Песен на сенките

70

Имотът на Вернер беше претърсен с радар за улавяне на аномалии в почвата. В резултат бяха изкопани три дупки, но откриха само стар насмолен брезент и животински останки. На втория ден забелязаха купчината компост. Вернер си беше изградил дървена конструкция за органична тор и я беше разположил в края на двора под шубрак дървета. Имаше известно безпокойство, че горещината, излъчвана от купа, ще прецака апаратурата, затова решиха да извършат проучвателно разкопаване след преместването на конструкцията.

Откриха трупа на Оран Уайлд, заровен на едва половин метър под земята.

Понякога присъдите са резултат от щателна полицейска работа, от хиляди часове усилен труд. Понякога се появява свидетел. Понякога някой прави признание.

Понякога ти се разминава.

Седмица след смъртта на Вернер на стария адрес на Бруно Пърлман се получи писма от фирма, отдаваща под наем лични пощенски кутии, която се намираше на три километра от къщата му, в което го уведомяваха, че двумесечният му договор за наем е на път да изтече и му предлагаха едногодишен наем на цената на шестмесечен, ако реши да удължи договора. Беше взета съдебна заповед за отваряне на кутията, в която бяха открити документи, касаещи покойния Бернхард Хумел, познат още като Удо Хох, бивш пазач в концентрационния лагер Любско, както и друг жител на Мейн на име Амброуз Рийз, некатегорично идентифициран от Пърлман като Анселм Тромлер, Obersturmbannführer^[42], полковник и инженерен специалист в концентрационния лагер Мителбау-Дора. Както изглежда, в крайна сметка Пърлман не се бе оказал чак такъв фантазьор, макар в началото да не беше ясно как е стигнал до тези мъже. Накрая се установи, че разследването му е било възможно най-първичното — след ареста на Енгел, той се позовал на избирателните списъци, за да селектира американците с германски произход, които живеят в Мейн, и чиято възраст отговаря на тази на Енгел. После започнал тайно да ги снима и да ги сравнява с наличните снимки на мъже и жени, служили в Любско, използвайки относително прост софтуер за състаряване на изображения.

Пощенската кутия на Пърлман съдържаше още две висококачествени фотографии, които не бяха нито от официалните идентификационни документи на Нацистката партия, нито снимани от самия Пърлман. Едната изобразяваше жена в профил, чието лице беше почти напълно скрито от русата й коса, с вдигната лява ръка с насочен револвер. Беше заобиколена от малка тълпа есесовски офицери и други мъже. Не ставаше ясно в какво точно се цели, но при увеличение се виждаше, че двете фигури на земята вдясно от нея са тела на голи мъже. Втората снимка показваше друга жена, застанала до черна дъска, която сочеше някакъв надпис с парче тебешир в дясната ръка. Светлата й коса беше вдигната на кок. Пред нея имаше две редици подрастващи, първите застанали прави, вторите на колене. Надписът на дъската гласеше: „Der Jahrgang 1938, Klassenlehrer Fräulein Görski“, Клас 1938 г., класен ръководител госпожица Горски. Това беше снимка на абитуриентите от 1938 г. с тях- ната класна Иша Горски, по-късно Иша Уинтър, в Еврейското частно училище „Бирхоф“ в Аахен. На гърба на снимката Пърлман беше записал имената на някои от учениците и лагерите, в които са били изпратени.

Нито един от тях не беше преживял войната.

Мари Демиърс се отби у Чарли Паркър на път за летището в Портланд, откъдето щеше да си хване полета до Вашингтон. Амброуз Рийз беше разпитан в дома му, където отрече да знае каквото и да било за Анселм Тромлер. Но Демиърс беше изровила отнякъде официален формуляр за наборно нареждане от Мителбау-Дора, подписано с името Тромлер, както и снимки и документи, които проследяваха пътуването му от Германия до Аржентина, а после и до САЩ, по което време Тромлер се превърнал в Рийз. Като оставим настрана леко отслабналото лице, снимката на Тромлер от документите за членство в нацистката партия беше почти идентична с тази от документите му за Службата по имиграция и натурализация. Демиърс смяташе, че разполагат с достатъчно доказателства, за да задействат съдебна процедура за денатурализация и екстрадиция — в случай че той останеше жив достатъчно дълго. Всичко това беше обяснено на Рийз, докато той си седеше в стола, кислородът проникваше в него със съскане, синът му го съветваше да не казва нищо, докато не наемат адвокат, а снаха му наблюдаваше в безмълвен потрес.

И тогава, тъкмо когато Демиърс и Толер се канеха да си тръгват, Рийз си призна. Не го направи от срам, от вина или дори в търсене на някаква странна разтуха.

Направи го, мислеше си Демиърс, от гордост.

Детективът възбуждаше любопитството на Демиърс. Тя нямаше нищо против да обсъди с него подробностите по случая, както и онова, което бяха открили в пощенската кутия под наем на Пърлман. И без друго всичко щеше да стане обществено достояние.

— Но не сте открили нищо за Баулман, така ли? — попита Паркър.

— Не, само за Рийз, за Хумел и снимките. Още работим по установяването на самоличността на втората жена, но сме почти сигурни, че е Магда Пробст, съпругата на оберщурмфюрера Лотар Пробст, командващ Експерименталния лагер в Любско. — Тя извади една папка от чантата си и му показа снимките.

— Той е този отдясно — посочи тя.

Но Паркър не гледаше снимката на жената с оръжието. Гледаше снимката на Иша Горски.

И разбра.