим. Бих нарекъл това голяма неприятност.

— Господин Джанели, сейфът сигурно е заровен на около метър в тунела. Пазачът на входа на мината каза, че точно преди свличането двигателят на багера се е повредил.

— Дано да е така! — От устата на Джанели се разхвърчаха слюнки. — Сателитният телефон на Мърсър е изчезнал и това означава, че правителството скоро ще научи за нас. Диамантите ми трябват. Все още имаме време, но не много.

Мъжете и машините продължаваха да разчистват входа на мината. Джанели смяташе, че тунелът ще бъде отворен след два часа, а може би и по-малко. Един от южноафриканските миньори предложи идеята да използват силната струя на помпите, за да отмият пръстта и по-малките камъни.

„Да, може би в края на краищата ще успея“ — помисли Джанели, докато наблюдаваше работата. Надяваше се, че Мърсър е жив, за да може да го гледа как умира бавно. Тази мисъл му достави мрачно удоволствие.

Мърсър нямаше добър план за елиминирането на четиримата други суданци, които пазеха тунела. Искаше да избегне престрелка, защото със Селоме имаха само два автомата и малко количество амуниции. Докато чакаше да го осени прозрение, провидението му помогна. Дю Тойт, белият миньор, тръгна към изхода на шахтата, за да види какво става, и едва не се блъсна в Мърсър и Селоме.

Селоме разбра намеренията на Мърсър и прекоси тунела, за да попречи на Дю Тойт да побегне. Южноафриканецът вървеше между тях и гледаше напред, където фенерчето му осветяваше мрака. Мърсър излезе от скривалището си и насочи автомата си към слабините на Дю Тойт.

Южноафриканецът вдигна ръце толкова бързо, че кокалчетата на пръстите му се охлузиха в ниския таван. Селоме се приближи зад гърба му.

— Умно решение — тихо каза Мърсър. — А сега, ще се върнем в шахтата и ще видим дали ще успееш да убедиш бунтовниците да се предадат. Кимни, ако мислиш, че идеята е добра.

Дю Тойт закима трескаво, без да откъсва очи от дулото на насочения към гениталиите му автомат.

— Хубаво, защото ако не си убедителен, ще умреш пръв.

Държейки Дю Тойт за яката на ризата, Мърсър се наведе над отвора на шахтата и изкрещя. Четиримата суданци насочиха оръжията си към двамата мъже, които стояха над главите им, но не стреляха. Селоме безшумно излезе напред, за да държи на мушка пазачите с автомата си.

— Хвърлете оръжията! — извика тя на еритрейски и суданците се подчиниха.

Еритрейците, които се намираха най-близо до пазачите, взеха автоматите им.

Само допреди няколко години мнозина от тях бяха борци за свобода и боравеха с лекота с оръжия. Те принудиха суданците да паднат на колене и попитаха Селоме дали може да ги убият.

— Не. Амунициите ще ни трябват, а и тези кучета може да се окажат ценни, когато се измъкнем оттук. — Тя погледна Мърсър и повтори на английски какво бе казала. — Не мисля, че ги искаш мъртви.

— Правилно. — Мърсър пусна Дю Тойт, отиде до отсрещната страна на мината и седна на масата, събаряйки с един замах на земята пробите от скалите и миньорските инструменти. — Смятам, че имаме три часа, преди Джанели да отвори шахтата, затова трябва отново да блокираме пътя му. И после ни предстои сериозна миньорска дейност.

— Какъв е планът ти? — Селоме се приближи до него.

— Първо ще изпратя няколко души да донесат сейфа. Сетне трябва да разрушим още от покрива на тунела, близо до мястото, където стига до шахтата. Тук има достатъчно експлозиви за тази цел.

— Не каза ли на Хофмиър, че експлозивите трябва да се взривяват далеч от пещерата, за да не бъде разрушен сводът?

— Хофмиър може да е миньор, но не е геолог — усмихна се Мърсър. — Сводът е тук от милиарди години и се намира близо до някои от най-активните разломи в света. Щом земетресенията не са го съборили досега, ще е нужна ядрена експлозия, за да рухне.

— Ще запушим отново тунела. Предполагам, че това е достатъчно, за да забавим още Джанели.

— Точно така.

— И какво ще правим, докато той копае?

— Нали ти казах? Ще изчезнем. — Мърсър извади от чантата си снимките от „Медуза“, разгъна ги внимателно и когато намери онази, която търсеше, я показа на Селоме.

Тя се вторачи в неразбираемата плетеница от линии, спирали и точки.

— Съжалявам, но не разбирам нищо.

— След малко ще ти обясня, но първо трябва да накараме тези мъже да работят. Ще се разделим на два екипа и ще трябва да ми превеждаш, освен ако някой друг тук не говори английски.

Двайсет минути по-късно Мърсър бе наредил десет мъже в тунела. Бе отбелязал с флуоресцентен спрей местата, където искаше да пробият дупки в тавана, и бе приспособил парче тел, за да измерва дълбочината. В трийсетметровия отрязък от тунела имаше трийсетина яркооранжеви петна. Докато Селоме превеждаше, той обясни, че иска половината дупки да бъдат пробити право нагоре, а останалите под ъгъл. Наклонът на дупките щеше да насочи силата на експлозивите в тях под не толкова разрушителен ъгъл. Дълбочината не трябваше да бъде по-голяма от дължината на парчето тел. Когато бъдеха пробити първите петнайсет дупки, Мърсър щеше да постави вътре експлозиви, които да разрушат секция от тавана.

Той наблюдава няколко минути, за да се увери, че мъжете са разбрали какво иска, и остана доволен, като видя колко професионално боравят с компресорите. Водата от резервоара мокреше режещите остриета. От тавана се посипаха камъни и пръст.

Мърсър остави хората да работят и се върна при масата със снимките от „Медуза“. Селоме бе сложила храна и вода и той яде, докато разглеждаше една от тях. Селоме го наблюдаваше, но той не й обръщаше внимание. Лицето му беше съсредоточено и когато вдигна глава, погледът му беше изпитателен, а изражението сериозно.

Без да има подходящи уреди и инструменти, Мърсър си бе поставил почти невъзможна задача. Отговорността му тежеше. Трябваше му хитрина, с която да забави Джанели. Знаеше, че има шанс да отворят тунела до края. Но дори италианецът да се бе отказал от диамантите, които Мърсър бе откраднал, нямаше да има достатъчно гориво за компресорите и експлозиви, за да си пробият път навън и да излязат. Мърсър съзнателно ги бе погребал живи и ако продължеше с плана си, можеше да останат там и всички да загинат.

Селоме докосна ръката му и той я погледна в очите.

— Каквото и да правиш, имам ти доверие — каза тя.

— Този път мисля, че това няма да е достатъчно — отговори Мърсър, стана и направи знак на групата миньори, които чакаха инструкции.

Те отидоха в една от дълбоките шахти на мината. Дъното на дълбокия петнайсет метра изкоп чезнеше в мрака. Мърсър слезе по стълбата. Селоме и водачът на еритрейците го последваха. Мърсър отново погледна снимките от „Медуза“и начерта две пресичащи се диагонални линии близо да южния край на шахтата.

— Това е мястото. Ако копаем бързо, може да се измъкнем живи от тази бъркотия.

Следващият въпрос на Селоме бе заглушен от шума на инструментите, които мъжете започнаха да спускат в шахтата. Мърсър съблече ризата си и застана пред един от големите компресори.

— Единственото ни спасение е там долу да няма кимберлит. Миньорите преди нас са копали като луди, но не са намерили нищо. Скалата е много по-мека от него. В противен случай планът ми няма да успее.

— Какво има под нас? Той я погледна.

— Мината на цар Соломон.

Мърсър включи компресора и камъкът се натроши веднага щом режещото острие го проби.