Пътят

Продължиха да вървят. Когато отново проблесна светкавица, мъжът видя, че момчето се е привело напред и си шепне нещо. Опита се да намери следите им, но не можа. Вятърът се беше засилил още повече и вече чакаше първите капки дъжд. Ако дъждовната буря ги застигнеше през нощта на брега, щяха да имат проблем. Извърнаха глави настрани, за да се скрият от вятъра, придържайки качулките си с ръце. Пясъкът свистеше в краката им и се носеше в тъмнината. Тътен на гръмотевица недалеч от брега. Дъждът дойде от океана, падаше силно и косо, жилейки лицата ми. Той притисна момчето до себе си.

Стояха под пороя. Близо ли бяха до лагера си? Мъжът изчака следващата светкавица, за да се ориентира, но тя се оказа твърде слаба. След още две светкавици разбра, че бурята бе заличила следите им. Вървяха бавно по пясъка в горната част на брега с надеждата да видят големия дънер, до който бяха лагерували. Скоро светкавиците спряха напълно. Сетне вятърът смени посоката си и мъжът чу някакво далечно тихо барабанене. Спря се. Слушай, каза той.

Какво е това?

Слушай.

Не чувам нищо.

Хайде.

Какво е това, татко?

Брезентът. Това е дъждът, който барабани по брезента.

Продължиха да вървят, препъвайки се в пясъка и клоните по крайбрежната ивица. Скоро намериха лагера си, мъжът коленичи, остави вързопа на земята, потърси опипом камъните, с които беше затиснал брезента и ги бутна настрани. Повдигна брезента, дръпна го над главите им и използва камъните, за да затисне краищата му. Накара момчето да съблече връхната си дреха и зави себе си и него с одеалата, докато дъждът барабанеше по мушамата. Съблече канадката, притисна момчето до себе си и скоро двамата заспаха.

През нощта дъждът спря и когато мъжът се събуди, остана да лежи заслушан. Тежкият грохот на прибоя беше замрял с отслабването на вятъра. С първата сива светлина на деня той стана и тръгна надолу по брега. Бурята бе застлала плажа с безброй боклуци и предмети и докато вървеше, се оглеждаше за нещо полезно. В плитчините оттатък вълнолома сред плавеите се издигаше и спускаше древен труп. Искаше му се да може да го скрие от момчето, но то беше право. Какво имаше да крие? Когато се върна, детето беше будно, седеше на пясъка и го гледаше, наметнато с одеалата. Беше проснало мокрите им якета върху мъртвите бурени да изсъхнат. Мъжът седна до него и двамата останаха загледани в оловното море, което се издигаше и спускаше отвъд пенестите гребени на вълните.

През по-голямата част от предобеда разтоварваха яхтата. Мъжът излизаше, треперейки от водата, хвърляше края на въжето на пясъка и бързаше да се стопли на запаления огън, а в това време момчето изтегляше импрегнираната моряшка торба на брега през вълните. Изпразваха торбата и просваха одеалата и дрехите върху топлия пясък край огъня да съхнат. На яхтата имаше повече неща, отколкото можеха да носят, и мъжът си мислеше дали да не останат на брега за няколко дни и да ядат, колкото могат, но беше опасно. Тази нощ спаха на пясъка, запаленият огън отблъскваше студа, а вещите им бяха разпилени навсякъде около тях. Събуди се, кашляйки. Стана, отпи глътка вода и хвърли още дърва в огъня, по-големите от които вдигнаха облак от искри. Соленото дърво гореше в оранжево и синьо и той задълго остана загледан в пламъците. По-късно тръгна по брега, дългата му сянка падаше върху пясъка и трепкаше заради вятъра, който си играеше с огъня. Кашляйки. Кашляйки. Наведе се напред и се подпря на коленете си. Вкус на кръв. Кипящите вълни бавно пълзяха в мрака и той се замисли за живота си, но нямаше живот, за който да мисли, и скоро тръгна обратно. Взе консерва с праскови от торбата, отвори я, седна до огнището и изяде бавно прасковите с лъжица, докато момчето спеше. Огънят от време на време лумваше под поривите на вятъра, изпращайки нагоре кълба от искри. Остави празната метална кутия между краката си. Всеки ден е лъжа, каза си той. Но ти умираш. Това не е лъжа.

Пренесоха новите си запаси, увити в брезентови платна и одеала, и натовариха всичко в количката. Момчето се опита да носи прекалено много и когато спряха да си починат, той пое част от нещата му. Яхтата беше променила леко положението си след бурята. Мъжът се загледа в нея. Момчето го наблюдаваше. Ще се върнеш ли пак там? — попита то.

Мисля, че да. Да огледам за последно.

Малко ме е страх.

Всичко ще бъде наред. Просто трябва да бъдеш нащрек.

Имаме повече неща, отколкото можем да носим.

Знам. Просто искам да хвърля един последен поглед.

Добре.

Мина по яхтата от носа до кърмата й. Седна на пода в салона, опирайки обутите си в гумени обувки крака в основата на масата. Стъмваше се вече. Опита се да си спомни какво знаеше за яхтите. Стана и отново излезе на палубата. Момчето седеше край огъня. Слезе в щурманската рубка и седна на пейката, облягайки се на стената. Краката му бяха почти на едно ниво с палубата. Не можеше да спре да трепери, защото носеше само един пуловер и шушляковите дрехи, които бе намерил на яхтата. Канеше се да стане, когато осъзна, че гледа скобите на стената в дъното на рубката. Бяха четири. От неръждаема стомана. Някога пейките бяха имали възглавници и връзките, с които бяха връзвани, все още висяха по краищата. В долната част на стената, точно над пейката, се подаваше раздвоеният край на найлонова лента, обшита с кръстат бод. Погледна отново скобите, които бяха стегнати с винтове с крила, за да се развиват по-лесно. Коленичи до пейката и започна да ги развива един по един. Скобите бяха с пружинен механизъм и след като ги разхлаби достатъчно, хвана лентата в основата на стената и я дръпна, при което дървената плоскост се плъзна и падна напред. Отзад в пространството под палубата имаше навити корабни платна и нещо, което приличаше на двуместен надуваем сал, вързан с ластици за бънджи-скокове. Две малки пластмасови гребла. Кутия със сигнални ракети. И зад нея имаше пластмасова кутия за инструменти, овързана с черен изолирбанд. Намери края на лентата, отлепи я, откачи хромираните кукички и отвори кутията. Вътре имаше жълт пластмасов прожектор, електрическа мигаща лампа, захранвана от суха батерия, и комплект за първа медицинска помощ. Жълт портативен радио-маяк за локализиране на изчезнали плавателни съдове. И черна пластмасова кутия с големината на книга. Той я вдигна, откопча закопчалките и я отвори. Вътре имаше стар 37-милиметров бронзов сигнален пистолет. Взе го от кутията с две ръце, завъртя го и го огледа. Натисна лостчето му и го отвори. Патронникът беше празен, но в една по-малка тумбеста и запазена на вид кутийка имаше осем заряда. Върна пистолета на мястото му, затвори капака и щракна закопчалката.