Пътят

Беше се надявал, че ще намерят нещо пропуснато от мародерите, но напразно. Ритаха с крака боклуците между рафтовете. Стари опаковки, списания и вечната пепел. Мъжът огледа лавиците, търсейки витамини. Отвори вратата на едно хладилно помещение. От тъмнината дойде киселата зловонна миризма на мъртъвците и побърза да затвори. Стояха на улицата. Погледна сивото небе. Леките струйки пара от дъха им. Момчето беше капнало от умора. Мъжът го хвана за ръката. Трябва да търсим още, каза той. Трябва да продължим да търсим.

Къщите в покрайнините на града не предложиха почти нищо повече. Влязоха по задните стълби в една кухня и започнаха да ровят из шкафовете, чиито врати бяха отворени до една. Метална кутия със сода на прах. Мъжът се спря, загледан в нея. Преровиха чекмеджетата на един бюфет в трапезарията. Сетне влязоха във всекидневната. Свитъци от паднали тапети се търкаляха по пода като древни документи. Остави момчето на стълбите, поверявайки му саката, а в това време той се качи на горния етаж.

Навсякъде миришеше на влага и гнило. В първата спалня имаше изсъхнал труп, завит до шията. Останки от изгнила коса по възглавницата. Мъжът хвана долния край на одеалото и го дръпна, след това го изтупа, сгъна го и го сложи под мишницата си. Претършува бюрата и писалищата. Лятна рокля на телена закачалка. Нищо. Тръгна надолу по стълбите. Стъмваше се. Хвана момчето за ръка и излязоха през предната врата на улицата.

На върха на хълма той се спря и втренчи поглед в града. Мракът се спускаше бързо. Мрак и студ. Метна двете сака на раменете на момчето върху якето и останалите му дрехи.

Много съм гладен, татко.

Знам.

Ще си намерим ли нещата?

Да, знам къде са.

Ами ако някой друг ги намери?

Няма да ги намерят.

Дано да е така.

Не се тревожи. Хайде.

Какво беше това?

Не чух нищо.

Слушай.

Не чувам нищо.

Те се ослушваха. Сетне в далечината се чу лай на куче. Мъжът се обърна и погледна към тъмнеещия град. Това е куче, каза той.

Куче?

Да.

Откъде е дошло?

Не знам.

Ние няма да го убием, нали, татко?

Не. Няма да го убием.

Мъжът погледна надолу към момчето, което трепереше под няколкото ката дрехи. Наведе се и го целуна по грапавото от песъчинки чело. Няма да му направим нищо, каза той. Обещавам.

Спаха в една кола под някакъв надлез, завити със саката и одеалото. В мрака и тишината той виждаше малки случайни светлини да пробягват върху мрежата на нощта. Всички горни етажи на сградите бяха тъмни. Там ще е трудно да се носи вода. Освен това някой може да те прогони с дим. Какво ли ядяха? Бог знае. Те седяха, завити с палтата си и гледаха през прозорците. Кои са те, татко?

Не знам.