Пътят

Намери една импрегнирана моряшка торба и започна да обикаля с нея яхтата, подпирайки се тук и там заради наклона. Жълтите му мушамени панталони плющяха под напора на вятъра. Започна да пълни торбата с различни предмети и дрехи. Чифт дамски гуменки, които реши, че ще станат на момчето. Сгъваем нож с дървена дръжка. Слънчеви очила. Все пак имаше нещо извратено в това тършуване. Насочи се първо към местата, където имаше най-малка вероятност да намери нещо изгубено. Най-накрая влезе в камбуза. Завъртя ключа на готварската печка и сетне го върна обратно.

Махна резето и вдигна капака на машинното отделение. Наполовина наводнено и тънещо в непрогледен мрак. Не долови никаква миризма на бензин и машинно масло. Под седалките в щурманската рубка имаше вградени отделения, в които се съхраняваха възглавници, корабни платна и рибарски принадлежности. В едно чекмедже зад руля намери няколко купчини найлонови въжета, стоманени бутилки с газ и кутия с инструмента от фибростъкло. Седна на пода на рубката и разгледа инструментите. Бяха ръждясали, но можеха да свършат работа. Затвори кутията, изправи се и потърси момчето с поглед. То спеше, сгушено на пясъка, с глава върху купчината дрехи.