Пътят

Те бяха на другия бряг на реката и го викаха. Парцаливи богове, прегърбени и сгушени в дрипите си сред пустошта. Пристъпваха бавно по сухото дъно на минерално море, пропукано и разбито като паднала чиния. Следи от стихийни пожари по застиналите пясъци. Фигурите избледняха в далечината. Той се събуди и остана да лежи в мрака.

Часовниците спряха в 1:17. Дълъг лъч светлина и после серия от глухи сътресения. Той стана и отиде до прозореца. Какво е това? — каза тя. Той не отговори. Отиде в банята, натисна ключа на осветлението, но токът вече беше спрял. Мъждиво розово сияние в очертанието на прозореца. Падна на колене, вдигна лостчето, за да запуши ваната и пусна топлата и студената вода до края. Тя стоеше на вратата по нощница, вкопчена в касата, обгърнала корема си с една ръка. Какво е това? — попита тя. Какво става?

Не знам.

Защо ще се къпеш?

Няма да се къпя.

Веднъж през онези ранни години той се беше събудил в една гола гора и бе останал да лежи, заслушан в ятата от прелетни птици в зловещия мрак. Чуваше приглушените им писъци горе, на цели мили разстояние. Обикаляха безсмислено земята като насекоми, пълзящи по ръба на чиния. Пожела им на добър път и това беше всичко. Никога не ги чу повече.

Имаше тесте карти, които беше намерил в бюрото в една къща. Бяха протрити и изтънели и две от спатиите липсваха, но въпреки това двамата понякога играеха под светлината на огъня, завити в одеалата си. Мъжът се опита да си спомни правилата на детските игри. Магаре. Някакъв вариант на виста. Беше сигурен, че бърка в повечето от тях. Затова измисли нови игри и им даваше имена. Блатна трева, повърни котка и какво ли още не. Понякога детето го разпитваше за света, за който дори нямаше спомен. В такива случаи той му отговаряше предпазливо. Всъщност миналото не съществуваше. Можеше да го баламосва, както си иска. Но после спря да си измисля, защото му казваше неща, които не бяха истина, а това го караше да се чувства зле. Момчето си имаше свои фантазии. Как щяло да отиде на юг. Там можело да има и други деца и така нататък. Той се опитваше да обуздава бляновете му, макар да не му даваше сърце да го прави. А и кой ли друг на негово място би намерил тези сили?