Пътят

Влязоха в един магазин в края на града. Мъжът вкара количката в едно задно помещение, затвори вратата и намести количката странично пред нея. Извади бутилката с газ и дюзата, запали я, сложи я на пода, сетне разкопча катарамата на колана си и събу окървавените си панталони. Момчето го гледаше. Стрелата беше направила разрез точно над коляното, дълъг около 7–8 сантиметра. Раната беше дълбока, все още кървеше и горната част на крака му беше потъмняла. Върхът на стрелата вероятно е бил направен от кован пирон, стара лъжица или бог знае какво. Виж дали можеш да намериш несесера за първа помощ, каза той.

Момчето не помръдна.

Потърси несесера за първа помощ, по дяволите. Недей просто да седиш там.

Момчето скочи на крака, тръгна към вратата и започна да рови под одеалата и брезента в количката. Малко по-късно се върна с несесера и го подаде на мъжа, който го взе без коментар, сложи го на бетонния под, натисна езичето му и го отвори. Протегна ръка и засили пламъка на дюзата, за да има повече светлина. Донеси ми бутилката с вода, каза той. Момчето донесе бутилката, мъжът разви капачката й, сипа вода върху раната си и я задържа затворена с пръсти, докато избърше кръвта. Проми раната с дезинфектант, отвори едно найлоново пликче със зъби, извади оттам малка извита медицинска игла и копринен конец и приближи иглата към светлината от дюзата, докато я вдене. Сетне извади една медицинска клампа от несесера, пъхна иглата между краищата й, закопча клампата и започна да шие раната. Работеше бързо, без да се старае много. Момчето стоеше клекнало на пода. Мъжът го погледна за миг и продължи да шие. Не е необходимо да гледаш, каза той.

А може ли?

Да, може.

Боли ли?

Да. Боли.

След като свърши с шиенето, мъжът отряза конеца с ножиците от несесера и погледна момчето, което гледаше зашитата рана.

Съжалявам, че ти изкрещях.

Момчето вдигна глава. Няма нищо, татко.

Да тръгваме.

Добре.