Мъртвите, които не липсват на никого

34

Торкел се зае да търси дали някой в САЩ би могъл да му помогне да идентифицира Патриша Уелтън. Шофьорската й книжка изглеждаше съвсем автентична, доколкото можеше да прецени от копието при агенцията за коли под наем. Качествен фалшификат. В най-добрия случай толкова качествен, че да е използвала тази самоличност и преди; ако беше така, американските власти можеха да помогнат с установяването на истинското й име. Стига да беше американка. Разбира се, съществуваше възможност да е от друга държава и само да използва американски документи. Но все отнякъде трябваше да започне.

Беше малко вероятно Торкел лично да намери точния човек, с когото да говори, и да получи данните директно от САЩ. Затова той се свърза с ИПО, звеното за международно полицейско сътрудничество към Националната полиция. Отговори му Бьоре Далберг. Торкел го познаваше добре и след няколко кратки приказки за професията и живота, които за жалост при него представляваха едно и също, Бьоре обеща да види какво може да направи с Патриша Уелтън и после да се обади. Торкел благодари и затвори. Засега нямаше какво повече да свърши. Излезе от спалнята си и тръгна по коридора. Мина покрай стаята на Урсула, но не спря. Знаеше, че вътре няма никого. Урсула пак се беше качила при гроба. Снощи бяха започнали работата по пресяването на вече изровената пръст. Продължаваха и тази сутрин и Урсула държеше да присъства. Преди да се обади на ИПО, Торкел се захвана с въпроса за изкопаването на по-голям терен в планината, за да се намери оборудването на холандците. Очакваше сериозна съпротива и се бе подготвил този път да говори много авторитарно, но повторното качване на багера се осъществи изненадващо лесно. Разбира се, нямаше намерение да го казва на Урсула. Версията, която тя щеше да чуе, съдържаше купища бюрократични безумства от страна на местните общински служители, неразбиращи от дума защитници на природата и журналисти с подострени моливи, с които Торкел се е преборил мъжествено не само в името на разследването, но и заради нея.

Той влезе в трапезарията и завари Йенифер и Били, седнали един срещу друг, и двамата говорещи по телефона, и двамата на английски. Той отиде до барплота, взе чиста чаша, тръгна бавно към масата им, наля си кафе и зачака някой да приключи разговора си, за да попита с какво може да им помогне.