Мъртвите, които не липсват на никого

110

Торкел тъкмо се прибираше в „Риксмурд“, когато му хрумна да излезе малко на чист въздух, да си подреди мислите. През прозореца на Брита денят му се стори приятно есенен с всички тези жълти листа във въздуха. Като реклама, в която щастливи хора в плетени пуловери игриво гонят деца и кученца, а след това се излягат пред камината, здраво прегърнати, и се наслаждават на какъвто там продукт се продава. За един кратък миг си представи Урсула и себе си като щастливите хора, но веднага пропъди този образ. Една разходка, малко кислород щяха да му се отразят добре. В момента, в който излезе и вятърът едва не го събори, му стана ясно, че времето е значително по-приятно за гледане през прозореца, отколкото за разходки. Той наведе глава и зави наляво към ъгловото кафене да си купи чаша кафе. След това пое назад — този път вятърът духаше в гърба му — и седна на пейка в парка. Не беше на завет и над нея падаше сянка, така че той веднага взе да трепери; и кафето не помогна особено срещу мръзненето. Но след като веднъж бе решил да поседи навън, нямаше да се предаде толкова лесно.

Съсредоточи се върху разследването.

Толкова много въпросителни. На които не можеше да намери отговор.

Да кажем, че „Муст“ са прибрали Хамид и Саид. Защо са съобщили на „Сепо“? Защо просто не са обявили, че двамата се укриват, за да не ги експулсират, и толкоз?

Защото това не би решило проблема окончателно, отговори си той. Близките биха могли да убедят някого, че не са изчезнали по своя воля, а ако се вдигне достатъчно шум, полицията би се видяла принудена да отвори случая наново. Да рови. Да разследва. А някой е искал да избегне тъкмо това на всяка цена.

От страна на полицията в Солна случаят явно беше приключен. Никой не би му обърнал внимание в „Престъпление на седмицата“, „Търси се“ или във вечерните вестници. Печатът на Службата за национална сигурност не се чупеше лесно, освен това участието й в случая сочеше, че на двамата мюсюлмани не им е чиста работата. Щом „Сепо“ се интересува от тях, за повечето хора това означаваше, че са виновни.

Ленарт Стрид, Анита Лунд и Морган Хансон бяха счупили печата и сега един от тях беше мъртъв.

Торкел се изправи, поколеба се дали да се разходи, но реши, че чистият въздух му стига за днес. Тръгна обратно към офиса, все така умислен.

Чарлс Седерквист получава предупреждение за терористична атака. Залавят Хамид и Саид. Свързват се с ЦРУ. Хамид и Саид изчезват. Чарлс моли брат си да поеме случая и да го приключи. Дотук се връзваше. Торкел като че видя изхода на лабиринта, из който се лутаха мислите му.

Добре, ами след това?

Адам не е направил каквото са му заръчали. Започнал е да разследва. Стигнал е по-далеч. Свързал е изчезванията с неофициално американско присъствие на шведска земя.

Затова ли е умрял?

Ако да, кой стои зад смъртта му?

Нима Чарлс е отнел живота на собствения си брат, понеже е разкрил неудобни факти?

Изходът на лабиринта отново се отдалечи и докато отваряше вратата, Торкел с въздишка осъзна, че дори да са на прав път, все още ги чака много работа.