Мъртвите, които не липсват на никого

108

Себастиан вървеше по-бавно след Йенифер и Били нагоре по стълбите в блока на „Ставбюгренд“. Беше почти символично. Младостта тичаше жадно. Разумът вървеше след нея. Реално той нямаше работа там. Но по-добре да дойде, отколкото да бездейства в управлението и да се тревожи за Ваня. Освен това случаят се беше развил в интересна посока. Ако Адам Седерквист действително бе човекът, отговорен за случая с двамата изчезнали афганистанци и това по някакъв начин бе довело до заравянето на него и семейството му в гроб горе в планината, случаят се превръщаше не просто във вълнуваща конспирация, но и се оказваше уникален. Братът се бе опитал да скрие самоличността на Адам от тях. Това сочеше, че и той е замесен. Можеше дори да става дума за фратрицид — братоубийство. Изключително интересно. Стига да е вярно. Надяваше се да види Чарлс и да изучи всички потискания, рационализации и проекции, които онзи по всяка вероятност използва.

Йенифер и Били стигнаха до вратата с надпис „Хан“. Позвъниха. Себастиан застана зад тях и ги погледна. Сякаш на тясната площадка пред вратата се беше събрала цяла тълпа. Момчето, което отвори вратата, изглежда остана със същото впечатление. Погледна ги ококорено. Слабо момче на около тринайсет години с джинси и риза.

— Здравей, търсим Шибека Хан — каза Били дружелюбно.

— От полицията сме — добави Йенифер бързо и показа документите си.

Явно обожава тази реплика, помисли си Себастиан, докато я наблюдаваше. Очевидно беше, че вижда себе си преди всичко по този начин. Като полицайка. Затова я е избрал Торкел, предположи. Желанието и отдадеността й компенсираха липсата на опит.

— Станало ли е нещо? — попита момчето разтревожено.

— Трябва да говорим с майка ти. Вкъщи ли е? — намеси се Себастиан, като се опита, за разлика от колегите си, да не се държи като герой от полицейски филм; все пак говореха с дете.

Момчето кимна и се скри вътре. Повика някого на непознат език. Йенифер се обърна към Били:

— Това е мюсюлманско семейство. Възможно е тя да се съгласи да говори само с мен.

Били кимна в знак на съгласие.

Появи се жена на около трийсет и пет години. Беше красива — имаше черни като въглен очи и правилни черти на лицето, елегантно увито с черния шал, който покриваше косата й. Себастиан неволно се усмихна, когато я погледна. Просто се случи. Хрумна му, че никога не е спал със забулена жена. Вероятно би било изключително трудно да го постигне, но пък не беше и пробвал.

— Шибека Хан? — попита Йенифер, която бе все така съсредоточена върху задачата.

Жената кимна:

— Да, аз съм.

— Ние сме от полицията. Може ли да влезем? — попита Себастиан любезно, пристъпи напред и застана пред Йенифер.

Колежката му се втренчи смаяно в него, но той не й обърна внимание.

— Да не е случило нещо с Мехран? — попита жената и уплашеният й поглед се плъзна по лицата им.

— Не. Кой е Мехран? — попита Себастиан.

— Синът ми. Големият ми син.

— Нищо не му се е случило. Тук сме, тъй като получихме информация, че сте разговаряли с Ленарт Стрид от „Мисия: разследване“ — започна Йенифер, но Себастиан я прекъсна с най-топлия си и съчувствен глас.

— Не знам дали ви е удобно да разговаряте с мъж. — Той наблегна здравата върху думата „мъж“. — Но обещавам да не ви загубя много време.

— Добре — кимна Шибека и им направи път да влязат.

Тримата пристъпиха в безупречно чистото антре. От кухнята се носеше приятен аромат. Шафран и някаква друга подправка. Шибека хвана сина си за ръка и се взря притеснено в тях.

Себастиан й се усмихна успокоително:

— Хубаво момче имате.

Шибека не отговори и преди Себастиан да е успял да продължи, Йенифер пак се намеси делово:

— Съпругът ви, Хамид, е изчезнал преди девет години, вярно ли е?

Шибека кимна и бързо отговори:

— Ленарт беше единственият, който ме изслуша. Вие не си мръднахте пръста.

Себастиан видя, че Йенифер отваря уста да каже нещо. Вероятно за Ленарт. Той я прекъсна. Нямаше причина Шибека да научава, че е мъртъв, не и преди да са сигурни, че смъртта му има някаква връзка със случая.

— Някой потърсил ли ви е след изчезването на съпруга ви?

По реакцията на Шибека Себастиан прецени, че тя е копняла да чуе този въпрос от устата на полицай. От ужасно дълго време.

— Един мъж пристигна около седмица, след като Хамид изчезна. Винаги съм го мислела за полицай. Но повече не дойде.

— Знаете ли името му?

— Не. Не се представи.

Себастиан се обърна към Били и протегна подканящо ръка към него.

— Снимката у теб ли е?

Били отвори папката си, бързо извади снимката и я подаде на Себастиан. Той я протегна към Шибека.

— Този мъж ли беше? — попита я.

Шибека се вторачи в снимката. Себастиан знаеше отговора, преди да го е чул.

Той е идвал тук.

Адам Седерквист.

Всичко беше навързано.