Обсидиановата стая

56.

Вратите на гробището в Лейди Лейк, Централна Флорида, уместно наречено „Небесни порти“, бяха заключени с верига. В малкото пространство процесия от автомобили беше паркирана около един-единствен гроб, около който се издигаше жълт параван за уединение.

Зад него стояха няколко души: агент Пендъргаст, асоциираният изпълнителен директор по разузнаването Лонгстрийт, представител на местното обществено здравеопазване и един лекар от окръг Лейк на име Барнс, който беше назначен от съда да надзирава ексхумацията. Плюс двама гробари, които стояха до кръста в продълговатата дупка в калната пръст. Седмият от тази компания – Лушъс Гери, засега беше под земята някъде под краката на гробарите. Неговата поява на белия свят се очакваше съвсем скоро.

Пендъргаст и Лонгстрийт бяха застанали встрани от останалите и тихо разговаряха.

— Нека изясним нещо – точно казваше Лонгстрийт. – Твоят прапрачичо Енох Ленг е усъвършенствал еликсир, който може да увеличи изумително продължителността на човешкия живот?

Пендъргаст кимна.

— И една съставка, от която е имал нужда – поне в началото – е прясно изрязана cauda equina – снопчето нерви в основата на човешкия гръбначен стълб?

— Точно така.

— Той е използвал този еликсир за себе си, защото работел върху сложен проект, за чието завършване според него е била нужна по-голяма продължителност на живота от нормалната. Но преди да започне да го взима, го е изпробвал върху своята подопечна Констънс Грийн.

Пендъргаст отново кимна.

— Какъв точно е бил този сложен проект?

— Няма значение. Достатъчно е да кажа, че по-късно беше сметнат за ненужен.

Лонгстрийт сви рамене.

— Обаче по-късно през 40-те години на XX век модерната наука напреднала достатъчно, така че той бил способен да създава еликсира си от напълно синтетични източници. Повече не се налагало да убива човешки същества, за да се сдобива с тяхната caudae equinae.

— Точно така.

— И двамата с Констънс Грийн продължили да взимат тази нова синтетична разновидност на еликсира допреди около пет години, когато в замъка на „Ривърсайд Драйв“ влизат с взлом и Ленг е подложен на мъчения и убит.

— Да. Той отказа да разкрие тайната на еликсира.

— Какво стана с убиеца? – попита Лонгстрийт.

— Пак ще повторя – няма значение. Скоро след убийството той се присъедини към моя прапрачичо доктор Ленг.

— А Констънс?

— Аз намерих единственото останало копие от формулата и го изгорих. След смъртта на Ленг и без помощта на еликсира, Констънс започна нормално да остарява.

— Значи всъщност е родена през 80-те години на XIX век?

— Да.

— А ти си изгорил формулата. Божичко, какво решение! – Лонгстрийт изгледа Пендъргаст отстрани. – Алойшъс, удивително е колко много неща за себе си и твоето семейство не си ми казал.

— Какъв смисъл би имало? А както можеш да си представиш, много от тях са болезнени или унизителни, най-често и двете.

Двамата потънаха в мълчание и се заеха да наблюдават работата на гробарите.

Лонгстрийт се размърда и отново заговори:

— Предполагам, смяташ, че двамата в болницата са убити от Диоген. Убил ги е за тяхната caudae equinae.

— Да, вярвам, че е бил Диоген. Макар че ако се съди по доказателствата, е възнамерявал да убие само старата жена. Лекарят го е изненадал на местопрестъплението. За да не бъде разкрит, е убил мъжа и е изрязал и неговата caudae equinae – просто се е възползвал от възможността. След това е нарязал дивашки труповете с надежда да прикрие ексцизиите.

— Но защо? Ти каза, че си унищожил последното копие с формулата за еликсира на Ленг. Нима той го взима? Или госпожица Грийн в края на краищата е решила, че иска да остане млада?

— Не мога да кажа – измърмори след миг Пендъргаст. – Може да съществува и друго копие с формулата, за което аз не съм знаел. Но не бива да се забравя, че формулата, използвана от Ленг през последните шейсет години от живота му, е била синтетична – не е изисквала използването на cauda equina от човешко същество. Изглежда Диоген използва оригиналната формула. Това прави действията му двойно по-объркващи.

— Смяташ ли, че може да го е извършил някой друг, а това е само невероятно съвпадение?

Пендъргаст поклати глава.

— Не вярвам в съвпаденията. – След това стрелна поглед към Лонгстрийт. – А след случилото се с нас под онзи мост в Тайланд мисля, че и ти трябва да престанеш да вярваш.

Лонгстрийт кимна бавно.

— Прав си, вече не вярвам.

Откъм все по-дълбокия изкоп се чу глухо тупване и викът на единия от гробарите. Пендъргаст и Лонгстрийт се приближиха, докато двамата мъже разчистваха калта от паянтовия ковчег. След минути беше обезопасен с въжета, а после с усилия издърпан навън и поставен върху полиетиленово платнище, проснато на тревата. Представителят на общественото здравеопазване пристъпи и провери малката плочка, закрепена на капака на ковчега, и я сравни с надгробния камък и листа хартия, закрепен на клипборда, който държеше в ръка. След това кимна. Гробарите свалиха капака на ковчега и го сложиха настрана.

Вътре лежеше едрата фигура на Лушъс Гери, облечен в черен костюм и бяла риза с отворена яка на врата. Изглежда се бе оказал твърде голям за ковчега и погребалният агент беше извил краката му настрани, за да го побере. Очите му бяха големи и втренчени, а след смъртта затворническите татуировки бяха добили призрачен цвят.

Назначеният от окръга лекар започна да си слага ръкавиците, но Пендъргаст го беше изпреварил. Вече с ръкавици на ръцете, се впусна напред и изръмжавайки от усилието, обърна безцеремонно тялото в ковчега.

Изригна хор от протести.

— Алойшъс – извика Лонгстрийт, – какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Вместо да отговори, Пендъргаст просто посочи.

Както беше обичайно при евтините погребения, „костюмът“ на Лушъс Гери не покриваше цялото му тяло, а само торса и горната част на краката като чаршаф. Голият му гръб сега сочеше небето.

В долния край на гръбнака му се виждаше малка инцизия.

— Докторе? – каза Пендъргаст, докато сваляше ръкавиците си и ги хвърли в ковчега. – Бихте ли проверили тази инцизия?

След като за кратко се вторачи в агента на ФБР, лекарят коленичи до разкопания гроб и започна внимателно да оглежда среза.

Понеже нищо не каза, Пендъргаст продължи.

— Може ли да се каже, че cauda equina на починалия е отстранена?

Лекарят отговори с рязко кимване.

Когато чу това, Пендъргаст се обърна, промуши се между параваните и започна бързо да се отдалечава от гроба. Лонгстрийт погледа зад него, после се обърна и каза на другите:

— Благодаря ви, ние свършихме.

Отново в колата, докато караше бавно към вратите на гробището, Лонгстрийт си прочисти гърлото.

— Значи доктор Уолтър Лейланд, тоест Диоген Пендъргаст, е провел наредената от държавата екзекуция на Лушъс Гери. И в ролята на съдебен лекар е удостоверил неговата смърт. Правейки го, е успял да изреже cauda equina, без някой да забележи. Ако се погледне от друг ъгъл, човек би могъл да нарече цялата работа „красива симетрия“.

— Да, би могъл – кимна Пендъргаст.

Те почакаха пред вратата пазача да отключи и да свали веригата, за да могат да излязат.

— Едно е очевидно – продължи Лонгстрийт. – Диоген не е искал хората да знаят, че изрязва cauda equina. Иначе не би положил толкова усилия, включително да извърши екзекуция. – Той го погледна. – Има ли вероятност той да знае, че си жив?

Известно време Пендъргаст не отговори.

— Не мисля. Смятам, че е бил прекалено зает… с други дела. От друга страна, в бързането си да го намеря не си правех труда да се крия. Това е пропуск от моя страна. – Той се размърда на пътническата седалка. – Едно обаче е пределно ясно.

— Какво?

— Независимо дали моят брат знае, че съм жив или не, той е интуитивно предпазлив. Има само една причина, заради която си е направил толкова труд да скрие изрязването на тези caudae equinae: вероятността да съм още жив. Защото аз съм единственият човек на света, който би разбрал какво точно означава. И единствената причина да взима подобни мерки е, че е наблизо и възнамерява да остане тук.

— Искаш да кажеш, че…?

— Да, Диоген и Констънс са някъде тук, във Флорида… някъде наблизо.