Мъртвите, които не липсват на никого

65

Той приключи разговора, осъзна, че е гладен като вълк, излезе от стаята, срещна Клара, с която обсъди времето, и в момента влизаше в трапезарията. Празна, с изключение на Урсула, която седеше на една от ъгловите маси и четеше пред недовършената закуска. От чашата й още се вдигаше пара и Торкел предположи, че приключва с кафе и вестник.

Докато избираше какво да хапне, той обмисляше дали не е време да напуснат Йемтланд и да продължат разследването от Стокхолм. Спокойният сутрешен ритуал на Урсула му подсказа, че всъщност нямат какво повече да правят тук. Дори не знаеше къде са Йенифер и Били. Нищо чудно още да спяха.

Той взе подноса със закуската си и седна до Урсула.

— Здрасти, добре ли спа?

— Да, ти?

— Да.

Торкел си сложи захар в млякото и се огледа, за да се увери, че наистина са сами.

— Липсваш ми — прошепна.

Урсула въздъхна. От това се боеше, откакто го видя да влиза сам при нея. Че ще иска да водят лични разговори. Че ще повдигне въпроса за връзката им. Че ще я накара да стигне до някакво решение. Затова въздъхна. Което Торкел очевидно изтълкува като породено от другия мъж в живота й.

— Заради Мике ли е всичко това? — попита той.

Да, заради него беше. Каквото и да казваше. Независимо дали ще реши да признае истината, или да го излъже, вината наистина беше у Мике.

— Да — каза тя честно.

Торкел кимна разбиращо. Започна да се храни в мълчание.

— Какво… какво става с вас? — попита, без да вдига поглед от чинията, тъкмо когато Урсула започваше да се надява, че ще й се размине.

Тя въздъхна отново. Всъщност беше съвсем просто. Истина или лъжа. Разделени или женени. Трудно или по-трудно.

— Като че ли все повече намираме пътя един към друг — каза тя с леко осъдителен тон.

— Разбирам — кимна Торкел. — Добре.

— Затова няма да е редно… ти и аз — продължи Урсула.

Щом ще лъже, поне да го направи както трябва.

— Затова се държах малко странно. Трябва да му дам шанс. Вероятно ни е последният.

— Абсолютно. Разбирам. — Торкел избърса уста. — Успех — добави.

Говореше искрено. Милият Торкел. Точно сега тя не можеше да се безпокои, че рано или късно ще научи, че с Мике са разделени. Поне настоящата криза отмина. Торкел щеше да стои настрана.

Телефонът на Урсула звънна.

Тя вдигна, зададе два кратки въпроса и затвори.

— Бяха хората горе при гроба — обясни на Торкел. — Открили са багажа на холандците.