Песен на сенките

30

Двамата детективи от отдел „Тежки престъпления“ към щатската полиция на Мейн пристигнаха в Бореас малко след като Чарли Паркър напусна офиса на Кори Блум. Казваха се Тайлър и Уелбеке и бяха базирани извън Белфаст. И двете бяха жени, малко по-млади от самата Блум. Тайлър беше по-бъбрива, докато Уелбеке беше по-сдържана, но Блум не усети негативно отношение у нито една от двете. Беше станало едва ли не задължително, когато на едно място се съберат две или повече ченгета, разговорът да се насочи към Оран Уайлд. Тайлър и Уелбеке сигурно бяха единствените детективи от отдел „Тежки престъпления“, които не бяха въвлечени в разследването и издирването. Първоначално, каза й Тайлър, тъй да се каже се вбесили, че са изтикани в периферията, но сега медиите започваха да разпитват как така един заподозрян в пет убийства тийнейджър продължава да се изплъзва от обединените сили на най-добрите в Мейн, и понастоящем Тайлър и Уелбеке бяха сред малцината, останали извън обхвата на точно тази лайняна буря. Трите жени прегледаха заедно събраната до този момент документация, която не беше кой знае колко, след което Кори Блум ги придружи да огледат паркинга, на който бяха открили колата на Бруно Пърлман, а след това и плажа при Мейсън пойнт. Слънцето вече клонеше към заник. Морето беше тъмно, по-тъмно, отколкото Кори Блум помнеше да го е виждала от много месеци насам, дотолкова, че сякаш полека-лека замърсяваше небето. До нея Тайлър потрепери.

— На зловещо място е изплувал.

Блум огледа крайбрежната ивица, като се опита да я види с нови очи. Допусна, че Мейсън пойнт не е най-хубавият плаж в Мейн, но през лятото не беше лош. Просто беше едно от онези места, които се нуждаят от хора да му вдъхнат живот — така де, живи хора. Един труп нямаше как да подобри нещата.

— Не е толкова зле — каза тя. — Както и да е, не мисля, че за Бруно Пърлман е имало кой знае какво значение.

— Предполагам, че не.

Уелбеке се обади. От пристигането си в Бореас не беше казала почти нищо, предпочиташе да оставя говоренето на Тайлър, като се намесваше само за да поясни определени моменти. Тя беше по-привлекателна от Тайлър, но по суров начин, и излъчваше негативност. Блум предположи, че вероятно няма много приятели. Беше еднакво заплашителна и за двата пола.

— Кога Чарли Паркър се замеси във всичко това? — попита тя. Блум се опита да долови отсянката, която се криеше зад въпроса й.

Неодобрение? Не, не беше точно това. Обаче беше изречено с определен тон.

— Ден-два, след като трупът беше открит.

— Какво каза той?

— Просто повдигна някои въпроси, нищо повече.

— Какви например?

Уелбеке беше настоятелна, Блум не можеше да не й го признае. Тя нямаше какво да крие, затова преразказа своето вземане-даване с Паркър възможно най-подробно.

— Позволили сте му да направи оглед на автомобила? — попита Уелбеке и този път Блум наистина не хареса тона й. — Предоставили сте му възможност да замърси местопрестъплението?

— Ако не го бях направила — каза Блум, — то тялото на Пърлман още щеше да кисне в хладилника в погребалното бюро. Никой от „Тежки престъпления“ не се беше засилил насам, докато Паркър не прояви интерес.

— Значи ви е необходим частен детектив да ви каже как да си свършите работата? — попита Уелбеке.

— Не, но на вас очевидно ви трябва.

Уелбеке изви врат, все едно го разкършва преди бой. Досега Блум беше виждала само мъже да го правят, и то най-често от типа грамадни задници, които си търсят белята, но са прекалено тъпи да разберат, че като дадат знак за намерението си, предоставят на противника време да реагира и да ги повали. Това накара Блум да уважава по-малко Уелбеке, от което й стана неприятно. Не обичаше да вижда жени да се държат зле като мъжете, особено ченгета. Полицията си оставаше дълбоко сексистка среда и жените винаги трябваше да отговарят на по-високи стандарти от мъжете при всякакви обстоятелства, докато в същото време се очакваше да се провалят в достигането им. Тя просто се зарадва, че предшественикът й вече не е наблизо, та да стане свидетел на това спречкване. То само щеше да потвърди всичко, което Ерик Ланг и неговите сподвижници мислеха за жените.

Тайлър, която досега бе наблюдавала всичко някак развеселено, избра тъкмо този момент да се намеси като омиротворител.

— Ей, ей! Никой не размахва пръст в случая, ясно ли е? — Обърна се към Блум. — Вероятно ще се съгласите, че има определен ред на вършене на нещата, а това тук е малко нетрадиционно, нали разбирате? Но според мен не е нанесена някаква вреда, нали, Стейси?

Изражението на Уелбеке показваше, че според нея вероятно е нанесена изключително голяма вреда, но се задоволи с извръщане на поглед и едно свиване на рамене от типа „Все едно ми пука“ към света изобщо. Мяу-у, помисли си Блум — паничка с шибано мляко за детектив Уелбеке, моля.

Тайлър обърна гръб на партньора си и тръгна към оголената скала, която беше дала името на Мейсън пойнт. Блум я последва, тъй като не искаше да остава насаме в компанията на Уелбеке по-дълго от необходимото. Тайлър наблюдаваше прииждането на прилива. Дори от мястото, на което стоеше, се виждаха коварните мъртви течения.

— Хората плуват ли тук? — попита.

— На паркинга има табели, предупреждаващи за прилива и отлива — каза Блум. — Обикновено има една-две и на пясъка, но в момента се пребоядисват преди началото на сезона.

Тайлър вдиша дълбоко морския въздух.

— Откога сте партньори с Уелбеке? — попита я Блум.

— От няколко месеца. Мой ред е — вие ли казахте на Паркър за белезите по черепа на Пърлман?

Блум усети как се изчервява. Продължаваше да смята, че не бе направила нищо лошо, държейки го в течение, но строго погледнато не трябваше да споделя нищо с него. Това важеше за всичко, което се беше случило, което пък ги връщаше на отправната точка — едно тяло, замръзнало в камерата, докато трийсетината най-добри детективи в Мейн, заедно с още ченгета от съседните щати, преследват призрака на един тийнейджър.

— Да — отвърна тя, — аз му казах.

— Уелбеке е човек на реда, нали разбирате? И технически е права за всичко, което каза. Познавате ли Гордън Уолш от „Тежки престъпления“ в Мейн?

— Не.

— Може да се каже, че той е мой ментор. Добър полицай е. Освен това е човекът, с когото Паркър е говорил за Пърлман. Ако Уелбеке има проблем с нещо, станало тук, тя ще трябва да го отнесе до Уолш, а той изпитва голямо уважение към Паркър. Но тя няма да се оплаче. Просто изпуска пара. Както ви казах, тя си пада по реда, но това невинаги е нещо лошо, особено сега, когато тук може би говорим за разследване на убийство.

— Разбирам.

И наистина разбираше. Тайлър даваше на Блум да разбере, че тя ще се погрижи за Уелбеке, а в замяна искаше Блум да затвори канала за комуникация между себе си и Паркър.

— Той далеч от тук ли живее? — попита Тайлър.

— Само на няколко мили, но в другия край на града. Живее в едната от двете къщи в залива Грийн Херън.

— Кой е наел другата?

— Жена на име Рут Уинтър и дъщеря й.

— Местни ли са?

— Почти — тя е от Пирна. Премести се тук неотдавна. Защо питате?

— Просто съм любопитна.

— Ако искате да идете там и да говорите с Паркър, ще ви дам насоки. Отбивката за залива лесно може да се пропусне, особено когато се стъмва.

— Става и утре — каза Тайлър. — Сега искам копия на цялата ви документация, а после ще се регистрирам в мотела, ще си взема душ и ще вечерям някъде. Приемам всякакви предложения.

Блум й препоръча няколко заведения, докато крачеха към мястото, на което стоеше Уелбеке, а после трите жени се отправиха към автомобилите си. Блум ги поведе към кабинета си. Предвиждайки молбата й, тя беше подготвила исканите копия преди пристигането на детективите, а всичката останала информация вече беше въведена в системата, така че предаването й не отне много време. Уелбеке благодари на Блум на тръгване, при това като че ли искрено. Блум проследи как потеглиха с колата през процепите на щорите. Престън дойде при нея.

— Какви са? — попита я.

— Стават.

— И двете ли? Високата ми прилича на кучка.

— Не, и тя е окей.

— Хм — измънка Престън, все едно нравите по тоя свят не спират да я изненадват.

— Между другото — каза Блум, — ако господин Паркър ни потърси пак, било то по телефона, или лично, приеми съобщение, но му кажи, че не съм на разположение в момента.

— Разбрано. Има ли някакъв проблем?

Блум съгледа собственото си отражение в прозореца и се улови, че се усмихва.

— Мери, струва ми се, че що се отнася до него, проблемите са неизменно състояние на битието.