Песен на сенките

76

През следващия уикенд Сам му дойде на гости. Паркър се срещна с Рейчъл в град Конкорд в петък вечерта, за да вземе дъщеря си и да увери бившата си половинка, че ще върне Сам на същото място в късния неделен следобед. Двамата със Сам отидоха на кино в „Никелодеон“ в Портланд и ядоха чеснов хляб с прошуто, а след това и пица в „Корнър руум“. После се разходиха край брега и се прибраха в Скарбъроу. Сам си изми зъбите и изчака баща си да я целуне за лека нощ. Щом той се наведе над нея, тя го прегърна силно и прошепна в дясното му ухо:

— Трябва да престанеш да разпитваш за мен, тате.

Той замръзна. Опита се да я избута назад, за да види лицето й, но хватката около врата му беше като менгеме.

— Откъде знаеш? — попита я.

— Дженифър ми каза — отвърна тя.

Боже мой, господи боже мой…

— Ти можеш да видиш Дженифър?

— Винаги съм можела да я видя.

В този миг той си помисли, че разбира предназначението си, причината за всичката тази кръв, за яростта, за скръбта и болката. Какво му беше казала Рут Уинтър? Понякога ми се струва, че сме оставени тук само за да се грижим за децата си, докато не станат готови да се погрижат сами за себе си.

— Сам, аз не…

— Чуй ме, тате. Моля те. Не можем да говорим за това. Просто не можем.

— Но защо?

— Защото още не е дошло времето.

Тя го пусна, но само толкова, че да може да го погледне, да може да сложи ръце на лицето му и да прецени реакцията му, а той си помисли, че никога не се е вглеждал в нечии толкова красиви и същевременно толкова древни очи.

— И защото те слушат — каза тя с тон, от който сърцето му едва не замря. — Те винаги слушат. Трябва да бъдем предпазливи, тате, понеже те ще чуят. Ще чуят и ще дойдат…