Песен на сенките

64

В къщата на детектива светеше, но Вернер не видя и следа от Паркър. Сякаш смъртта на Енгел и Хумел и откритието, че Теодора Хумел е дете на баща си по отношение на способностите й за самосъхранение, Вернер имаше чувството, че почти са избегнали опасността.

Баулман все така го тревожеше, но със смъртта на Енгел заплахата за стареца беше отслабнала. Разбира се, ако се разровеха достатъчно надълбоко, могат да открият още несъответствия в документите на Баулман, но щеше да им отнеме много време да изготвят приложим съдебен иск срещу него — ако изобщо успееха да го направят. Все още имаха съюзници в Германия, последните останки от Kamaradenwerk^[41], а досиетата лесно се губят, дори в днешната компютаризирана ера. Щеше да е по-малко сложно от това да се отърве от Баулман, особено щом от Министерството на правосъдието още кръжаха около него, независимо от какво разстояние. Но ако се стигнеше дотам, щеше да намери начин да отстрани Баулман от картинката, такъв, който нямаше да привлече твърде много внимание. В миналото щеше да е трудно, защото Баулман беше дилетантският счетоводител, Geldscheisser, но сега парите бяха сведени до дребни стотинки на дъното на буркана и заедно с тях се беше изпарила и значимостта на Баулман за всички тях.

И така, оставаше само детективът. Продължителното му присъствие в Бореас беше злополучно обстоятелство, а посещението му в дома на Вернер дълбоко бе разстроило пастора. Беше решил да не мести тялото на Оран Уайлд. Подобно поведение криеше прекалено голям риск. Може би когато всичко това свършеше…

Вернер знаеше, че трябва да убие детектива. Не само защото Паркър щеше да продължи да се рови, тъй като това само по себе си нямаше задължително да го отведе до тях, а може би заради факта, че той притежаваше някакъв необясним късмет. Беше резултат от упоритостта му, предполагаше Вернер. Какъв беше онзи стар цитат от Уди Алън: „Осемдесет процента от успеха е да се появиш на правилното място в подходящия момент?“ Е, Паркър се бе появил и веднъж щом се настани, отказа да си тръгне. Ако човек има търпението да почака и да наблюдава достатъчно дълго, част от света ще му се разкрие, особено ако вече е наясно какво се надява да зърне.

Но Вернер също така признаваше пред себе си, че иска да убие детектива. Ако беше още жив да го види, Щайгър вероятно щеше да се убеди, че е сгрешил, поне до известна степен, относно природата на Вернер. Убиването може и да не му доставяше удоволствие, но го беше дарило с усещане за призвание, отвъд това да лицемерничи пред бог, в когото често му беше трудно да повярва.

Откъм северните сенки на плажа изникна фигура. Беше детективът. Носеше долнище на анцуг, стара тениска и разкопчан блузон с качулка. Вернер беше дочул, че детективът редовно се разхожда по брега като част от възстановителните му упражнения. Явно беше възобновил този си навик. Вернер провери колко е часът. Дали детективът беше мъж на рутината? Най-вероятно, но Вернер реши да му отпусне един час по-рано или по-късно за всеки случай.

Ден-два, помисли си. Ще му дам ден-два с надеждата съдбата да се намеси. Ако ли не, ще го убия.