Обсидиановата стая

55.

Кабинетът на патолога на окръг Маями-Дейд се намираше в модерна светлокафява сграда с безлична архитектура. Интериорът беше толкова студен, колкото горещо беше залятото със слънце Десето авеню навън. В мазето сред стените от обемисти хладилници за трупове беше дори още по-студено. Пендъргаст, както винаги чувствителен към студа, закопча сакото си и стегна вратовръзката.

Патологьт, доктор Василивич, който ги посрещна на вратата към моргата, беше весел, набит човек с тонзура като на средновековен монах.

— Добре че имате влияние – каза той на Лонгстрийт, след като се представиха един на друг. – И че успяхте да дойдете тук толкова рано, защото и двата трупа ще бъдат предадени на семействата.

— Няма да ви отнемем много време – увери го Лонгстрийт, поглеждайки многозначително Пендъргаст, който знаеше, че на неговия стар командир е омръзнало да му угажда.

— Какво точно търсите? – попита Василивич.

— Не сме сигурни – отговори бързо Пендъргаст, преди Лонгстрийт да успее да отвори уста.

Патологьт кимна и ги поведе надолу през помещението. Отляво и отдясно покрай стените бяха подредени високи до кръста врати от неръждаема стомана.

— Първо Монтоя – изхили се лекарят. – Нали разбирате, уважение към възрастните – продължи той.

Спря се пред отделение близо до пода, хвана дръжката и бавно издърпа тавата навън. На студената стомана лежеше завито човешко тяло.

— Ако имате специфични въпроси, питайте – предложи той, докато вадеше чифт латексови ръкавици. – Съжалявам, но аз съм единственият, който има право да докосва труповете.

— Разбрано – кимна Лонгстрийт.

— Подгответе се – каза Василивич, когато хвана единия край на чаршафа. – Пред това хорърът „Хелрейзър“ изглежда като детски филм.

Той дръпна чаршафа настрана, откривайки голото тяло на възрастна жена.

— Господи – измърмори Лонгстрийт.

Главата и гърдите й бяха покрити с десетина дълбоки зеещи рани, а срезовете изглеждаха странно сиви заради безкръвната тъкан. Разкъсванията сякаш покриваха всеки сантиметър на торса й, а лицето беше така насечено, че чертите не можеха да се разпознаят. Двамата агенти гледаха в мълчание.

— Не е ли правена аутопсия? – попита Пендъргаст, след като забеляза липсата на характерния срез с формата на Y.

— Съдебният лекар на окръга реши, че не е нужна – отговори Василивич. – Същото се отнася за доктор Грейбън. – Той направи пауза. – Обаче има нещо странно – добави той.

— Какво е то? – попита Пендъргаст.

— Според токсикологичния доклад госпожа Монтоя е починала от сърдечна недостатъчност. Най-вероятно заради свръхдоза морфин.

— Значи тези рани не са причина за смъртта? – уточни Пендъргаст.

— Времевата разлика между събитията е толкова малка, че е трудно да се каже със сигурност. Но поне някои от срезовете са направени след смъртта. По чаршафите имаше толкова кръв, колкото по стените. Нали разбирате, недостатъчно артериално налягане.

— Възможно ли е смъртта да е предизвикана от шока след първите наранявания? – попита Лонгстрийт.

— Възможно е. Както вече казах, свръхдозата просто е сметната за най-вероятната причина. Но като се има предвид яростта на нападението, всеки от тези елементи може да е причинил смъртта. И вероятно е така.

Василивич остави трупа навън и се премести няколко реда по-нататък. Отвори вратата на друг хладилник и издърпа навън следващия труп. Когато махна чаршафа, се показа тялото на мъж. То беше още по-насечено от трупа на възрастната жена.

— Тук няма съмнения в причината за смъртта – обясни Василивич, когато застанаха около трупа. – Загуба на кръв в резултат на срязване на аортата. Вероятно това е бил първият удар на убиеца. Има още няколко, които биха били достатъчни да причинят смъртта. Например срязаната ето тук бедрена артерия.

Настъпи мълчание.

— Какво би предизвикало свръхдоза морфин? – попита Лонгстрийт. – Възможно ли е инфузионният апарат да се повредил?

— Това би бил много рядък случай. Особено днес. Тези машини са безопасни.

— Значи най-вероятно е било преднамерено – отбеляза Пендъргаст. – Но ако причината наистина е била свръхдоза, тя е била вкарана почти едновременно с нападението с нож, за да има все още артериално налягане и съответните пръски.

— Защо му е на някого да убива възрастната жена със свръхдоза, а след това да я нарязва на ивици? – попита Василивич.

— Защото той или тя са били прекъснати – обади се Лонгстрийт.

— Точно така – кимна Пендъргаст. – Ако теорията за свръхдозата е вярна, може би в началото убиецът не е възнамерявал да накълца трупа. Жената така или иначе е била пътник – всеки би предположил, че е умряла от естествена смърт. Обаче доктор Грейбън е попаднал при убиеца на местопрестъплението. Той го е насякъл до смърт, след това подредил Монтоя по същия начин, за да прилича на делото на някой луд.

— Не прилича на убийство на луд – поклати Василивич глава, – а аз съм виждал много.

— Защо не? – попита Пендъргаст.

— Заради всички тези срезове по гърбовете и торсовете. Гърбовете им са срязани на ленти. Имат вид сякаш са бичувани с камшик от бодлива тел. Раните по предната част на торса не са толкова необичайни. Грейбън дори има няколко рани от отбрана по ръцете. Обаче кой убиец си прави труда да нареже гърбовете на своите жертви?

— Някой особено извратен тип – промърмори Лонгстрийт.

— Моля, обърнете го – поиска Пендъргаст. Василивич внимателно обърна трупа на лекаря.

Гърбът му наистина приличаше на шахматна дъска от дълбоки срезове, особено в областта на кръста и задните части.

Пендъргаст оглежда известно време трупа. И изведнъж замръзна. След миг се наведе над кръста, а ръката му започна да се придвижва напред.

— Агент Пендъргаст – предупреди го Василивич. Пендъргаст свали ръка.

— Обърнете внимание на този участък от гръбнака. От прешлен L1 до S2.

— Да?

— Моля, проверете го. Не бихте ли казали, че силното срязване и откъсване на плътта около гръбначния стълб е нещо повече от просто насичане с нож?

Василивич постави ръцете си в ръкавици върху кръста на жертвата и повдигна плътта първо на едно, после на друго място.

— Божичко, прав сте. Тук е направена ексцизия[52].

— Можете ли да установите какъв материал липсва?

След още оглеждане Василивич отговори:

— Изглежда става дума за…

— Cauda equine. – Пендъргаст завърши изречението вместо него.

Патологът вдигна глава и запремигва от изненада.

— Откъде знаехте?

— Моля, проверете и трупа на възрастната жена. Вижте дали липсва и нейната cauda equina.

Беше работа за две минути да се установи, че е точно така.

— Алойшъс – попита със странен тон Лонгстрийт, – какво става тук?

Обаче Пендъргаст не отговори. Cauda equina. Много бързо различни неща се долепиха едно до друго в главата му. Енох Ленг и неговият еликсир. Констънс Грийн и нейната сестра Мери. И сега Диоген.

Значи убиецът от самото начало е възнамерявал да насече своята жертва. Морфинът е бил просто, за да я изпрати в отвъдното и да улесни работата му. Но щом човек знаеше къде да гледа, разкъсванията, насичането и всички срезове на света не можеха да скрият факта, че на двата трупа са били направени малки ексцизии.

— Защо правиш това? – попита той брат си с глас, който беше под прага на слуха.

В този момент се чу силно чукане по вратата на моргата. Василивич отиде при нея и я отвори. Един от полевите агенти на Лонгстрийт чакаше отвън. Мъжът влезе забързан.

— Да? – попита Лонгстрийт.

— Има напредък в случая „Лейланд“ – обяви агентът.

— Продължавай.

— Вече знаехме, че е работил понякога за съдебния лекар на окръг Хендри. Но сега научихме, че макар и рядко, му е асистирал при поставяне на смъртоносни инжекции на осъдени на смърт.

— Е? – прояви нетърпение Лонгстрийт.

— Преди седем дни е надзиравал екзекуция в Пахоки. Еднолично.

Пендъргаст бързо заби поглед в мъжа.

— И кой е бил екзекутиран?

— Лушъс Гери. Завчера са го погребали.

Пендъргаст веднага се обърна към Лонгстрийт.

— Трябва да пуснеш молба за ексхумиране трупа на този затворник. Още днес.

— Не и докато не обясниш какво става.

— Ще ти обясня по пътя към гробището. А сега, моля те, обади се. Нямаме време за губене.