Тайната на фараоните

24

Малта

19:00

Пронизителен, скрибуцащ звук разкъса тъмнината, когато камионът даде назад към товарната рампа на големия склад. Складът принадлежеше на Малтийския океански музей и обслужваше много от проектите им.

От вратата на склада двама пазачи и един оператор на мотокар гледаха приближаването на камиона.

— Можете ли да повярвате, че висим тук и приемаме доставки — попита един от пазачите, — докато останалите са в музея и плакнат окото?

Надолу по улицата, пред главната сграда на музея, спираха лимузини и екзотични коли, за галавечерята. Някои от гостите бяха пристигнали с лодка направо от яхтите си.

От колите, съпруги и любовници, да не споменаваме хостесите — които бяха облечени с бляскави рокли — пазачите на склада останаха с впечатлението, че пропускат много.

Вторият пазач сви рамене.

— Почакай някоя да си загуби обецата: ще настане истински ад, а ние ще сме тук, ще сме вдигнали краката и ще докладваме, че всичко е наред.

— Може и да си прав — каза първият пазач, като грабна клипборда. — Да видим какво си имаме тук.

Излезе на рампата, докато друг пазач затваряше портата малко по-нататък. Оградата, увенчана с бодлива тел, беше първата защитна линия. Вратите на склада имаха панели за заключване, които изискваха карти, а самите пазачи охраняваха двайсет и четири часа. След убийството на Кенсингтън броят им дори беше увеличен.

Камионът се качи на платформата и предупредителната аларма най-сетне млъкна.

Шофьорът скочи, отиде до задния край на камиона и отвори вратата, която изтрака, докато се вдигаше нагоре.

— Какво ми носиш? — попита пазачът.

— Доставка в последната минута.

Пазачът погледна в камиона. Видя един дървен сандък, приблизително два метра и половина дължина, и малко повече от метър височина и ширина.

— Номер на фактура? — попита той.

— SN-5417 — каза шофьорът, като погледна клипборда си.

Пазачът прегледа първата страница от товарителницата и не откри нищо. Бързо прелисти на втората.

— Ето го. Наистина в последната минута. Къде си бил? Трябваше да си тук преди час.

Шофьорът се засегна.

— Тръгнахме късно и заради вашето голямо парти движението е истински кошмар. Имаш късмет, че изобщо дойдох.

Пазачът не се усъмни в това.

— Дай да погледна.

Като заби голяма отвертка под капака на клетката, той я отвори. Вътре, на легло от слама, лежеше тесен цилиндър на малко противопехотно оръдие, използвано за изстрелване на шрапнелен снаряд. Според описа то беше от британски слуп от осемнайсети век. До него увити в киселинно неутрална хартия и защитени от найлон с мехурчета, лежаха няколко меча.

Доволен, пазачът се обърна към оператора на мотокара.

— Откарай го в дъното, сложи го някъде да не пречи. Ще се оправяме с него след партито.

Мотокаристът кимна. За разлика от пазачите, той се радваше, че е тук. Нощната смяна означаваше допълнително заплащане. Ако останеше след полунощ, а вероятно щеше да стане точно така, надницата му се удвояваше. Включи мотокара, вдигна сандъка и пое назад към склада. Зави бързо и се устреми по централната пътека на огромното пространство. Когато стигна до мястото, където трябваше да остави сандъка, спря.

Положи сандъка на земята с леко скърцане. Видя, че дървеното пале под него се е пропукало. Сви рамене. Постоянно се случваше.

Изтегли мотокара и пое към предната част на склада. Сега за известно време щеше да има затишие и той реши да погледа телевизия в стаята за почивка.

Паркира мотокара, свали каската и мина през вратата. Първото, което забеляза, бяха няколкото тела на земята, две, от които разпозна — пазачите, които току-що бяха проверили новата доставка.

В другия край на стаята стояха други пазачи с извадени оръжия. Той се обърна към вратата, но не успя да избяга. Три изстрела го достигнаха почти едновременно, придружени само от глухото пукане на заглушителите.

Падна на колене и четвъртият изстрел сложи край на мъките му. Той се стовари настрани и се просна на пода до мъртвите си колеги.

Ако мотокаристът беше живял достатъчно дълго, щеше да разпознае мъжете с оръжията като новоназначените пазачи — наети временно, за да подсилят охраната на търга. Може би щеше да забележи и че зад тях стои мъж с изгорено лице. Но той умря, преди синапсите на мозъка му да регистрират нещо от това.