Тайната на фараоните

32

Кърт блъсна водолаза настрани и приготви харпуна си за изстрел, но атакуващият водолаз беше твърде близо и накрая се вкопчиха един в друг, вместо да се стрелят.

За огорчение на Кърт нападателят беше с цял шлем и частично твърд костюм. Иначе Кърт просто щеше да му свали маската. Вместо това те започнаха да се въртят, докато Кърт не уви ръка около главата му, включи ускорителите и се насочи към едно стърчащо дърво, покрито с корали, което навремето е било носът на „Софи С.“.

Нападателят изпусна харпуна и посегна за нож, но преди да успее да го използва, Кърт го повлече към най-високата точка на носа и блъсна главата му с всичка сила в него.

Водолазът се отпусна в ръцете му, изтърва ножа и потъна към дъното с разперени ръце, в най-добрия случай в безсъзнание.

Още двама мъже се спуснаха към Кърт от другия край на разкопките. Като първия и те имаха цели шлемове, но за разлика от него, се движеха във водата с помощта на ускорители.

Едно копие прелетя покрай Кърт, като остави следа от мехурчета. Той се гмурна към дъното и разрита тинята, за да създаде прикритие.

Включи своите тръстъри на пълна скорост и облакът зад него нарасна. Спомни си думите на пилот от Втората световна война, с когото бе работил преди години: В облак винаги лети наляво. Защо наляво, а не надясно, така и не разбра, но щом това вършеше работа в небето над Мидуей, щеше да свърши на морското дъно.

Без да намалява тягата, той зави наляво, като провлече крак, за да вдигне още тиня. Номерът свърши работа за момент, но светлините на един от мъжете се приближаваха през облака. Той забеляза Кърт и вдигна оръжието си.

Кърт се извърна и вместо да чуе свистенето на копие, чу тъпия, приглушен тътен на пушка. Звучеше ужасно подобно на почитаемия АК-47.

Едно от крилцата на раменете му беше отнесено, но той продължи да се движи, като риташе яростно, за да подпомогне тръстърите.

Успя да мине зад потъналия кораб.

— Джо, ако ме чуваш, трябва ми много помощ. Трима срещу един и тези момчета имат подводни пушки. Ускорителите им изглеждат руски, затова предполагам, че и пушките са такива.

Кърт се сещаше за две оръжия, които руснаците бяха създали за своите специални части и водолазите си. Едната се наричаше APS и изстрелваше специални куршуми със стоманена сърцевина, наричани стрели, които бяха дълги почти дванайсет сантиметра. Тези тежки стрели летяха през водата доста по-добре от стандартния оловен куршум, но все пак имаха ограничен обсег заради плътността на водата. На тази дълбочина той едва ли беше повече от петнайсет до осемнайсет метра, но както свидетелстваше болката в гърба му, все пак можеха да удрят здраво дори извън зоната, в която бяха смъртоносни.

— Джо, чуваш ли ме? Джо?

Друг ефект от плътността на водата беше ограниченият обхват на дори най-съвършените комуникационни системи. Джо беше извън него. Погледна наляво към кърмата на „Софи Селин“, някакви светлини я заобикаляха. Погледна надясно и видя същото.

— Трима убийци по петите ми и само две копия — промърмори той. — Следващия път ще взема цял наръч харпуни.

Реши да поеме надясно и заплува, стиснал харпуна с две ръце. Светлините на друг водолаз се появиха от сумрака. Кърт се прицели в тях и стреля. Копието удари нападателя в рамото, точно под ключицата, и щръкна от гърба му.

Торнадо от мехурчета се завихри, докато мъжът се гърчеше в агония като пронизана риба тон. Вместо надолу, той се понесе в спирала нагоре, като притискаше раната си и изпусна пушката.

Кърт го остави да си ходи и се гмурна към пушката, която изчезна в мрака.

— Включи светлините — каза той.

Лявото светлинно крило беше разбито, но дясното на рамото му светна веднага и сиянието му се отрази в потъващото оръжие, но и издаде позицията на Кърт.

Е, няма пълно щастие.

Кърт се гмуркаше усилено, но скоро чу тътена на друга пушка. Стрелите се забиха в тинята пред него и той нямаше избор, освен да завие настрани.

Последните двама водолази го бяха погнали. Кърт се стабилизира и изстреля последното копие, като се целеше в човека с пушката. Ефектът беше смъртоносен — право през врата. Мъжът се отпусна и започна да се носи във водата сред нарастваща локва кръв.

Кърт се обърна към мястото, където си мислеше, че бе паднала пушката, стигна дотам едновременно с последния оцелял нападател.

И двамата сграбчиха оръжието, Кърт се вкопчи в дръжката и магазина, докато противникът му дърпаше дулото. Кърт беше по-изгодна позиция и успя да го издърпа.

Опита се да завърти пушката и да стреля, но другият беше твърде близо. Уви ръка около шлема на Кърт и се опита да достигне маркуча за въздух.

Кърт заби коляно в корема му и мъжът пусна маркуча, но най-неочаквано дръпна нещо друго: пръчка динамит, която бе предназначена да убива акули или каквото друго се докоснеше до нея. Кърт блокира ръката на водолаза и стисна китката му, за да попречи на детониращия край да се удари в него и да пробие голяма дупка в тялото му. Беше виждал тези оръжия да разпарят четириметрови акули само с един допир. Нямаше желание да му се случи същото.

Вкопчени един в друг, двамата се завъртяха в безтегловна схватка. Светлината на рамото на Кърт се отразяваше в маската на водолаза, заслепяваше и двама им, но те не спираха.

Едва сега Кърт осъзна колко по-едър е този мъж от него. Нападателят успя да сграбчи крилцето на рамото му, това му даде повече опора и въпреки всички усилия на Кърт, пръчката динамит започна да се приближава към ребрата му.

Нападателят искаше да го убие на всяка цена и Кърт го знаеше. Беше видял налудничавата усмивка на лицето му.

И тогава ги заля вълна от светлина, жълто сияние се появи от мрака и удари нападателя на Кърт като връхлитащ автобус. Кърт се понесе назад, благодарен да види Джо с Костенурката, която буташе мъжът през морето, като бик — ранен тореадор.

Джо не спря, докато не блъсна мъжа в морското дъно, смаза го с тежестта и мощта на Костенурката и го остави заровен в тинята.

Кърт се спусна към дъното, грабна отново пушката и зачака Джо да обърне.

Костенурката спря точно до него. Ухилената физиономия на Джо лесно се виждаше зад визьора на шлема му.

— Може ли да си отбележа поредния мъртъв лош тип на корпуса на Костенурката? — попита той.

— Аз нямам нищо против — каза Кърт. — Защо се забави толкова?

Джо се ухили.

— Оттам не можех да разбера дали просто се забавляваш, или си загазил наистина. Чак когато чух изстрелите, се сетих, че сигурно си загазил.

Иронично, но звукът пътуваше по-далече във водата от куршумите и радиотрансмисиите.

— Трябва да го признаем на руснаците — каза Кърт. — Измислили са доста интересни пушкала.

— Ще стоят чудесно в колекцията ти — отвърна Джо.

Кърт колекционираше уникални оръжия от цял свят. Беше започнал с пистолети за дуел, имаше няколко редки автоматични револвери „Боуен“ и напоследък се сдоби с револвери от Дивия запад, включително Колт 45-и калибър, с който беше убил последния злодей, с когото се сблъска.

— Така е — рече той. — Но имам чувството, че тези ще ни трябват още, преди да се превърнат в експонати.

— Осъзнаваш ли, че вършим всичко на обратно — каза Джо. — Досега положихме ужасно много усилия, за да заемем позиции. Не е класическа военна стратегия.

— С малко късмет още няма да са разбрали, че сме тук — каза Кърт.

Включи тръстъритс и пое обратно към потъналия кораб, където цивилните водолази, използвани за робски труд, взимаха допълнителни бутилки с кислород от платформата за оборудване.

Те се обърнаха предпазливо при появата на Кърт и Джо.

— По-добре мини към субтитрите — каза Джо.

— Всичко е наред — рече Кърт, като включи дисплея. — Пазачите са мъртви. Ще ви извадим оттук.

Един от водолазите посочи нагоре и написа трескаво нещо на дъсчицата си.

По-разкривени драсканици Кърт никога не беше виждал.

— Откога сте тук? — попита той.

Вдигнаха 4 пръста.

— Четири часа на трийсет метра дълбочина — каза Джо.

Сигурно бяха на „Нитрокс“ или „Тримикс“, а не на чист кислород. Но дори така след толкова много време на дъното, щяха да имат нужда от часове декомпресия по пътя си към повърхността. А и един бърз преглед показа, че нямат достатъчно бутилки. Съвсем недостатъчно. С водолазите беше свършено, ако не се намереше някакъв изход.

Кърт сложи ръка на рамото на водача им и поклати глава.

— Не можете да се издигнете.

Той поклати глава и пак посочи към повърхността.

— Ще получите декомпресионна болест — каза Кърт.

Водолазът прочете думите на малкия екран и пак посочи нагоре. След това направи странно движение с ръцете си.

— Не знам какво се опитваш да им кажеш — отговори Кърт.

Водолазът изглеждаше паникьосан. Кърт трябваше да го успокои. Посочи към дъсчицата му.

— Пиши бавно.

Водолазът взе дъсчицата, изтри надрасканото преди и написа по-старателно, като дете, което търпеливо се опитва да усъвършенства азбуката. Когато приключи, обърна дъсчицата и я показа на Кърт.

Беше написал една дума. Лесно се четеше.

БОМБА!