Пътят

Когато се събуди, газовата лампа на тавана леко съскаше. Видя осветените стени на бункера с наредените до тях кутии и щайги. Не знаеше къде се намира. Лежеше, завит с якето си. Надигна се и погледна спящото момче на другото легло. Беше си свалил обувките, но не помнеше кога. Измъкна ги изпод леглото, обу се, изкачи се по стълбата, измъкна клещите от резето, вдигна капака и надникна навън. Ранна утрин. Погледна към къщата, сетне към пътя и тъкмо щеше да затвори капака, когато се спря. Смътната сива светлина беше на запад. Бяха спали през цялата нощ и през целия следващ ден. Дръпна капака, подсигури го отново, слезе по стълбата и седна на леглото. Обходи запасите с поглед. Беше решил, че краят е дошъл, но сега нещата се бяха променили и трябваше да ги обмисли. Всеки можеше да види капака на двора и веднага щеше да се досети накъде води той. Налагаше се да измисли нещо. Това не беше скривалище в гората. Ни най-малко. Най-накрая стана, тръгна към масата, където имаше малка газова печка с две дюзи, запали я, изнамери един тиган и един чайник и отвори една пластмасова кутия с кухненски прибори.