Тайната на фараоните

57

— По-бързо! — извика Гамей.

Моторът работеше на пълна мощност, но лодката нямаше да счупи рекордите за бързина.

Пол се опита да завърти дросела отново, с надеждата, че така ще я ускори, но заяде и се отвори само наполовина. Беше студена, влажна сутрин и той си мислеше, че вероятно това е причината, но моторът само се давеше.

— Това не е по-бързо — изтъкна Гамей.

— Не мисля, че тази лодка може по-бързо — рече Пол. Пак завъртя дросела и се концентрира върху заобикалянето на препятствията и лодките, вързани от двете страни на канала.

Преследвачите им направиха същото и продължаваха да ги настигат. На един широк десен завой на реката, носът на лодката зад тях се удари в лодката на Пол и Гамей. Сблъсъкът ги накара да политнат напред и те задраха в каменната стена.

Реката се изправи и другата лодка се изравни с тях. Един от мъжете вдигна нож и тъкмо щеше да го хвърли към Пол, когато Гамей замахна с греблото, което беше намерила, и го халоса по главата. Той политна напред и падна във водата, но втори мъж — Скорпион, — грабна края на греблото и го дръпна.

Гамей почти бе изтеглена в другата лодка, затова пусна греблото и падна назад, когато Скорпион го издърпа.

Лодките се разделиха отново и тя видя как той приготвя ножа си.

— По-близо — извика на помощника си.

— Да ги затрудним — каза тя на Пол. — Подкарай това чудо към тях.

Пол я послуша и двете лодки пак се събраха, като удариха металните си бордове и отскочиха една от друга. Една идваща баржа ги принуди да се разделят и те поеха по двете страни на канала, но щом тя отмина, преследвачите отново се насочиха към тях.

Този път лодките се удариха и се заклещиха една в друга. По-голямата и по-бързата победи в битката за контрол и принуди по-малката лодка на Пол и Гамей да се насочи към стената на канала. Те се удариха в нея и лодката застърга по бетона сред дъжд от искри.

Когато се откъснаха от стената, Скорпион скочи на борда и грабна картината в краката на Гамей. Тя стисна рамката и я задържа, но мъжът дръпна назад и старата дървена рамка поддаде.

Гамей остана само с дъбови трески в ръцете, а Скорпион падна назад в лодката си с картината. Партньорът му веднага насочи лодката към центъра на канала и ускори.

— Той я взе! — извика Гамей.

Ролите се смениха и Пол зави толкова рязко, колкото посмя. Лодките отново се блъснаха, но не се закачиха и ударът изби ръката на Пол от лоста на дросела. Когато го хвана отново, малкият двигател се давеше. Пол отвори дросела, но само успя да напълни двигателя с гориво и той угасна. Лодката забави скорост с неприятно усещане за потъване.

Пол грабна въжето на стартера и го дръпна яростно.

— Бързо! — извика Гамей.

Другата лодка се отдалечаваше. Пол дръпна пак въжето и после отново. Двигателят оживя и те пак набраха скорост, но другата лодка беше вече много далече. Скоро съвсем се изгуби в мъглата.

— Виждаш ли ги? — извика Пол.

— Не — отвърна Гамей, като се взираше в мъглата.

След няколко минути стигнаха до лодката. Беше празна и се носеше до десния бряг на реката.

— Няма ги — изрече Пол очевидното. — Изгубихме ги.

Гамей изруга тихо и го погледна.

— Трябва да се обадим на полицията и на бърза помощ да идат в музея.

— И да проверят дали мадам Дюшен е добре — каза Пол.

Той насочи малката лодка напред, докато не откриха стълби и спряха до стената на канала. Излязоха заедно и влетяха в първото отворено заведение, което откриха. Гамей се обади по телефона на полицията.

Вече не можеха да сторят нищо, освен да чакат.