Пътят

Тръгнаха през тъмната гора. Имаше луна някъде там зад пепелявите надвиснали облаци и виждаха смътните очертания на дърветата. Залитаха като пияни. Ако ни намерят, те ще ни убият, нали, татко?

Шт. Без повече приказки.

Нали, татко?

Шт. Да. Ще го направят.

Нямаше никаква представа в каква посока вървят и се страхуваше, че могат да направят кръг и да се върнат обратно при къщата. Опита се да си припомни каквото знаеше по въпроса, чудейки се дали това не са само приказки. В каква посока се отклоняваха изгубените? Може би това зависеше от обстоятелството дали си на северното, или южното полукълбо. Или дали си служиш с дясната, или с лявата ръка. Най-накрая пропъди тези мисли заедно с идеята, че има нещо, което можеше да коригира. Умът му изневеряваше. Призраци, които бяха спали хиляди години, бавно се надигаха от съня си. Как можеше да коригира това? Момчето вървеше, олюлявайки се. Заваляйки думите, то поиска мъжът да го носи. Той го взе на ръце и детето моментално заспа на рамото му. Знаеше, че не може да го носи дълго.