Обсидиановата стая

62.

Пендъргаст взимаше стъпалата от мазето по две наведнъж, а Лонгстрийт го следваше по-бавно.

— Можем веднага да тръгнем – подхвърли Пендъргаст през рамо. – До Маратон са сто и шейсет километра със самолет. Оттам двамата можем да наемем плоскодънна лодка с пропелер – мисля, че каналите в този район на островите са много плитки. Ще бъдем на позиция малко след залез-слънце.

— Минутка – каза Лонгстрийт. Нещо в гласа му накара Пендъргаст да спре и да се обърне. – Какво искаш да кажеш с това „двамата“?

— Мисля, че е очевидно. Ти и аз.

— Тайна операция?

— Хирургически точен удар срещу Диоген.

Лонгстрийт поклати глава.

— Няма да го направим.

Пендъргаст се смръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Помниш ли какво каза в моя кабинет в Ню Йорк?

Пендъргаст не отговори.

— Каза следното: „Моят брат трябва да умре.“ Трябва да сме сигурни, напълно сигурни, че няма да преживее ареста.

— Точно така.

— Каза и нещо друго: „Дължим го на Майк Декър“.

Пендъргаст отново изчака.

— Ние двамата, като членове на Призрачната рота, сме дали кръвна клетва да отмъстим на всеки, убил един от нас.

— Fidelitas usque ad mortem.

— Точно така. Затова няма да сме ние двамата, които ще отидем на този Халсиън Кий. Ще отиде голям ударен отряд.

Пендъргаст слезе няколко стъпала.

— Хауърд, не е това начинът да проведем тази операция. Познавам брат си. Ние двамата, ако слезем тайно на острова, имаме най-голям шанс…

— Не. Има твърде много неизвестни. Не знаем кой друг е на острова. Не знаем каква охрана има. Не знаем какви мерки е предприел Диоген, за да укрепи или заложи капани около своето жилище. Освен това не разполагаме с достатъчно време. Ти сам каза, че трябва да го направим още тази вечер. Не разполагаме с време за разузнаване. Диоген е прекалено умен и непредсказуем.

— Точно затова…

— Чуй, Алойшъс. Откакто се върна в Ню Йорк, те оставих да действаш както сметнеш за добре. Повиках следователи, изгорих стотици работни часове за криминологични анализи. Последвах те във Флорида заради една прищявка. Задържах предаването на двата трупа, уредих ексхумацията на трети, за да можеш да малтретираш вече погребано тяло…

— В резултат открихме местонахождението на моя брат.

— Ти имаше нужната идея, но основната работа свърши „Призма“. Аз също порових, след като ми каза, че Диоген е жив. Той е отговорен не само за убийството на Майк, но и за смъртта на доктор Торънс Хамилтън, на артиста Чарлз Дюшамп, опита за убийство на бившата служителка на Нюйоркския музей Марго Грийн. За отвличането на жена, която мисля, че познаваш: Вайола Маскелене. Кражбата на една незаменима колекция диаманти от Нюйоркския музей и нейното унищожаване. Подбуждането на неколцина музейни служители към убийствена лудост. И накрая голям заговор, включващ гробницата на Сенеф в музея, за който не съм много наясно. Да не забравяме двете скорошни убийства в тукашната болница. И това са само престъпленията, за които се сещам в момента. Не се съмнявам, че са само върхът на айсберга. И ние ще премахнем един толкова опасен, смъртоносен психопат беглец с тайна операция? Моля? Само ние двамата? Не, сега, когато знаем къде е неговото скривалище, ще действаме по правилата. Да, ще оглавим операцията, но подкрепени от мощното присъствие на федерален спецотряд.

— Трябва да вземем предвид още една променлива: Констънс. Разказах ти нейната история. Тя е индивид с психическо увреждане, чийто начин на мислене не можем да предскажем. Може да е под влиянието на Диоген. Какъвто и да е случаят, не бива да рискуваме да я нараним.

— Ако е под негово влияние, може да стреля не по-зле от него. Моите хора ще бъдат изложени на опасност. Виж, ще направим всичко възможно да не я нараним.

— Ако пратиш спецотряд, ще има убити хора.

— Разбира се. Диоген ще бъде убит. Трябва ли да ти припомням отново какво ми каза. „Моят брат трябва да умре.“

— Хауърд…

Лонгстрийт вдигна ръка.

— Съжалявам, стари приятелю. Аз взех решение.

Настъпи кратко, напрегнато мълчание. Най-накрая Пендъргаст кимна леко.

Двамата продължиха към кабинета на отговорничката за регионалния офис на ФБР Вентрайс Меткаф, където Лонгстрийт й предостави много изненадваща информация и я помоли за помощ при планирането и провеждането на операция със спецотряд. Меткаф се съгласи. Тактическият операционен център на втория етаж беше задействан и тримата се преместиха там. Скоро към тях се присъединиха двама, после половин дузина и накрая няколко десетки агенти. Под ръководството на Лонгстрийт плановете за нощното нападение бяха съставени бързо и умело. Междувременно Пендъргаст стоеше настрана от групата в своя прословут черен костюм и скръстил ръце пред гърдите си, слушаше неподвижен като статуя, докато агентите се събираха. Нито по изражението на очите, нито по лицето му човек можеше да каже какви мисли се въртят в главата му.