Пътят

Мъжът се спря при задната врата и погледна полето, пътя отвъд него и голата пустош отвъд пътя. Във вътрешния двор имаше иззидано барбекю, направено от 200-литров варел, разрязан по края с горелка и сложен върху желязна рамка. Няколко мъртви дървета на двора. Ограда. Ламаринена барака за инструменти. Той отметна одеалото си и го хвърли върху раменете на момчето.

Искам да ме чакаш тук.

Искам да дойда с теб.

Отивам само да хвърля един поглед. Просто постой тук. Ще можеш да ме виждаш през цялото време. Обещавам ти.

Той прекоси двора и бутна вратата, все още държейки пистолета. Беше нещо като градинска барака. Мръсен под. Метални рафтове с пластмасови саксии по тях. Всичко беше покрито с пепел. В ъгъла стояха градински инструменти. Косачка. Дървена пейка под прозореца, а до нея метален шкаф. Отвори го. Стари каталози. Пакети със семена. Бегония. Грамофонче. Натъпка ги в джоба си. За какво ли му бяха? На най-горния рафт имаше две кутии с машинно масло, той пъхна пистолета в колана си, пресегна се, взе ги и ги сложи на пейката. Бяха много стари, направени от мукава с метални капачки. Маслото се беше просмукало през картона, но все пак изглеждаха пълни. Отстъпи една крачка и погледна през вратата. Момчето седеше на задните стълби на къщата и го наблюдаваше. Когато се обърна, видя метална кутия с бензин в ъгъла зад вратата. Знаеше, че в нея не би могло да има гориво, но когато я повдигна леко с крак и я пусна да падне отново на земята, отвътре се чу лек плисък. Взе я, отнесе я на пейката и се опита да развие капачката, но не можа. Извади клещите от джоба на палтото си и опита с тях. Те едва успяха да обхванат капачката, но все пак тя поддаде, той я сложи на пейката и поднесе кутията към носа си. Гранива стара миризма. Но това беше бензин и той щеше да гори. Зави капачката на мястото й и пъхна клещите в джоба си. Огледа се за някакъв по-малък съд, но не намери. Не трябваше да изхвърля бутилката. Започна да тършува из къщата.

Докато вървеше през моравата, му прилоша и трябваше да спре. Помисли си, че може да е от миризмата на бензина. Момчето продължаваше да го гледа. Колко дни оставаха до смъртта? Десет? Нямаше да бъдат много повече. Не можеше да мисли. Защо беше спрял? Извърна се и погледна тревата. Тръгна обратно. Опипваше земята с крак. Спря се и отново се обърна. Сетне закрачи към бараката. Върна се с една права лопата и заби острието й на мястото, където беше стоял преди. Започна да копае, хвърляйки пръстта настрани.

Напредваше бавно. Боже, беше толкова уморен. Облегна се на лопатата. Вдигна глава и погледна момчето. То не беше помръднало. Наведе се и продължи да копае. Скоро се наложи да почива след всяка лопата пръст. Онова, което най-накрая намери, беше парче шперплат, покрит с битумна настилка за покрив. Откопа краищата. Това беше врата, може би деветдесет на сто и осемдесет сантиметра. В единия край имаше резе с катинар, завит в найлонова торба. Почина си, облегнат на лопатата, заровил чело в свивката на лакътя си. Когато вдигна глава, момчето стоеше на двора само на няколко крачки от него. Беше уплашено. Не я отваряй, татко, прошепна то.

Всичко е наред.

Моля те, татко. Моля те.

Всичко е наред.

Не, не е.

То бе стиснало юмруци пред гърдите си и подскачаше от страх. Мъжът пусна лопатата на земята и го прегърна. Хайде, каза той. Да отидем да поседнем на верандата и да си починем малко.

И след това ще си тръгнем?

Нека просто да поседим малко.

Добре.

Седяха, наметнати с одеалата, и гледаха към двора. Останаха така дълго. Опита се да обясни на момчето, че там не е погребан никой, но то просто се разплака. По едно време дори му мина през ума, че детето може да е право.

Нека да поседим, каза той. Няма дори да говорим.

Добре.

Обиколиха отново стаите на къщата. Мъжът намери бирена бутилка и дрипаво парче от парцал, скъса една лента от него и я напъха в гърлото на бутилката с рамото на закачалка за дрехи. Това е нашата нова лампа, каза той.

А как ще я запалим?

Намерих малко бензин в бараката. И малко машинно масло. Ще ти ги покажа.

Добре.

Хайде, рече мъжът. Всичко ще бъде наред. Обещавам.

Но когато се наведе да види лицето на момчето под одеалото, го обзе страх, че се е случило нещо, което не може да бъде поправено.

Те прекосиха двора и отидоха при бараката. Мъжът сложи бутилката на пейката, извади отвертката, проби дупка в една от кутиите с масло и сетне още една по-малка, така че да може да тече. Извади фитила от бутилката и я напълни до средата. Старото масло се беше сгъстило заради студа и течеше едва-едва. Разви капачката на тенекията с бензин, откъсна малка хартиена ивица за разпалване от единия от пакетите със семена, наля бензин в бутилката, сложи палеца си на отвора й и я разклати. Сетне сипа част от сместа в глинен съд, взе парцаления фитил и го натика обратно в бутилката с отвертката. Извади парче кремък от джоба си, приготви клещите и удари кремъка в назъбения накрайник на клещите. Опита няколко пъти, сетне се спря и сипа още бензин в съда. Може да пламне изведнъж, каза той. Момчето кимна. Мъжът насочи искрите към глинения съд и пламъкът лумна с тихо свистене. Сетне взе бутилката, наклони я, запали фитила, духна огънчето в съда и подаде димящата бутилка на момчето. Ето, каза той. Вземи я.

Какво ще правим сега?

Дръж си ръката пред пламъка. Не го оставяй да изгасне.

Мъжът стана и извади пистолета от колана си. Този капак прилича на другия, каза той. Но не е като него. Знам, че те е страх. Но всичко ще бъде наред. Мисля, че там може да има разни полезни неща и трябва да надникнем. Няма къде другаде да отидем. Така стоят нещата. Искам да ми помогнеш. Ако не искаш да държиш лампата, ще трябва да вземеш пистолета.

Ще държа лампата.

Добре. Така правят добрите момчета. Те продължават да се опитват. И никога не се предават.

Добре.

Той поведе момчето към двора, а след тях лампата оставяше черна диря от дим. Тикна пистолета в колана си, взе лопатата и започна да кърти резето от шперплата. Подпъхна острието под края му и дръпна дръжката към себе си. Коленичи, завъртя катинара, докато накрая го откъсна от дървената плоскост, и го сложи в тревата. Повдигна малко капака с края на лопатата, подхвана го и изправяйки се, го отвори. Покрай дъските се търкулнаха буци пръст и изтрополяха надолу. Погледна момчето. Добре ли си? — каза той. Детето кимна безмълвно, държейки лампата пред себе си. Мъжът пусна капака да падне на тревата. Грубо тясно стълбище водеше надолу в мрака. Пресегна се и взе лампата от момчето. Тръгна да слиза надолу по стълбите, но после се обърна, наведе се и целуна момчето по челото.

Стените на бункера бяха излети от бетон. Бетонният под беше застлан с кухненски плочки. До всяка от стените имаше детско желязно легло с пружина и дюшек, навит по войнишки образец. Обърна се и погледна към момчето, което беше клекнало до отвора и мигаше заради дима от лампата. Извървя последните няколко стъпала, седна и вдигна лампата. О, боже мой, прошепна той. О, боже мой!

Какво има, татко’?

Слез долу. О, боже мой. Слез долу.

Щайга върху щайга с консервирани храни. Домати, праскови, боб, кайсии. Консервирана шунка. Осолено говеждо. Стотици литри вода в четирийсетлитрови пластмасови бидони. Салфетки, тоалетна хартия, картонени чинии. Найлонови торби, натъпкани с одеала. Мъжът обхвана челото си с ръце. О, боже мой, каза той. Погледна отново към момчето. Всичко е наред, успокои го той. Слез долу.

Татко?

Слез долу. Ела да видиш какво има тук.

Мъжът остави лампата на едно от стъпалата, качи се горе и хвана момчето за ръка. Хайде, каза той. Всичко е наред.

Какво намери?

Какво ли не. Всичко. Почакай и ще видиш. Поведе го надолу по стълбите, взе бутилката и вдигна пламъка нависоко. Виждаш ли? — каза той. Виждаш ли?

Какви са всички тези неща, татко?

Това е храна. Можеш ли да прочетеш какво пише тук?

Круши. Тук пише круши.

Да. Точно така. Точно така!

Помещението едва му позволяваше да стои прав. Наведе се, за да избегне един фенер със зелен метален сенник, който висеше на кука в стената. Държеше момчето за ръка, докато вървяха покрай редиците с картонени кутии с надписи. Люти чушки, царевица, бульон, супа, сос за спагети. Изобилието на един изчезнал свят. Какво правят тук всички тези неща? — попита момчето. Истински ли са?

О, да. Истински са.

Мъжът взе една от кутиите, отвори я и му показа прасковите вътре.

Тези неща са тук, защото някой е смятал, че може да бъдат нужни.

Но те не са ги използвали.

Не. Не са.

Защото са умрели.

Да.

Може ли да ги вземем ние?

Да, може. Те биха искали да ги вземем. Точно както и ние бихме искали да ги вземе някой друг, ако с нас се случи нещо.

Те от добрите ли са били?

Да, от тях.

Също като нас?

Също като нас.

Значи всичко е наред.

Да. Всичко е наред.

Имаше ножове, пластмасови и сребърни прибори, кухненски комплект с инструменти в пластмасова кутия. Отварачка за консерви. Електрически фенерчета, които не работеха. Намери кутия с обикновени и акумулаторни батерии и започна да рови в нея. Повечето бяха корозирали и протекли, но няколко изглеждаха добре. Най-накрая успя да накара един от фенерите да светне, сложи го на масата и духна димящия пламък на лампата. Откъсна парче картон от една отворена кутия, изгони с него дима навън, сетне се качи по стълбите, дръпна капака на подземното помещение и погледна момчето. Какво би искал за вечеря? — попита той. Круши.

Добър избор. Крушите са хубаво нещо.

Взе две картонени кутии от стек, увит в найлон, и ги сложи на масата. Разгъна навитите върху леглата дюшеци, за да седнат на тях, отвори един кашон с круши, взе една консерва, притисна отварачката към капака и започна да върти колелцето. Погледна момчето. То седеше мълчаливо на леглото, все още наметнато с одеалото, и го наблюдаваше. Мъжът като че ли още не можеше да повярва, че всичко това е истина. Имаше чувството, че всеки миг ще се събуди в тъмната влажна гора. Това ще бъдат най-хубавите круши, които си опитвал, каза той. Най-хубавите. Само почакай и ще видиш.

Те седяха един до друг и ядяха от консервата с круши. Сетне изядоха една кутия с праскови. Облизаха лъжиците си, надигнаха купите и изпиха ароматния сладък сироп. Спогледаха се.

Още една.

Не искам да ти стане лошо.

Няма да ми стане лошо.

Не си ял от много време.

Знам.

Добре.

Сложи момчето да легне, приглади мръсната му коса върху възглавницата и го зави с одеала. Когато се качи горе и вдигна капака, беше почти тъмно. Отиде в гаража, взе раницата, върна се, огледа се за последен път, сетне се спусна по стъпалата, дръпна капака и мушна едната дръжка на клещите в масивното резе откъм вътрешната страна. Електрическият фенер вече беше започнал да мъждее и затова започна да рови из запасите, докато намери няколко метални кутии от по един галон8 с газ за горене. Взе една от тях, сложи я на масата, разви капачката и откърти металния печат с отвертката. Сетне свали лампата от куката на тавана и я напълни. Вече бе попаднал на една пластмасова кутия с газови запалки, запали лампата с една от тях, регулира пламъка и я върна на мястото й. Накрая просто остана да седи на леглото.

Докато момчето спеше, започна методично да изучава запасите. Дрехи, пуловери, чорапи. Леген от неръждаема стомана, гъби и калъпи сапун. Паста за зъби и четки за зъби. На дъното на един пластмасов буркан с болтове, гайки и всякаква друга железария намери две шепи с кругеранди9, сложени в платнена торба. Изсипа няколко върху дланта си, размърда пръсти, загледан в тях, сетне ги сложи обратно в буркана заедно с останалите железарски изделия и го върна на мястото му.

Огледа всичко, премествайки кутии и щайги от единия край на помещението в другия. Имаше една малка стоманена врата, водеща към второ помещение, където бяха складирани бутилки с газ. В ъгъла беше монтирана химическа тоалетна. Покрай стените минаваха вентилационни тръби, увити в мрежа, а на пода имаше отводнителни канали. В бункера започваше да става топло и той беше свалил якето си. Претършува всичко. Намери една кутия с патрони за автоматичен колт 45-и калибър и още три кутии с калибър 30–30. Но оръжие нямаше. Той взе електрическия фенер, обходи пода и огледа стените, търсейки скрита ниша. Малко по-късно седна на леглото, дъвчейки шоколад. Оръжие нямаше и нямаше и да има.