Пътят

Една жена седеше в ъгъла, държейки в ръцете си мъж. Беше съблякла връхната му дреха и го беше завила с нея. Веднага щом го видя, започна да кълне. Сигналната ракета беше догоряла на пода, оставяйки петно от бяла пепел, и в стаята се усещаше лека миризма на изгоряло дърво. Той тръгна към прозореца и погледна навън. Жената го следваше с поглед. Мършава, с провиснала побеляла коса.

Кой друг е тук?

Тя не отговори. Той мина покрай нея и обиколи стаите. Кракът му силно кървеше. Чувстваше панталоните си подгизнали от кръв. Върна се във всекидневната. Къде е лъкът? — попита той.

Не е у мен.

Къде е?

Не знам.

Изоставили са ви тук, нали?

Аз сама останах.

Мъжът се обърна и тръгна, куцайки, надолу по стълбите. Сетне отвори входната врата, излезе и се отдалечи заднешком по улицата, наблюдавайки къщата. Когато се върна при количката, я изправи и струпа разсипаните неща обратно в нея. Стой до мен, прошепна той. Стой до мен.