Тайната на фараоните

13

Бялата пустиня на Египет, единайсет километра западно от пирамидите 11:30 часа

Тишината на Бялата пустиня бе нарушена от стакатото на пърпоренето на хеликоптерни перки, докато произведеният във Франция SA-342 „Газел“ се носеше на сто и петдесет метра над набраздените пясъчни дюни.

Хеликоптерът с пустинна камуфлажна окраска беше стар модел. Навремето бе собственост на египетските военни, преди да бъде прехвърлен, за незначителна сума, на сегашния си собственик. Когато мина над най-високите дюни, той зави и забави.

Този странен стил на летене позволяваше на Тарик Шакир да наблюдава групата превозни средства, които преминаваха през ослепителните пясъци долу. Бяха седем, но само пет се движеха. Две от машините се бяха ударили лошо и бяха закъсали в бразда между двете най-големи дюни.

Шакир вдигна скъпите си огледални слънчеви очила и взе бинокъл.

— Двама са извън строя — каза на другия пътник. — Кажи да идат да ги вземат. Останалите още се движат.

Останалите коли изкачваха последната огромна дюна, дълбаеха линии по гладката ѝ повърхност, гумите плюеха пясък, системите с четири двигателни колела бяха на предела си. Едната кола като че ли се отдели от другите, вероятно беше открила по-стабилен пясък и по-добър път към билото.

— Номер четири — каза един глас в слушалките на Шакир. — Казах ти, че той няма да позволи да го победят.

Шакир погледна назад в кабината. Един нисък мъж с черни дрехи седеше там, ухилен до уши.

— Не бъди толкова сигурен, Хасан — скастри го Шакир. — Невинаги бързината е най-важна.

После натисна бутона за предаване на радиото и каза:

— Време е. Остави другите да го настигнат и после изключи всички. Да видим кой ще има достатъчно кураж и кой ще се откаже.

Това беше прието от колата, която следваше състезателите. Един техник изслуша заповедта и бързо натисна няколко бутона на лаптопа си.

На дюните водещият джип започна да пуши. Забави бързо и след това спря. Другите го настигнаха, разпръснаха се и се приготвиха да профучат покрай нещастния шофьор към другата страна на дюната и да финишират на това странно състезание, което се оказа кулминация на мъчителен месец на изпитания, с които Шакир щеше да избере кой ще стане част от висшия ешелон на неговата разрастваща се организация.

— Доста нечестно от твоя страна — извика Хасан от кърмата на хеликоптера.

— Животът е нечестен — отвърна Шакир. — Поне сега изравних шансовете. Ще видим кой е истински мъж и кой не струва.

Долу на пясъка и другите коли спряха в бърза последователност и скоро ревът на двигателите и стърженето на трансмисии бяха заменени от проклятия и затръшване на врати. Шофьорите, плувнали в пот, с мръсни дрехи и с вид на хора, връщащи се от война или от ада, излязоха смаяни от колите си.

Един отвори предния капак на джипа си, за да види дали може да отстрани проблема. Друг изрита калника на своята и остави гадна вдлъбнатина на гладкия метал на скъпия джип „Мерцедес“. Другите също изливаха по подобен начин яда си. Умората и изтощението като че ли ги бяха лишили от разсъдъка им.

— Отказват се — каза Шакир.

— Не всички — отвърна Хасан.

Долу на пясъка един от мъжете направи избора, на който Шакир се надяваше. Огледа останалите, прецени разстоянието до върха на дюната и се затича.

Няколко секунди изминаха, преди другите да осъзнаят какво е намислил: да довърши състезанието пеша и да спечели наградата. Финишът беше само на около четиристотин и петдесет метра и щом превалеше билото на дюната, той щеше само да се спуска.

Другите хукнаха след него и скоро петима мъже вече тичаха към върха на дюната, превалиха върха ѝ и се спуснаха от другата страна.

В известни отношения спускането по мекия пясък беше дори по-трудно от изкачването. Вятърът беше оформил тази дюна като стръмна вълна и двама мъже се препънаха, паднаха и започнаха да се търкалят неконтролируемо. Един осъзна, че ще е по-бързо просто да се пързаля, и когато стигнало най-стръмния участък, скочи надолу и се плъзна по корем петдесетина метра.

— Май все пак ще имаме победител — каза Шакир на Хасан. Обърна се към пилота. — Откарай ни до финала.

Хеликоптерът обърна и започна да се спуска, следвайки дългата диагонална линия, прокарана през пустинята. Тази линия се наричаше Арабски нефтопровод. Помпена станция в основата му служеше като финал на състезанието.

Хеликоптерът кацна до нея, вдигайки вихрушка от пясък и прах. Шакир свали шлема си и отвори вратата. Излезе от кабината със сведена глава, после тръгна към няколко мъже с черни униформи като униформата на Хасан.

В друго време и на друго място Шакир можеше да бъде кинозвезда. Висок и слаб, със загоряло лице, твърда кафява коса и солидна четвъртита челюст, която изглеждаше способна да издържи камилски ритник, той беше хубав по един обветрен начин. Излъчваше увереност. И макар че носеше същата униформа като мъжете около него, поведението му беше по-различно — като на крал сред плебса.

През изминалите години Шакир беше член на египетската тайна полиция. При режима на Мубарак, който бе управлявал Египет трийсет години, той бе втори в командването на службата, откриваше врагове на правителството и удържаше прилива на въстаниците по време на така наречената Арабска пролет, която беше обърнала страната с главата надолу, полагайки началото на ера на хаос според Шакир и другите като него. Години по-късно този хаос едва бе започнал да утихва, не и без значителна помощ от страна на Шакир и останалите, които изграждаха наново силовата структура на страната от новото си място в сенките на частната промишленост.

С уменията, които бе придобил в служба на страната си, Шакир изгради организация на името на Озирис. И благодарение на нея стана богат. И макар че тя не беше престъпна организация в строгия смисъл на тази дума, въртеше бизнес с размах и репутация. Ако Шакир не бъркаше, скоро „Озирис“ щеше да контролира не само Египет, но и по-голямата част от Северна Африка.

Засега той се фокусира върху състезанието, върху края на мъчителното съревнование между двайсет мъже за шанса да станат част от специален оперативен отряд. Той вече имаше десетки мъже и жени из Северна Африка и Европа, но за да успее, му бяха нужни повече, трябваше му нова кръв, новобранци, които разбират какво е да работят за него.

На дюната първият и четвъртият шофьор се бяха отделили от останалите. Стигнаха до подножието ѝ и хукнаха към помпената станция. Номер едно водеше, но номер четири, фаворитът на Хасан, бързо го настигаше. Точно когато изглеждаше, че Хасан ще се окаже прав, номер четири направи фатална грешка. Не съобрази в какво състезание точно участва, защото тук нямаше правила и победата бе позволена на всяка цена. Включително и с цената на живота.

Той набра преднина, но точно тогава другият шофьор се хвърли напред, блъсна го в гърба и го запрати на земята. Номер четири се стовари по лице на пясъка, а съперникът му не само че го напсува, но мина по гърба му и продължи.

Когато номер четири вдигна поглед, всичко беше свършило. Шофьор номер едно го беше победил. Другите се влачеха зад него и го подминаха, докато той все така лежеше на земята огорчен и посърнал.

Когато и те стигнаха до финала, Шакир направи съобщение:

— Всички вие финиширахте — каза той. — Всички научихте, че единствените правила в живота, които имат значение: не бива никога да се отказваш, не бива да показваш милост и трябва да победиш на всяка цена!

— Ами другите? — попита Хасан.

Шакир се замисли. Двама шофьори бяха останали на дюната, защото не искаха да тичат, след всичко, което бяха изтърпели. А имаше и още двама, чиито коли бяха катастрофирали.

— Накарайте ги да вървят до предишния пункт.

— Да вървят? — попита шокиран Хасан. — Но това са четиридесет и осем километра.

— Тогава най-добре да тръгват — каза Шакир.

— Но оттук дотам има само пясък. Ще умрат в пустинята — настоя Хасан.

— Сигурно — призна Шакир. — Но ако оцелеят, ще научат важен урок и може да размисля и да им намеря някакво подходящо назначение.

Хасан беше най-близкият съветник на Шакир, стар другар от тайните служби. В редки случаи Шакир позволяваше на стария си приятел да повлияе върху решенията му, но не и днес.

— Прави каквото ти казвам.

Хасан взе радиото и се обади. Неколцина от облечените в черно войници на Шакир тръгнаха, за да изпратят изоставащите на тяхното вероятно последно пътешествие. Междувременно шофьор номер четири се изправи и прекоси финалната линия.

Хасан му предложи вода.

— Не — сопна се Шакир. — И той ще върви.

— Но той почти победи — каза Хасан.

— И все пак се провали точно преди финала. Черта, която не мога да позволя сред хората си. Ще върви с останалите. И ако разбера, че някой му е помогнал, най-добре въпросният човек да се самоубие, за да не изтърпи това, което ще му причиня.

Шофьор номер четири погледна невярващо Шакир, но вместо страх в очите му се появи непокорство.

Шакир всъщност се зарадва на гнева в погледа му и за миг се изкуши да отмени заповедта си, но реши, че не бива да отстъпва.

— Да тръгват веднага.

Номер четири се откъсна от ръката на Хасан, обърна се и мълчаливо започна трудния си преход, без да погледне назад.

Докато той се отдалечаваше, Шакир прочете комюнике, подадено му от друг помощник.

— Лоша новина.

— Какво е станало? — попита нетърпеливо Хасан.

— Амон Та е мъртъв — каза Шакир. — Убит е от двама американци, преди да се добере до италианската лекарка.

— Американци ли?

Шакир кимна.

— От организация на име НАМПД.

— НАМПД — повтори Хасан.

И двамата изрекоха с омраза това съкращение. Бяха в разузнаването достатъчно дълго, за да са чували слухове за подвизите на тази американска агенция. Иначе се водеха нещо като океанографи.

— Това не е никак добре — добави Хасан. — И двамата знаем, че те създават повече проблеми от ЦРУ.

Шакир кимна.

— Доколкото си спомням, именно член на НАМПД спаси Египет от разрушението на язовира Асуан преди няколко години.

— Когато всички бяхме на една страна — отбеляза Хасан. — Стигнали ли са до нас?

Шакир поклати уверено глава.

— Нито товарният кораб, нито Амон Та или товарът не могат да бъдат свързани с нас.

— Ами Хаген, нашият агент на Лампедуза? Амон Та трябваше да достави Черната мъгла на него, за да я използва за оказване на влияние върху правителствата в Европа.

Шакир продължи да чете.

— Хаген е избягал и се е върнал в Малта. Ще се опита отново да купи артефактите, преди да бъдат изложени публично. Ако не успее, ще се опита да ги открадне. Обещава да докладва след два дни.

— Сега Хаген е единствената следа към нас — каза Хасан. — Трябва да го елиминираме. Незабавно.

— Не и преди да се сдобие с артефактите. Искам онези плочки да са в ръцете ни или да бъдат унищожени, преди някой да успее да ги възстанови.

— Струват ли си наистина толкова усилия? — попита Хасан. — Дори не сме сигурни какво пише на тях.

Шакир се беше изморил от безкрайните въпроси на Хасан.

— Чуй ме — излая той. — На път сме да приспим лидерите на Европа, което ще ни даде картбланш да анексираме най-ценната част от този континент без никаква съпротива. Ако някой открие следа към антидота по тези плочи — ако някой се досети как да противодейства на Черната мъгла, — тогава целият ни план, който изцяло разчита на това, ще се провали. Как не можеш да го разбереш?

Хасан се сви.

— Разбира се, но защо мислиш, че тази информация ще бъде открита върху тези артефакти?

— Защото точно тях е търсил Наполеон — каза Шакир. — Чул е слухове за Мъглата, изпратил е хора в Града на мъртвите и е изнесъл всичко, което е успял да открие. По чист късмет успяхме да сглобим формулата от онова, което е останало непокътнато, и от откритото в залива. Това означава, че голяма част от информацията е отнесена. Европейците са я отмъкнали от предците ни. Няма да им позволя да я използват срещу нас. Ако на някоя от тези реликви има информация за това, те трябва да бъдат взети и унищожени. И чак тогава ще елиминираме Хаген.

— Той е твърде слаб, за да стори това сам — каза Хасан.

Шакир се замисли, после отвърна:

— Съгласен съм. Изпрати група от новите агенти да му помогнат. Със заповеди да го накарат да изчезне, след като всичко свърши и той се превърне в пасив.

Хасан кимна.

— Разбира се. Ще ги избера лично. Междувременно, другите пристигнаха и чакат да говорят с теб в бункера.

Шакир въздъхна. Колкото и да му беше неприятно, и той трябваше да отговаря пред някого. Озирис беше частна военна сила, началото на империя, която щеше да контролира правителства, вместо да отговаря пред тях. Но в много отношения, поне докато планът им не дадеше резултат, тя беше и корпорация, на която Шакир беше президент и главен изпълнителен директор.

Другите, както ги нарече Хасан, бяха еквивалентът на акционери и членове на управителния съвет, макар че всички имаха по-високи цели от обикновения бизнес успех. Дори безмерното богатство не беше достатъчно за тези мъже. Те ламтяха за власт и контрол, искаха свои империи, и Шакир беше човекът, който ще им ги осигури.