Мъртвите, които не липсват на никого

123

Чарлс веднага осъзна две неща.

Не беше в безсъзнание.

Лежеше върху тавана на колата.

Веднага щом се размърда, му стана ясно още нещо.

Болеше го и кървеше.

Опита се да се ориентира. Хеликоптерът продължаваше да кръжи над него, все така насочил прожектора към преобърнатата кола, а това го улесняваше. Видя пистолета си върху предното стъкло и се протегна към него.

Това беше краят.

Мисията с двамата афганистанци се беше превърнала в многоглава хидра. На мястото на всяка отрязана глава израстваха нови две. Не можеше да продължава така. Свършено беше. Стисна по-здраво пистолета и изрита едната врата. С усилие изпълзя от колата.

Били се спускаше по склона, когато забеляза движение край колата, която беше спряла на десетина метра навътре в полето. Той извади оръжието, зареди го и го насочи към земята.

Чарлс се измъкна от разбития автомобил. Целият беше в кръв, поне така му се струваше, дрехите му бяха парцаливи.

Били приближаваше.

Чарлс се облегна на колата, за да се изправи на крака, и Били забеляза пистолета в ръката му. Той вдигна своя.

— Пусни оръжието! — изкрещя Били с цяло гърло.

Чарлс беше на крака, стоеше нестабилно, олюляваше се, но бавно се завъртя към Били. Сцената на полето изведнъж се освети още по-ярко. Колата на спецчастите пристигна и прожекторът освети Чарлс, който решително надигна пистолета и се прицели право в Били.

Били стреля два пъти.

И двата куршума попаднаха право в сърцето.

Чарлс се строполи мъртъв до колата.