Мъртвите, които не липсват на никого

115

— Чарлс Микаел Седерквист, роден през 1966 г. в Хедемура. Живее с Мариане Франсон в Оскаршхамн от 2006. Няма деца. Брат му Адам е с две години по-малък.

Били стоеше в Стаята, където всички, с изключение на Ваня, се бяха събрали отново. Себастиан й звъня няколко пъти, но не получи отговор. Започваше да се тревожи сериозно. Тя изчезна по обяд и оттогава от нея нямаше и следа. Той реши да се отбие в апартамента й вечерта. Сега обаче се мъчеше да се съсредоточи върху мъжа, чието досие Били проектираше на стената. Онзи, който в най-добрия случай бе убил брат си.

— Семейството се преместило в Сьодертеле, когато той бил на тринайсет, бащата започнал работа в „Скания“ — разказваше Били. — Чарлс изкарал военната си служба там, минал и офицерско обучение и продължил със специализирано обучение. Вербували го в „Муст“ през деветдесет и осма, но това е всичко, което знаем.

Той погледна останалите.

— „Муст“ нищо не издават, дори потвърждението, че Чарлс е работил там, дойде неохотно. Ако искаме още информация, ще трябва да минем по официалния път. Формално запитване от един орган към друг.

Той погледна Торкел, който кимна. „Официалният път“ за съжаление означаваше бавния бюрократичен път. Били смени снимката на лаптопа и Йенифер взе думата.

— Началник на „Муст“ през 2003 година е бил Александер Сьодерлинг, генерал-майор — започна тя. — Напуснал е през 2008 и е започнал частен бизнес, изпълнителен директор на „Нунтиус“, пиар агенция на „Дротнинггатан“. Още не сме го потърсили.

— Няма смисъл — въздъхна Торкел. — Щом „Муст“ дори не искат да потвърдят, че Чарлс е бил техен служител, едва ли той ще ни каже нещо повече.

Мобилният на Себастиан звънна. Той го извади с надеждата, че е Ваня. Не беше. Непознат номер. Не обърна внимание на раздразнените погледи на другите, докато се изправяше и отговаряше. Десет секунди по-късно се озова в коридора.

— Свързах се с „Мисия: разследване“ — продължи Йенифер след прекъсването. — Шефът на Ленарт…

Тя бързо погледна в записките си.

— … Стюре Лиледал каза, че доколкото му е известно, Ленарт е оставил историята с Шибека. Нямал представа какво е правел Ленарт при Бровикен, но щял да провери в компютъра му и да се обади, ако открие нещо.

Връщането на Себастиан отново я прекъсна.

— Шибека се обади. Синът й отивал да се срещне с някой си Юсеф.

— Кой е Юсеф? — попита Урсула учудено.

— Не знае — отвърна Себастиан, — но той се въртял около Хамид и Саид. Според нея е свързан по някакъв начин с изчезването им. Без съмнение и момчето мисли същото.

— Къде ще се срещат? — попита Торкел чевръсто, готов да скочи на крака и да хукне.

— Не казал.

— Възможно ли е да е Чарлс? — обади се Йенифер.

Торкел кимна. Възможно, дори вероятно.

— В такъв случай трябва да го намерим бързо. Били?

Били вече седеше зад компютъра.

— Обаждал се е, носи мобилен телефон, ще се опитам да го проследя.

Той вдигна очи към Себастиан:

— Как му е номерът?

— Откъде да знам, по дяволите?

— А би ли могъл да провериш, как мислиш?

Себастиан пак се обади на Шибека, обясни й какво става и подаде слушалката на Били.

— Здравейте, казвам се Били, ще ми трябва номерът на…

Той погледна Себастиан въпросително.

— Мехран — прошепна Себастиан.

— … номерът на Мехран, за да се опитаме да го проследим.

Той получи номера, протегна се към един от двата малки бележника, оставени на масата, и бързо го надраска. Разпита я за оператора („Тре“), каква марка е телефонът („от онези скъпите“), както и на чие име е абонаментът (на Шибека); тя каза, че може би ще намери и фактурата. Били благодари за помощта, върна мобилния на Себастиан и вдигна своя. Свърза се с „Тре“ и им даде трицифрен номер заедно с кодовата дума, която потвърждаваше, че се обажда от полицията. След половин минута се сдоби със серийния номер. Затвори в момента, в който Шибека се обади на Себастиан да каже, че е намерила фактурата. За всеки случай Били сравни серийния номер, благодари и въведе петнайсетте цифри в компютъра.

— Какви са тези цифри? — поинтересува се Йенифер, като заобиколи масата и застана зад него.

— Нарича се IMEI номер. Уникален идентификационен номер на всеки телефон. Стига да е включен, би трябвало…

Той не довърши изречението, а продължи да работи съсредоточено на компютъра.

— Ще подготвя кола — каза Торкел и излезе от стаята.

— Бинго! — извика Били и се облегна на стола с ръце зад главата, очевидно доволен от успеха си.

Себастиан се приведе и видя синя точка, мигаща на екрана на сив фон.

— Е, къде е? — попита той нетърпеливо.

— Чакай де — вдигна ръка Били.

Около синята точка бавно започна да се очертава карта. Накрая се появиха имена и други ориентири. Били пак се наведе и се взря в екрана. Той посочи с пръст дебела черна черта, по която се движеше синята точка.

— Това е жп линията. Той се намира във влак недалеч от Сьодертеле.

— Където Чарлс Седерквист е изкарал военната си служба — промълви Йенифер.

Били затвори рязко капака на лаптопа. Двамата с Йенифер бързо напуснаха стаята.