Песен на сенките

7

По-късно същия следобед в залива Грийн Херън Аманда Уинтър отвори входната врата на къщата и намери оставен на стъпалото плик. Майка й беше уведомила, че няма да я праща на училище до края на седмицата. Отгоре на останалите й проблеми Аманда страдаше от тежка астма. Миналата нощ дишането й бе особено затруднено, а на сутринта все още не се беше оправила съвсем. Освен това май беше настинала, тъй че беше най-разумно да бъдат предпазливи.

Въпреки че морският въздух беше добър за нея, къщата я отегчаваше. Уви се в топли дрехи и излезе на разходка по плажната ивица. Пликът обаче я спря насред крачка. Беше адресиран до майка й, с черни главни букви и изглеждаше тежък. Нямаше марка, което означаваше, че някой го бе оставил лично.

— Мамо — извика. — Имаш поща.

Рут Уинтър излезе от трапезарията, където си беше устроила малко работно пространство. Работеше като независим финансов планьор и съветник и помагаше на хората за всичко от парични потоци и бюджетиране до инвестиране и покупки на къщи. Това, че се самоосигуряваше, беше улеснило преместването в Бореас, макар дъщеря й все още да не разбираше причините за него. С малко късмет никога нямаше да разбере.

Рут взе плика. Вътре имаше нещо малко, но обемисто.

— Благодаря ти, миличка. Не се отдалечавай много.

— Да, мамо.

— И не си разкопчавай палтото.

— Знам.

— Носиш си инхалатора, нали? За всеки случай.

Аманда бръкна в джоба си и размаха апаратчето.

— Добро момиче.

Погледа как дъщеря й тръгва към камъните и пясъка със заровени в джобовете ръце, вирната нагоре глава в опит да подуши въздуха и надигащи се гърди, за да поеме почти комично пресилено дъх или поне толкова, колкото запушените й въздушни пътища позволяваха.

Рут отвори плика. Вътре имаше мъжки портфейл. Извади шофьорската книжка отвътре и прочете името: Бруно Пърлман. Там беше сгънато на две и жълто лепящо се листче. Разгъна и него. Със същите главни букви като тези на плика пишеше

Рут изтича до банята и повърна.

През остатъка от деня в Бореас се говореше единствено за тялото на брега. Бяха предприети подготвителни мерки то да бъде транспортирано до Огъста за аутопсия, но от отдела по съдебна медицина в Мейн отбелязаха, че може да им отнеме няколко дни, докато стигнат до него — и тъй като следователно нямаше особено належаща нужда, тялото остана в „Крамър и синове“. Дадоха описанието му във вестника и на телевизионните предавания, в случай че се появеше някой, който би могъл да им помогне с идентифицирането.

А този, който вече знаеше истината, наблюдаваше всичко отстрани, докато не осъзна, че трябва да се задейства.