Пътят

Преплува разстоянието по протежение на стоманения корпус, обърна се и се задържа във водата, задъхан от студ. По средата на яхтата перилата бяха почти над водата и той се изтегли нагоре към прикрепената към ахтерщевена12 напречна греда. Стоманата на корпуса беше сива и проядена от солта, но въпреки това изтърканите позлатени букви все още се четяха. „Пахаро де Есперанца“. Тенерифе. Имаше две железни греди за спускане на спасителна лодка, но самата лодка я нямаше. Хвана се здраво за перилата и след още известно усилие беше на борда. Обърна се и приклекна, треперейки, върху наклонената дървена палуба. Парчета от скъсани стоманени въжета висяха от винтовите обтегачи. По дъските на местата, откъдето бяха откъртени различни съоръжения, имаше раздробени дупки. Някаква ужасна сила беше помела палубата. Той махна на момчето, но то не му махна в отговор.

Кабината беше ниска, със сводест покрив и няколко люка отстрани. Мъжът се наведе, изтри солта от един от тях и надникна вътре, но не видя нищо. Натисна дръжката на ниската врата от тиково дърво, но тя беше заключена. Блъсна я с кокалестото си рамо. Огледа се за нещо, с което да я разбие. Трепереше неудържимо и зъбите му тракаха. Замисли се дали да не се опита да я отвори с ритник, но реши, че идеята не е добра. Хвана лакътя си и отново блъсна вратата с рамо. Стори му се, че поддаде. Съвсем леко. Продължи да нанася удари с рамо. Страничната част на касата изпращя, най-накрая вратата се отвори рязко и той слезе по стълбите към кабината.

Подът беше осеян с вонящи мокри хартии и боклуци. Над всичко тегнеше кисела миризма. Влажно и лепкаво. Беше предположил, че яхтата е оплячкосана, но всъщност разрухата се дължеше на морето. В средата на салона имаше махагонова маса с рамка по средата, която да задържа предметите при вълнение. Вратичките на шкафовете зееха отворени и цялата посуда беше придобила зеленикаво матов оттенък. Тръгна към предните каюти. Мина покрай камбуза13. Брашно и кафе по пода. Смачкани консерви, покрити с ръжда. Клозет с тоалетна чиния и мивка от неръждаема стомана. Слаба морска светлина се процеждаше през люковете. Инструменти и предмети, разпилени навсякъде. Спасителни пояси, люшкащи се над просмукалата се вода.

Наполовина беше очаквал да види нещо ужасно, но вътре нямаше нищо такова. Дюшеците в кабините бяха паднали на пода, а завивките и дрехите бяха на купчина покрай стената. Всичко беше мокро. При носа имаше нещо като килер, чиято врата беше отворена, но беше прекалено тъмно, за да види какво има вътре. Наведе се и опипа с ръка. Дълбоки сандъци с дървени капаци на панти. Морски принадлежности и въжета, струпани на купчина на пода. Започна да изважда всичко и да го нарежда върху наклоненото легло. Натъкна се на един влажен пуловер и го нахлузи през главата си. Намери чифт жълти гумени обувки, шушляково яке с цип и вкоравени жълти мушамени панталони с тиранти. След като се облече и обу, се върна на палубата. Момчето седеше, където го беше оставил. То скочи уплашено, когато го видя, и мъжът разбра, че не го беше познало в новите му дрехи. Аз съм, извика, но момчето просто стоеше там, без да реагира. Той му махна и отново тръгна надолу.

Във втората каюта под леглото имаше чекмеджета, които бяха непокътнати. Отвори ги и намери вътре наръчници и документи на испански. Няколко калъпа сапун. Покрита с плесен черна кожена чанта, в която имаше книжа. Пъхна сапуна в джоба на якето си и се изправи. По леглото бяха пръснати книги на испански, издути и безформени. Един-единствен том стоеше все още на окачената на стената лавица.