Обсидиановата стая

65.

Щом на хоризонта слънцето се гмурна в морето, мракът започна бързо да се сгъстява. Малък каяк в скучно маслиненозелено изскочи иззад Джонстън Кий и пое през широкия половин миля плитък канал. Алойшъс Шингу Ленг Пендъргаст с гребло в ръката се насочи към грозда от островчета, разположени близо до югоизточния край на Халсиън Кий. Каякът се плъзгаше по водата, докато Пендъргаст се бореше с греблото, опитвайки се да влезе в ритъм, за да тласка безшумно лодката напред, без да се обърне. Беше тиха ноемврийска вечер, ниско над водата летяха чапли, а от крилата им се носеше копринено шумолене.

Знаеше, че има много малко време: двата хеликоптера на спецотряда щяха да пристигнат след двайсет минути от военноморската база „Кий Уест“. Пендъргаст не успя да убеди Лонгстрийт, че подобна масова атака няма да бъде ефективна срещу човек като Диоген, че вероятно ще се обърне в негова полза и като нищо може да доведе до смъртта на Констънс, независимо дали беше заложник, или доброволен участник. Пендъргаст не знаеше нищо за психическото й състояние, но беше сигурен, че каквото и да е, то със сигурност е неуравновесено. По тази причина по време на подготовката за операцията той се измъкна и взе „назаем“ една моторница от марината на Саут Бийч. Корпусът й беше от карбонови фибри, имаше два извънбордови двигателя, които при спокойно море можеха да развият мощност от хиляда конски сили и близо деветдесет възела скорост.

На остров Ъпър Шугърлоуф я смени с каяка, нает заедно с тропически неопрен от един от многото магазини за лодки под наем, който вече затваряше. Проблемът беше, че никога не се беше качвал на каяк, а проклетото нещо не само бе нестабилно, но и той все не можеше да върти греблото както трябва, за да се придвижва напред.

Най-накрая успя да налучка основното движение. Не след дълго се показа и малкият грозд от острови. Технически погледнато, това не бяха истински острови, а групички мангрови дървета, които стърчаха от плитката вода, а корените им образуваха преплетен лабиринт. Пендъргаст вкара каяка в един скрит канал между мангровите дървета и го върза. След кратка борба успя тихо да се измъкне от него и застана в дълбоката шейсет сантиметра вода. Бръкна в багажника на каяка и извади раменен кобур, в който беше неговият „Лес Беър“, сложи си го, след това преметна през раменете си малка черна раница „Оспри“.

Светлината по небето избледняваше, когато започна да заобикаля острова. Картите показваха, че водата е не по-дълбока от деветдесет сантиметра и се оказа, че е вярно, установи той, докато се придвижваше между малките покрити с мангрови дървета острови. Лекият черен неопрен го правеше почти невидим в спускащата се нощ. Излезе изпод сенките на дърветата и се приведе, докато пресичаше района с открита, плитка вода към главния остров Халсиън. Излезе от водата на малък пясъчен плаж и спря да се ослуша. Наоколо беше тихо. Пътека, която беше видял на сателитните снимки, се виеше към вътрешността на острова. Той тръгна по нея, докато стигна до песъчливия терен около къщата. Оказа се къщата на иконома, а прозорецът на всекидневната беше осветен. Придвижвайки се тихо, Пендъргаст стигна до прозореца, повдигна се и надникна. Един възрастен мъж, седнал в кресло с висока облегалка, четеше дебел том на „Одисей“.

Пендъргаст си помисли, че тихата вечер на възрастния човек скоро ще бъде нарушена, но още не му беше времето. Отмина прозореца и порови из картата на острова, която беше запаметил, за да избере пътеката, водеща към голямата къща. Тя го преведе през мангрова горичка и двойка стари терпентинови дървета, преди да се види задната част на къщата. Светлините бяха загасени и сякаш никой не беше у дома. Спускаше се черна нощ и луната нямаше да изгрее още няколко часа. Придържайки се към сенките, той се качи на задната веранда и опита вратата. Не беше заключена. Влезе, разузна набързо първия етаж, след това излезе от входната врата, сигурен, че в момента няма никого в къщата, но е обитавана. Диоген и Констънс бяха някъде тук. Сигурен беше в това.

Той спря. Чу се далечен звук: пронизителен вик долетя сякаш от другия край на острова. Извади пистолета си и напрегнато се заслуша. Тогава чу три изстрела в бърза последователност.

Когато видя пистолета, Констънс се хвърли в краката на нападателката и куршумите прелетяха над нея, разрошвайки косата й. Двете се търкулнаха на пясъка. Констънс хвана ръката на момичето с две ръце и няколко пъти я блъсна силно в пясъка, за да изпусне пистолета. Обаче жената беше учудващо силна за своя ръст и успя да се измъкне от хватката на Констънс. И двете се хвърлиха към оръжието, а непознатата пусна ножа, за да го хване. Двете паднаха върху него, докато се блъскаха и драскаха. Хванаха го едновременно, всяка с двете си ръце. Затъркаляха се по пясъка, извивайки се и гърчейки се, като ту едната се озоваваше отгоре, ту другата. Момичето се опита да ухапе Констънс, но тя дръпна рязко глава, след това нападна на свой ред и зъбите й потънаха в бузата на жената, която изпищя от болка. Отново се претърколиха и Констънс се озова отгоре, опитвайки се да измъкне пистолета, докато другата жена стенеше, а кръвта от ухапването по бузата й се стичаше надолу. Констънс почти бе измъкнала пистолета, но се откри и нападателката стовари коляното си в слънчевия й сплит, изкарвайки въздуха й, и измъкна оръжието.

Констънс замахна и отблъсна ръката й точно когато изстрелът изтрещя, а куршумът се заби с глухо тупване до нея, вдигайки облак пясък. Беше извила глава, но пясъкът улучи нападателката в лицето. Жената се дръпна назад и разтърси глава, за да махне пясъка от очите си, а през това време откри дива стрелба, дърпайки спусъка отново и отново. Куршумите прелитаха далеч от Констънс, когато, зяпайки за въздух, тя се хвърли отново върху жената и със силата на нарастващата ярост сграбчи пистолета, измъкна го от нея, опря го в челото на нападателката и дръпна спусъка.

Щрак.

Най-накрая пълнителят се беше изпразнил. В този миг момичето със забележително присъствие на духа се възползва напълно от нейното объркване, нанесе каратистки удар по лицето на Констънс и се претърколи изпод нея, разменяйки позициите им. Сега тя се оказа отгоре, а и бе успяла да намери ножа си в пясъка. Замахна надолу, но Констънс се претърколи и ударът попадна в дебелия плат на роклята й, а после в пясъка.

С решимост и абсолютно безмълвно момичето замахваше напред-назад, но острието се бе закачило в плата. Докато противникът й се бореше да освободи ножа си, Констънс измъкна своята кама от камизолата и веднага нанесе удар нагоре.

Жената отскочи назад, приземявайки се добре, но така даде възможност на Констънс също да се изправи. Стиснали ножовете си, двете започнаха да се обикалят като скорпиони в пясъка.

— Коя си ти? – попита Констънс. Младата жена й се стори позната, но не можеше да се сети откъде.

— Твоят най-голям кошмар – чу в отговор.

Жената замахна, но Констънс с танцова стъпка отскочи встрани.

Тогава с крайчеца на очите си долови движение. Диоген. Беше се появил на края на плажа и ги гледаше. Ръцете му бяха скръстени като на зрител.

Констънс трябваше да остане съсредоточена. С хладнокръвна противничка като тази не биваше да се поддава на самоубийствен гняв. Двете напрегнато се въртяха в кръг. От начина, по който момичето държеше ножа и бързите му и леки движения, Констънс разбра, че то е много по-опитно и че един продължителен сблъсък няма да завърши в нейна полза.

Жената замахна, Констънс се дръпна, но не достатъчно, защото ударът раздра плата на ръкава и разпра плътта й.

— Попадение, съвсем осезаем удар – обяви Диоген.

Констънс замахна към жената, но улучи празното пространство, защото тя отскочи встрани, завъртайки се като в бойните изкуства. Сега се възползва от пропуска на Констънс, нанасяйки светкавичен удар и сряза китката на противничката си, макар тя да опита да се завърти, за да я спаси.

Констънс осъзна, че скоро един от тези удари ще попадне в целта. Тежката й рокля, натежала допълнително от кръвта, забавяше движенията й. Дали Диоген нямаше да се намеси? Не: погледът, който стрелна към него, показа, че си стои на мястото, а на лицето му е изписан интерес и дори забавление. Разбира се, това представление нямаше как да не му се понрави: две жени се бият до смърт заради него.

Тежката рокля… Тази маса от тъкани можеше да й е от полза. Но трябваше да се движи бързо. Всеки момент нападателката щеше да замахне.

Констънс нанесе своя удар. Засили се и скочи върху жената и замахна с крака нагоре във вихрушка от тъкан, обгръщайки противничката си е роклята. Напълно изненадано, момичето нададе приглушен вик, замахна с ножа, но попадна само на плат, докато двете падаха на земята, а Констънс я стискаше здраво с коленете си. Жената се дърпаше и мяташе, замахваше с ярост, но не успяваше да измъкне ръката с ножа от плетеницата на материята.

Констънс я стисна още по-здраво с коленете си, завъртя се, вдигна пистолета и го стовари отстрани върху главата й, после още веднъж, докато виковете й не се превърнаха в хъркане и тя усети как тялото й се отпусна. Притисна неподвижната й ръка с ножа, изви юмрука и измъкна оръжието от нея. Грабна ножа, изтегли се назад и се изправи на несигурни крака с нож във всяка ръка.

Нападателката лежеше на пясъка, неспособна да стане, и стенеше в полусъзнание.

Констънс се обърна към Диоген. Лицето му беше зачервено, дишаше учестено, а в очите му блестеше почти сексуална възбуда. Това беше старият Диоген, когото тя помнеше толкова добре. Той не направи никакъв опит да й помогне и не продума. Беше омаян от онова, на което току-що беше станал свидетел.

Тя почувства рязко замайване. Постави ръце върху коленете си и наведе глава в опит да я проясни, като дишаше дълбоко.

След миг чу гласа на Диоген. Вдигна глава, но той не говореше с нея. Изражението на похотливо доволство бе изчезнало от лицето му, сменено от дълбоко удивление и безпокойство, докато се взираше в една черна фигура, излязла от мангровите дървета. Фигурата пристъпи напред в последното проблясване на сумрака, облечена в черен неопрен.

— Аве, братко – поздрави Диоген с дрезгав глас.