Пътят

Ядяха бавно от купи от китайски порцелан, седнали на срещуположните краища на масата, с една-единствена запалена свещ между тях. Пистолетът също беше на масата под ръка като допълнителен прибор за хранене. Затоплящата се къща скърцаше и простенваше. Като същество, събудено след дълъг зимен сън. Момчето клюмна над купата си и лъжицата му издрънча на пода. Мъжът го взе на ръце, понесе го към огнището, сложи го в завивките и хвърли отгоре му няколко одеала. Сетне вероятно се беше върнал на масата, защото когато се събуди, лежеше върху нея, заровил лице в скръстените си ръце. В стаята беше станало студено, а отвън се чуваше воят на вятъра. Свещта беше догоряла, а от огъня бяха останали само въглени. Мъжът стана, стъкми отново огъня, седна до момчето, придърпа одеалата върху него и приглади мръсната му сплъстена коса. Мисля, че те може би ни наблюдават, каза той. Нащрек са за нещо, което дори смъртта не може да отмени, и ако не го видят, ще ни обърнат гръб и няма повече да се върнат.

Момчето не искаше да се качват горе. Мъжът се опита да го убеди. Там може да има одеала, каза той. Трябва просто да погледнем.

Не искам да се качваш горе.

Там няма никого.

Може и да има.

Къщата е необитаема. Не мислиш ли, че ако имаше някой, той вече щеше да дойде.

Може би ги е страх.

Ще им кажа, че няма да ги нараним.

Може би са мъртви.

В такъв случай няма да имат нищо против, ако вземем някои неща. Виж, каквото и да има горе, по-добре да знаем за него, отколкото да не знаем.

Защо?

Защо ли? Ами защото не обичаме изненади. Изненадите са страшни. А ние не искаме да се страхуваме. И освен това горе може да има неща, които ще ни бъдат полезни. Трябва да погледнем.

Добре.

Добре? Просто ей така?

Е, каквото и да кажа, ти няма да ме послушаш.

Винаги слушам какво ми казваш.

Но не ми обръщаш много внимание.

Тук няма никого. Не е имало никого от години. Няма никакви следи в пепелта. Никой не е тършувал тук. Няма изгорени мебели в камината. И освен това има храна.

Следите не се задържат дълго в пепелта. Ти сам каза това. Вятърът ги разпилява.

Качвам се горе.

Останаха в къщата четири дни, през които ядяха и спяха. Мъжът намери още одеала на горния етаж и двамата донесоха много дърва, които струпаха в ъгъла да съхнат. Той се натъкна на старинна бичкия, с която режеше мъртвите клони. Зъбците й бяха ръждясали и притъпени и от време на време сядаше пред огъня с една тънка кръгла пила, опитвайки се да ги наостри, но без голям успех. На около стотина метра от къщата имаше поток и той донесе безбройни ведра с вода през стърнището и калта. Стоплиха водата и се изкъпаха във ваната до спалнята на долния етаж. Мъжът подстрига косата на момчето и се обръсна. Бяха взели одеала и възглавници от горните стаи, а също и по-добри дрехи. Момчето беше обуто в нови панталони, подкъсени с нож, колкото е нужно. Мъжът оформи уютен кът пред огнището и премести един висок скрин до импровизираното им легло, за да пази топлината. През цялото време продължаваше да вали. Той слагаше кофи под улуците, за да събира прясна вода от стария ламаринен покрив, а през нощта чуваше дъжда да барабани някъде горе, просмуквайки се през къщата.

Претършуваха допълнителните постройки, търсейки нещо полезно. Мъжът намери ръчна количка, преобърна я и завъртя бавно колелото, за да види какво е състоянието на гумата. Тя беше напукана и твърда, но реши, че може би ще държи въздух и се зае да рови в старите сандъци и купчини с инструменти. Най-сетне намери помпа за велосипед, нави накрайника й за вентила и започна да помпи. Сетне разви маркучето, преобърна количката и я изпробва как върви. Накрая изкара количката навън и я остави да я измие дъждът. Два дни по-късно времето се пооправи и те потеглиха по калния път, бутайки количката с новите одеала и буркани с храна, увити в допълнителните им дрехи. Той беше намерил чифт работни обувки, а момчето носеше сини маратонки, подплатени с парцали. Имаха и нови чисти маски на лицата си. Когато излязоха на асфалтовия път, трябваше да се върнат около една миля, за да си вземат пазарската количка. Момчето вървеше до мъжа, сложило ръка върху дръжката на ръчната количка. Добре се справихме, нали, татко? — попита то. Да, така е.

Хранеха се добре, но имаха все още много път до брега. Мъжът знаеше, че храни надежди без никакво основание. Надяваше се, че постепенно ще стане по-светло, макар очевидно светът да ставаше по-тъмен с всеки следващ ден. Преди време беше намерил светломер в един магазин за фотоапарати и го носеше със себе си с намерението да следи показанията му в продължение на няколко месеца, но така и не откри батерии за него. През нощта се събуди от пристъп на кашлица и се надигна в мрака, обгръщайки главата си с ръце. Като човек, станал от гроб. Като онези изровени трупове от детството му, които трябваше да бъдат преместени на друго място заради новата магистрала. Много хора бяха умрели по време на холера, погребани набързо в дървени сандъци, които вече бяха изгнили и се разпадаха. Мъртъвците вътре лежаха настрани с изпънати крака, а някои бяха по корем. Позеленелите матови старинни монети падаха от очните им гнезда върху почернелите изгнили дъски на ковчезите.