Тайната на фараоните

40

Бенгази, Либия

Из целия град бяха избухнали размирици. При липсата на вода заплахата от гражданска война се надигаше. Спешното отделение преливаше от хора, когато пристигнаха там. Някои пациенти бяха прободени, други пребити, трети простреляни.

Пол и Гамей намериха свободно ъгълче и скоро при тях отиде член на либийската служба за сигурност. Той ги разпитва цял час за събитията при помпената станция. Те обясниха какво са правили там и как са работили с Реза, за да определят какво се е случило с водоносния хоризонт.

Агентът изглеждаше скептичен. Предимно кимаше и си водеше бележки, дори когато другите работници от станцията потвърдиха всичко. Обърна специално внимание на описанието им на атаката и бягството.

Последва напрегната тишина, нарушавана само от крещене, когато поредната група ранени мъже бяха вкарвани от улицата. Правителственият агент ги огледа с мрачно предчувствие.

— Кога започна всичко това? — попита Гамей, изненадана колко пълна е болницата.

— Протестите започнаха, щом правителството спря водата в някои части на града. Ожесточиха се този следобед. Беше наложен строг режим на водата, но няма да е достатъчно. Хората са отчаяни. И някой ги подстрекава.

— Някой? — попита Пол.

— Мнозина се бъркат в Либия днес — каза агентът. — Документирано е, че египетски шпиони и агенти са навлезли в градовете ни. Защо? Не знаем. Но това ескалира.

— Тогава защо не ни повярвате? — попита Гамей. — Мислите, че сме сторили нещо на Реза?

— Имаше опит за покушение над живота му миналия месец — каза агентът. — Той е ключът към това да накараме водата да потече отново. Знае повече за системата и геологията от всеки друг. Без него вероятно сме изгубени.

— Ние просто се опитваме да помогнем — каза тя.

— Ще видим — отвърна агентът.

Когато приключиха с разпита, един хирург най-сетне излезе от операционната и погледна към тях. Приближи се уморено и свали маската от лицето си. Имаше тъмни кръгове под очите и измъчения вид на човек, който е работил твърде дълго и все още не му се вижда краят.

— Моля ви, кажете ни добри новини — каза Гамей.

— Реза е жив и се възстановява — отвърна хирургът. — Един куршум е минал през бедрото му и част от шрапнел е закачил черния дроб, но голямото парче не е засегнало важен орган. За щастие — вероятно за нещастие — нашите хирурзи вече са експерти в такива рани. Гражданската война ни ги осигурява.

— Кога можем да говорим с него? — попита Гамей.

— Той тъкмо се събуди. Трябва да изчакате поне половин час.

— Аз ще го видя сега — каза агентът, стана и вдигна значката си.

— Не е подходящ момент — каза лекарят.

— Той адекватен ли е?

— Да.

— Тогава ме заведете при него.

Хирургът издиша подразнено и рече:

— Добре, елате. Трябва да сложите престилка.

Докато той се отдалечаваше с агента, телефонът на Гамей иззвъня. Тя погледна името на екрана.

— Кърт е. Сигурно се чуди защо не сме се явили на работа от два дни.

Пол се огледа бързо и махна към балкона.

— Да подишаме малко чист въздух.

Излязоха навън и тя прие разговора.

— Как мина ваканцията? — попита Кърт.

Нощният въздух беше топъл и мек, с аромата на Средиземноморието. Но шумът на обикалящите хеликоптери и тракането на далечната стрелба се чуваха.

— Не беше особено разтоварващо — отвърна Гамей.

— Жалко. Какво ще кажете за втори меден месец във френската провинция? НАМПД поема разходите.

— Звучи прекрасно, макар да съм сигурна, че има уловка.

— Винаги има — каза Кърт.

— Кажи му, че трябва да останем тук — настоя Пол.

Гамей кимна.

— Някакъв шанс да ни освободиш? Натъкнахме се на нещо тук. Нещо, което има нужда от разследване.

— Какво е то?

— Голяма суша в Северна Африка.

Кърт помълча за миг, после каза:

— Това не е ли нормално за Сахара?

— Не това имам предвид — отвърна тя, осъзнала, че не се е изразила ясно. — Не суша в смисъл на липса на валежи отгоре, ами пресъхване отдолу. Захранвани от извори езера пресъхват. Помпи и дълбоки кладенци, които работят от десетилетия, внезапно се изпразват.

— Това не звучи необичайно — каза Кърт.

— Предизвиква бунтове и кой знае още какво.

— Съжалявам да го чуя — каза Кърт, — но ще трябва някой друг да се справи с това. Имам нужда от помощта ви във Франция. Наехме самолет от Бенгази до Рен. Трябва да отидете там възможно най-скоро.

— А ще ни кажеш ли защо?

— Ще разберете, когато се качите на самолета.

Тя покри телефона с длан.

— Сигурно става нещо голямо, Кърт обикновено не е така потаен.

Пол се озърна към мястото, където ги беше разпитвал либийският агент.

— Да се надяваме, че ще ни позволят да напуснем града.

И Гамей се чудеше за това.

— Може да имаме проблеми с властите. Дълга история, но ще дойдем възможно най-скоро.

— Дръжте ме в течение — каза Кърт. — Ако не можете да се измъкнете, ще трябва да изпратя някой друг — и то бързо.

Кърт затвори и Гамей прибра телефона в джоба си.

— Никога не е просто дъжд, винаги порой — рече тя.

— Не и тук — каза Пол. — Това е пустиня.

— Така чух и аз — отвърна тя с тъжна усмивка.

Либийският агент се беше върнал от операционната и тръгна към тях. Излезе на балкона.

— Моите извинения — каза той. — Реза не само потвърди историята ви, но и настоява, че сте му спасили живота и много сте помогнали при помпената станция.

— Радвам се да чуя, че сте изяснили това — каза Пол.

В далечна част на града лумна проблясък. Тътенът дойде след секунди. Беше станала някаква експлозия.

— Да, така е — каза агентът, — и Реза е още жив, но вредата е нанесена. Още две помпени станции са ударени и останалите оперират само с малък процент от капацитета си. Реза ще остане тук с дни и може да минат седмици, преди да продължи работата си. Когато се изправи на крака, тази страна вече ще се разпада за трети път през последните пет години.

— Вероятно ние можем да помогнем — каза Пол.

Агентът се загледа в далечината. Дим се издигаше в нощта и скриваше светлините.

— Предлагам да напуснете сега, докато още можете. Не след дълго ще стане трудно да се измъкне човек оттук. И може да се натъкнете на други от правителството, които няма да са така свободомислещи като мен. Те ще търсят изкупителни жертви. Разбирате ли ме?

— Бихме искали да се сбогуваме с Реза — настоя Гамей.

— А после ще сме благодарни за транспорт до летището — добави Пол.